Източник: в. Банкер
Автор: Слава Аначкова
Г-н Шарков,
равносметката за десницата след извънредните парламентарни избори на 12 май е
доста тъжна. Окончателно ли си отиде синьото единство в България?
- На много хора им харесва да се шегуват, че
дясното пространство е мъртво. Но то няма как да е мъртво, при положение че в
страната има десномислещи български граждани и десни избиратели. Резултатите от
изборите наистина отразиха огромното разочарование на хората. Непрекъснатите
раздели и раздробяването на десницата нямаше как да не доведат до такъв край.
Но всички ние се надяваме този край да е всъщност ново начало - начало на едно
отрезвяване, на загърбване на противоречията и начало на една нова десница,
която да отговори на очакванията на десния избирател.
Не е ли малко романтична идеята за обединение на
хора, които през последните години главно се карат и очевидно не успяват да
водят единна политика?
- В десницата винаги е имало много романтика и
много емоция. Разпадането на СДС определено беше емоция, но по-голяма емоция
беше създаването на Синята коалиция, защото събуди усещането, че този път
наистина ще има обединение. За съжаление различни други партии успяха да се
намесят и да разбият тази коалиция. Но, както стана ясно, това не донесе успех
на никого. Фактът, че десният избирател в момента няма свое представителство в
парламента, не е добър нито за десницата, нито за България. Затова съм изпълнен
с очакване, че новото обединение ще се случи. Какъв ще е форматът ще решат
хората, които имат воля да създадат тази десница. Но никой не трябва да се
изживява като единствен обединител. Трябва да има известно смирение пред вота
на българския избирател и в същото време зрялост в идеите на младите лидери,
които сега излизат на челни позиции.
Ако съберем резултатите на сините партии, които
се явиха самостоятелно на изборите ...
- ... ще сгрешим. В сумирането на гласовете не
се вижда броят на хората, които искат да видят единната десница, защото те
просто отказаха да гласуват за отделни партии. През 2009 г. почти 300 хил.
български граждани дадоха подкрепата си за Синята коалиция, но не заради
формалното обединение, а защото за първи път видяха своите лидери в една
политическа формация. И си помислиха, че за последен път ги виждат разделени.
Очакванията им бяха излъгани и затова десницата бе наказана на последния вот.
Как ще започне този обединителен процес, когато
основните сини формации останаха без ръководства, а от ДСБ дори обявиха, че
първо ще се съсредоточат върху собствената си консолидация и чак след това ще
работят за дясното единство?
- Това е нормално за партия, която се е явила на
избори и не е спечелила. Напълно в реда на нещата е да се опита да прозре
вината в себе си, да си направи анализ и да си извади поуки. Дори да укрепи
структурите си по места. Но това не означава да се изостави визията за
обединена десница. Двата процеса могат да вървят паралелно, за да се вдигне
доверието в дясното пространство. Радан Кънев е човек, който аз дълбоко
уважавам, видях го как прави кампания, начина, по който се бори и смятам, че
това са хората, които могат да поставят началото. В ръководството на
"Синьо единство" също има млади хора с опит в политическия живот на
страната. Младите водачи са задължени да направят дясното, защото те не са
обременени с неуспехите на старите лидери. Успехите на някогашната десница са
безспорни, но вече е време за нова.
Ясно ли е под каква форма ще се случи въпросното
обединение, защото в публичното пространство се появяват спекулации за
разпадане на партии и разпускане на партийни централи?
- Чисто технически и организационно, за да има
създаване на нова дясна партия, съществуващите трябва да бъдат разпуснати с
решение на техните колективни органи на управление. Но подобно решение е
изключително трудно. За мен пътят на по-лесното и по-бързо дясно обединение
минава през създаването на единен орган на управление, съставен от хората в
ръководствата на отделните политически партии. Тоест тип дясна коалиция.
Създаването на единна дясна партия е много по-дълъг процес. Той може да мине
през успехите на коалицията на различни избори в страната, но за друг формат
може да се мисли чак когато у гражданите се създаде усещането, че отделните
формации наистина работят като едно, нямат противоречия помежду си и заедно
търсят решения на проблемите в страната.
"Синьо единство" скоро намекна, че
създаването на подобна коалиция е възможно само около платформата, която Иван
Костов и Надежда Нейнски подписаха преди изборите. Поставянето на това условие
не създава ли предпоставки за разделение още преди да са започнали разговорите
- партиите "за" платформата срещу тези, които са "против"
нея?
- Първо, това е единственият досега документ,
подписван от партии в дясното пространство и в него се съдържат както еднаквите
ни оценки за миналото на десницата, така и еднаквите ни възгледи за пътя, по
който трябва да се развива тя в бъдеще. Второ, в никакъв случай не бива да
приемаме, че това е някаква харта, която не може да бъде променяна.
Съсредоточаването върху отделни изречения в единната платформа и отнемането на
всякакви възможности за корекции в нея би затворило вратата на бъдещото
обединение. Единната платформа не може да бъде пречка, тя трябва да бъде
предпоставка за дясното обединение.
Как ще се водят разговори с лидера на СДС В
оставка Емил Кабаиванов, например, който лично ви изгони от партията и се
превърна в основната причина за напускането на други ваши колеги, които сега са
сред членовете на "Синьо единство"?
- Там има много неизказани истини и се надявам
един ден да бъдат дадени отговори на много въпроси. Първият от тях е как бе
избран Емил Кабаиванов за председател. Аз дълго време исках да видя документите
от вътрешното гласуване с уговорката, че няма да огласявам тяхното съдържание и
няма да оспорвам резултатите, за да не създавам дрязги в СДС. Но така и не ги
видях, а след това колегите решиха, че трябва да бъда изключен от партията. Има
и още интересни въпроси, особено след като една друга медия показа как в някои
места на страната председатели на ГЕРБ учредяват структури на СДС, за да могат
те да им помагат на изборите. Оставката, която Емил Кабаиванов подаде, без да е
отговорено на тези въпроси, означава само едно - че той просто си е изпълнил
задачата да разбие Съюза на демократичните сили и да го доведе до унизителното
положение от малко над 1% на изборите. Въпреки това съм категоричен, че в СДС
има умни и мислещи хора, които наистина смятат, че дясното обединение е
бъдещето на десницата в България и съм убеден, че те ще работят за това.
Означава ли това, че сте склонни да се обърнете
към нови партии, като "България на гражданите" например, които също
се определят като десни?
- Едва ли аз съм човекът, който трябва да дава
рецептата в момента. Смятам, че определението дали си десен, или ляв идва не е
от заклинанията, които правиш пред медиите, а от политиката, която предлагаш. В
партията на Меглена Кунева наистина има десни хора - някои излязоха от ДСБ,
други - от СДС. И съществува опасността да продължим да виждаме в тях предатели
и по този начин да торпилираме възможностите за всякакви разговори. Съвсем друг
въпрос е, че фигурата на г-жа Кунева караше много от десните избиратели да
смятат, че "България на гражданите" не е дясна партия, защото там
отидоха и хора от някогашното НДСВ. А пък точно правителството на НДСВ
уволняваше членове на СДС. Затова вярвам, че младите, които са били свидетели
на всичко това, но не са участвали пряко в тази политика, ще се справят
по-добре с обединението в дясно.
Възможно ли е тогава да потърсите диалог и с
ГЕРБ, ако останат в опозиция?
- Начинът, по който ГЕРБ управляваше, няма нищо
общо с десницата и дясното мислене. ГЕРБ решиха да приложат полицейщината в
държавата с пълна сила и всъщност това в много голяма степен предопредели
техните резултати на изборите. ГЕРБ си позволиха да инженерстват политически -
разваляха партии и създаваха мнозинства, които бяха употребявани при различни
гласувания, купуваха всъщност избиратели през партийната субсидия и това е
много лоша практика, която оттук нататък трябва да служи като урок на всички
политици.
Нещо подобно като че ли ще се случва и в
новосформираното 42-ро Народно събрание ...
- Българският парламент е изправен пред
безпрецедентна ситуация. Никое Народно събрание досега не е тръгвало с толкова
ниско ниво на доверие. Дори не съществува очакването, че може да реши някой от
проблемите на българските граждани поради факта, че няма необходимото
парламентарно мнозинство, което да работи честно и открито. Това мнозинство ще
бъде мнозинство на изнудвачите. Гласовете за всяко едно решение, което трябва
да бъде прекарано през парламента, ще бъдат събирани с пари или постове.
Задкулисните договорки могат да решат проблемите на някоя партия, но няма да
решат проблемите пред българските граждани.
Колко време му давате на това Народно събрание?
- Чуваме, че гласеният за премиер Пламен
Орешарски готви програма за 100 дни. А това ясно показва, че те самите нямат
очакване дълго време да продължи този парламент. И когато всички политолози и
анализатори в един глас казват, че за България са вредни нови избори, аз искам
да задам обратния въпрос: "А полезен ли е такъв парламент и такова
мнозинство на България?" По-добрият вариант, според мен, е да се проведат
парламентарни избори. Лошото е, че това ще радикализира още повече настроенията
в страната и ще отложи решаването на важни за държавата въпроси. Ето защо някои
политици казват, че ситуацията е патова. При всички положения обаче е по-добре
да имаме работещ парламент с ясно мнозинство, отколкото да продължат задкулисните
договорки.
Ако си представим, че през есента отново има
избори, сините партии ще успеят ли за това кратко време да се обединят, за да
се явят заедно на вота?
- Длъжни са. Няма друг изход пред синьото
партийно войнство, защото избирателите ясно им казаха, че повече за тях като
разделени формации няма да гласуват. Ако десните партии не успеят да постигнат
необходимото единство, ще се намери някой политически партиен инженер, който да
създаде поредния уродлив десен политически субект от сорта на ГЕРБ. Оптимизмът,
колкото и да е малко, трябва да бъде оползотворен изцяло. Иначе всичко ще бъде
загубено.
***
Д-р Ваньо Шарков е роден на 27 септември 1962 г.
В Белоградчик. През 1988 г. завършва Медицинската академия в Плевен. От 2002 г.
е член на Националния изпълнителен съвет на СДС, а от 2004-а е главен секретар.
Депутат от 40-о и 41-во Народно събрание, член на парламентарните комисии по
здравеопазване. В момента е член на политическа партия "Синьо
единство".