петък, 31 май 2013 г.

Председателят на Синьо единство Христо Панчугов: Правителството може да стане заложник на националистическа сила

Изминалите две седмици показаха нежеланието на парламентарно представените политически сили да признаят, че нямат нито силите, нито волята, нито идеите, които са нужни, за да управляват държавата в ситуацията, в която се намира. 

Лидерите на партиите не излязоха да покажат ясно, че поемат отговорността за хората, които представляват, и за усилията, които са нужни за изход от ситуацията, заяви пред "Хоризонт" председателят на ПП Синьо единство - политологът Христо Панчугов:

Ключовият въпрос сега е не дали ще се намери човекът, който да успее да балансира между различните интереси в рамките на този парламент, а кои са интересите. Много сериозен риск е водената политика да стане заложник на една националистическа политическа сила.


Новото правителство ще трябва да договаря непрекъснато всяко политическо решение и ще дойде момент, когато това извиване на ръце ще се случи задкулисно, вместо в парламентарната зала. Втората голяма заплаха е някоя от политическите сили, които сега се крият зад експертността, да реши, че е дошъл моментът да се мине към предсрочни избори, защото това е тактически изгодно за нея. Тогава наистина ще се стигне до политическа и институционална криза, смята Панчугов.

вторник, 28 май 2013 г.

Правителството на Пламен Орешарски поразително прилича на кабинета на Любен Беров



ПОЗИЦИЯ НА ПП СИНЬО ЕДИНСТВО



Проектокабинетът на Пламен Орешарски поразително прилича на кабинета на Любен Беров от началото на прехода - правителство на задкулисието, опаковано в експертен целофан.       


Повече от ясно е, че всяко решение на кабинета Орешарски съзнателно ще търси подкрепата на различни, плаващи мнозинства в Народното събрание с цел да размие политическата отговорност на своите инициатори – БСП, ДПС и мълчаливите си поддръжници от Атака. 

Зад образите на т.нар. „независими експерти” в кабинета на Орешарски надничат зависими хора и политически ренегати. Крупни икономически кръгове, приближени до последните две правителства- на ГЕРБ и на Тройната коалиция- получават своето представителство в лицето на някои от министрите- „експерти”. Чрез структурата и персоналния състав на кабинета и под благовидния предлог за постигане на „национално съгласие” Сергей Станишев и Пламен Орешарски успешно възраждат забравената марксистка максима „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“.

ПП „Синьо единство” ще бъде категорична извънпарламентарна опозиция на правителството на Пламен Орешарски. Не очакваме от него да изработи и следва цялостна, конкретна и адекватна програма за справяне с кризата, бедността и безработицата в България, тъй като то ще е заето да балансира между различни и често пъти взаимно противоречащи си предизборни общения. За нас няма никакво съмнение, че за да угоди на разнородните си политически и икономически покровители, това правителство ще провежда лява политика, примесена с  популистки лозунги.

Оставаме крайно скептични към способността му да реализира каквито и да е реформи, поради липсата на силно мнозинство в НС и поради липсата на обществено доверие. Смятаме, че правителство на Орешарски ще пребивава във властта, без реално да управлява страната и ще е повод и причина за поредното загубено време, в което е належащо България да стабилизира икономиката си, за извърши болезнени реформи в редица сфери, да подобри стандарта на живот на гражданите и да се върне достойно на терена на големия политически дебат за бъдещето на ЕС.

Призоваваме парламентарно представените партии да не се крият зад процедурни хватки с кворума по време на гласуване на правителството в пленарната зала, а ясно, с конкретен вот, да се определят отношението си към него.

понеделник, 27 май 2013 г.

Маргарита Бойчева, зам-председател на Синьо единство: Единната платформа е отворена към партии, граждански сдружения и дясномислещи хора с влияние в обществото


„Единната платформа е отворена към партии, граждански сдружения и дясномислещи хора с влияние в обществото. Тя бе публично представена през януари 2013 г. и бе подписана от ДСБ и Синьо единство, но е възможно да бъде доразвита, съобразно новите реалности след парламентарните избори на 12 май 2013 г.”. 

Това каза зам.-председателят на Синьо единство Маргарита Бойчева при откриването на форума „Избори 2013. Предизвикателства пред смесените региони на България”, организиран от Гражданско сдружение EVET и Фондация „Конрад Аденауер”.

На нея бяха обсъдени теми като анализ на етническия модел на прехода, влияние на вота извън страната върху резултатите от изборите в смесените региони, интеркултуралният диалог и развитието на общностите като основа на дясно-центристка политика в смесените региони на България и стратегия за действие в следващия изборен период.

Маргарита Бойчева говори за бъдещето на десницата в България. Според нея всички варианти за явяване на традиционната десница на избори бяха изпробвани и този път. СДС се яви в широка коалиция от пет партии и получи малко над 1 % доверие. ДСБ на практика се опита да препотвърди проекта ДСБ в коалиция с малка партия и получи 2,9% доверие. 

България на гражданите се учреди като чисто нова партия, нарече се „дясна”, събра на едно място уж приятни млади хора от всички дясно-центристки формации – от СДС, от ДСБ, от НДСВ, сложи си начело едно европейско лице, макар и с не-дясна политическа биография, и също не можа да спечели доверието на избирателите. Очевидно е, че нито чисто нов десен проект, нито поредна широка коалиция са в състояние да върнат доверието на сините избиратели. Те изчерпаха търпението си в изморително очакване десните политици най-сетне да разчетат по правилен начин знаците, които избирателите им дават на всеки следващи избори. Повече от ясно е, че хората искат единна партия в дясно и докато това не се случи, десницата ще продължава да получава все по-тежки шамари от своите избиратели. Време е десните политици, настоящите и бъдещи лидери на десните партии да прояват решителност, да разбият неработещото партийно статукво и да престанат да превръщат избирателите в заложници на овехтяла и нищо незначеща вече партийна чест”.

Ваньо ШАРКОВ от "Синьо единство": ГЕРБ нямат нищо общо с десницата


Източник: в. Банкер 
Автор: Слава Аначкова

Г-н Шарков, равносметката за десницата след извънредните парламентарни избори на 12 май е доста тъжна. Окончателно ли си отиде синьото единство в България?

- На много хора им харесва да се шегуват, че дясното пространство е мъртво. Но то няма как да е мъртво, при положение че в страната има десномислещи български граждани и десни избиратели. Резултатите от изборите наистина отразиха огромното разочарование на хората. Непрекъснатите раздели и раздробяването на десницата нямаше как да не доведат до такъв край. Но всички ние се надяваме този край да е всъщност ново начало - начало на едно отрезвяване, на загърбване на противоречията и начало на една нова десница, която да отговори на очакванията на десния избирател.

Не е ли малко романтична идеята за обединение на хора, които през последните години главно се карат и очевидно не успяват да водят единна политика?

- В десницата винаги е имало много романтика и много емоция. Разпадането на СДС определено беше емоция, но по-голяма емоция беше създаването на Синята коалиция, защото събуди усещането, че този път наистина ще има обединение. За съжаление различни други партии успяха да се намесят и да разбият тази коалиция. Но, както стана ясно, това не донесе успех на никого. Фактът, че десният избирател в момента няма свое представителство в парламента, не е добър нито за десницата, нито за България. Затова съм изпълнен с очакване, че новото обединение ще се случи. Какъв ще е форматът ще решат хората, които имат воля да създадат тази десница. Но никой не трябва да се изживява като единствен обединител. Трябва да има известно смирение пред вота на българския избирател и в същото време зрялост в идеите на младите лидери, които сега излизат на челни позиции.

Ако съберем резултатите на сините партии, които се явиха самостоятелно на изборите ...

- ... ще сгрешим. В сумирането на гласовете не се вижда броят на хората, които искат да видят единната десница, защото те просто отказаха да гласуват за отделни партии. През 2009 г. почти 300 хил. български граждани дадоха подкрепата си за Синята коалиция, но не заради формалното обединение, а защото за първи път видяха своите лидери в една политическа формация. И си помислиха, че за последен път ги виждат разделени. Очакванията им бяха излъгани и затова десницата бе наказана на последния вот.

Как ще започне този обединителен процес, когато основните сини формации останаха без ръководства, а от ДСБ дори обявиха, че първо ще се съсредоточат върху собствената си консолидация и чак след това ще работят за дясното единство?

- Това е нормално за партия, която се е явила на избори и не е спечелила. Напълно в реда на нещата е да се опита да прозре вината в себе си, да си направи анализ и да си извади поуки. Дори да укрепи структурите си по места. Но това не означава да се изостави визията за обединена десница. Двата процеса могат да вървят паралелно, за да се вдигне доверието в дясното пространство. Радан Кънев е човек, който аз дълбоко уважавам, видях го как прави кампания, начина, по който се бори и смятам, че това са хората, които могат да поставят началото. В ръководството на "Синьо единство" също има млади хора с опит в политическия живот на страната. Младите водачи са задължени да направят дясното, защото те не са обременени с неуспехите на старите лидери. Успехите на някогашната десница са безспорни, но вече е време за нова.

Ясно ли е под каква форма ще се случи въпросното обединение, защото в публичното пространство се появяват спекулации за разпадане на партии и разпускане на партийни централи?

- Чисто технически и организационно, за да има създаване на нова дясна партия, съществуващите трябва да бъдат разпуснати с решение на техните колективни органи на управление. Но подобно решение е изключително трудно. За мен пътят на по-лесното и по-бързо дясно обединение минава през създаването на единен орган на управление, съставен от хората в ръководствата на отделните политически партии. Тоест тип дясна коалиция. Създаването на единна дясна партия е много по-дълъг процес. Той може да мине през успехите на коалицията на различни избори в страната, но за друг формат може да се мисли чак когато у гражданите се създаде усещането, че отделните формации наистина работят като едно, нямат противоречия помежду си и заедно търсят решения на проблемите в страната.

"Синьо единство" скоро намекна, че създаването на подобна коалиция е възможно само около платформата, която Иван Костов и Надежда Нейнски подписаха преди изборите. Поставянето на това условие не създава ли предпоставки за разделение още преди да са започнали разговорите - партиите "за" платформата срещу тези, които са "против" нея?

- Първо, това е единственият досега документ, подписван от партии в дясното пространство и в него се съдържат както еднаквите ни оценки за миналото на десницата, така и еднаквите ни възгледи за пътя, по който трябва да се развива тя в бъдеще. Второ, в никакъв случай не бива да приемаме, че това е някаква харта, която не може да бъде променяна. Съсредоточаването върху отделни изречения в единната платформа и отнемането на всякакви възможности за корекции в нея би затворило вратата на бъдещото обединение. Единната платформа не може да бъде пречка, тя трябва да бъде предпоставка за дясното обединение.

Как ще се водят разговори с лидера на СДС В оставка Емил Кабаиванов, например, който лично ви изгони от партията и се превърна в основната причина за напускането на други ваши колеги, които сега са сред членовете на "Синьо единство"?

- Там има много неизказани истини и се надявам един ден да бъдат дадени отговори на много въпроси. Първият от тях е как бе избран Емил Кабаиванов за председател. Аз дълго време исках да видя документите от вътрешното гласуване с уговорката, че няма да огласявам тяхното съдържание и няма да оспорвам резултатите, за да не създавам дрязги в СДС. Но така и не ги видях, а след това колегите решиха, че трябва да бъда изключен от партията. Има и още интересни въпроси, особено след като една друга медия показа как в някои места на страната председатели на ГЕРБ учредяват структури на СДС, за да могат те да им помагат на изборите. Оставката, която Емил Кабаиванов подаде, без да е отговорено на тези въпроси, означава само едно - че той просто си е изпълнил задачата да разбие Съюза на демократичните сили и да го доведе до унизителното положение от малко над 1% на изборите. Въпреки това съм категоричен, че в СДС има умни и мислещи хора, които наистина смятат, че дясното обединение е бъдещето на десницата в България и съм убеден, че те ще работят за това.

Означава ли това, че сте склонни да се обърнете към нови партии, като "България на гражданите" например, които също се определят като десни?

- Едва ли аз съм човекът, който трябва да дава рецептата в момента. Смятам, че определението дали си десен, или ляв идва не е от заклинанията, които правиш пред медиите, а от политиката, която предлагаш. В партията на Меглена Кунева наистина има десни хора - някои излязоха от ДСБ, други - от СДС. И съществува опасността да продължим да виждаме в тях предатели и по този начин да торпилираме възможностите за всякакви разговори. Съвсем друг въпрос е, че фигурата на г-жа Кунева караше много от десните избиратели да смятат, че "България на гражданите" не е дясна партия, защото там отидоха и хора от някогашното НДСВ. А пък точно правителството на НДСВ уволняваше членове на СДС. Затова вярвам, че младите, които са били свидетели на всичко това, но не са участвали пряко в тази политика, ще се справят по-добре с обединението в дясно.

Възможно ли е тогава да потърсите диалог и с ГЕРБ, ако останат в опозиция?

- Начинът, по който ГЕРБ управляваше, няма нищо общо с десницата и дясното мислене. ГЕРБ решиха да приложат полицейщината в държавата с пълна сила и всъщност това в много голяма степен предопредели техните резултати на изборите. ГЕРБ си позволиха да инженерстват политически - разваляха партии и създаваха мнозинства, които бяха употребявани при различни гласувания, купуваха всъщност избиратели през партийната субсидия и това е много лоша практика, която оттук нататък трябва да служи като урок на всички политици.

Нещо подобно като че ли ще се случва и в новосформираното 42-ро Народно събрание ...

- Българският парламент е изправен пред безпрецедентна ситуация. Никое Народно събрание досега не е тръгвало с толкова ниско ниво на доверие. Дори не съществува очакването, че може да реши някой от проблемите на българските граждани поради факта, че няма необходимото парламентарно мнозинство, което да работи честно и открито. Това мнозинство ще бъде мнозинство на изнудвачите. Гласовете за всяко едно решение, което трябва да бъде прекарано през парламента, ще бъдат събирани с пари или постове. Задкулисните договорки могат да решат проблемите на някоя партия, но няма да решат проблемите пред българските граждани.

Колко време му давате на това Народно събрание?

- Чуваме, че гласеният за премиер Пламен Орешарски готви програма за 100 дни. А това ясно показва, че те самите нямат очакване дълго време да продължи този парламент. И когато всички политолози и анализатори в един глас казват, че за България са вредни нови избори, аз искам да задам обратния въпрос: "А полезен ли е такъв парламент и такова мнозинство на България?" По-добрият вариант, според мен, е да се проведат парламентарни избори. Лошото е, че това ще радикализира още повече настроенията в страната и ще отложи решаването на важни за държавата въпроси. Ето защо някои политици казват, че ситуацията е патова. При всички положения обаче е по-добре да имаме работещ парламент с ясно мнозинство, отколкото да продължат задкулисните договорки.

Ако си представим, че през есента отново има избори, сините партии ще успеят ли за това кратко време да се обединят, за да се явят заедно на вота?

- Длъжни са. Няма друг изход пред синьото партийно войнство, защото избирателите ясно им казаха, че повече за тях като разделени формации няма да гласуват. Ако десните партии не успеят да постигнат необходимото единство, ще се намери някой политически партиен инженер, който да създаде поредния уродлив десен политически субект от сорта на ГЕРБ. Оптимизмът, колкото и да е малко, трябва да бъде оползотворен изцяло. Иначе всичко ще бъде загубено.

***

Д-р Ваньо Шарков е роден на 27 септември 1962 г. В Белоградчик. През 1988 г. завършва Медицинската академия в Плевен. От 2002 г. е член на Националния изпълнителен съвет на СДС, а от 2004-а е главен секретар. Депутат от 40-о и 41-во Народно събрание, член на парламентарните комисии по здравеопазване. В момента е член на политическа партия "Синьо единство".

петък, 17 май 2013 г.

Надежда Нейнски: Кризата на доверие в десницата не може да се реши с традиционни средства


Надежда Нейнски е емблематична фигура за СДС. Била е лидер на партията, както и външен министър в правителството на Иван Костов, депутат в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия. Евродепутат е. През ноември 2012 г. Надежда напусна СДС с гръм и трясък, след като сините се отказаха от коалиция с Иван Костов, и от партията бяха изключени почти всички сини депутати, тъй като бойкотираха лидера Емил Кабаиванов. Преди тези избори Нейнски отново преживя драма - не успя да се договори с Костов за обща партия и дори го обвини, че й е поискал 1 млн. лв. за участие на хора от нейната партия в листите. Потърсихме я, за да коментира изборния разгром на десницата и дали се чувства част от него.

Г-жо Нейнски, спечелихте ли от тези избори, като се отказахте от тях? Може би си спестихте участие в дясната катастрофа.

Мисля, че не може да се говори, че някой е спечелил. Състоянието на десницата в момента е като кораб в корабокрушение, при което всеки се опитва да си тръгне с отделна спасителна лодка и в бурята всички лодки потъват. Така че това, което се случи, трябва да предизвика много сериозен анализ. Истината е, че проблемът на десницата не е в дефицит на идеи. Никой никога не я е упреквал, че няма идеи. Напротив - най-добрите идеи, най-добрата кампания продължават да бъдат в десницата. Но има дефицит на доверие, и то не толкова между отделните фигури в десницата, а между нас и отделните хора, които търсят представителство. Тази сериозна криза на доверие не може очевидно да бъде решена с традиционните средства. Хората се умориха да избират между отделните личности в десницата. Така че съм твърдо убедена, че само единна политическа формация, основана на еднакви принципи и оценки, може да даде доверие. Защото хората казват - максимума, който вие можете да постигнете, са 11 депутати, защото целта, която си поставяше десницата на изборите, беше да мине 4-процентната бариера. А нито една от тези хубави идеи не може да бъде реализирана от 11-12 депутати.

Това е много ниска цел за партия, която събираше милиони по площадите.

Хората искат да видят силата. Като тази стара приказка за хан Кубрат и многото пръчки, които трябва да станат един сноп и тогава не могат да бъдат пречупени. Звучи много просто, а на практика се оказа толкова сложно.

Не ви ли обижда това, че огромен процент от сините симпатизанти - 96 процента, са гласували за други партии, и включително 7 на сто за БСП?

Този следизборен анализ е много интересен. Това за мен е разбираемо, защото това е протестен вот. И още нещо - голяма част от хората протестно са гласували примерно за БСП, а не за политическото инженерство на отделни формирования и партии. Дори от коректност няма да ги споменавам. Но те са предпочели да гласуват за идеологическите си противници.

А не за подменените.

Точно така - не за подменените.

Приемате ли обясненията на лидера на СДС Емил Кабаиванов, че партията е постигнала немислимите 1,5 процента заради конформисткия вот, в който десните са гласували за ГЕРБ, за да не дойде БСП на власт?

Аз смятам, че тези избори преди всичко трябва да бъдат обект на много сериозен анализ. Макар че той дори не е нужен, защото ситуацията е пределно ясна. Хората казаха, че по този начин никой няма да получи никакво доверие. Вместо всички да се опитаме да стабилизираме и ремонтираме кораба на десницата, всеки пое на отделна малка лодка, за да стигне до сушата сам и да покаже, че неговата лодка е най-успешна. Оказа се обаче, че в бурята всички лодки потънаха.

Партията ви "Синьо единство" след катастрофата на десницата за какво единство ще се бори?

Категорична съм, че подобна претенция би била неуместна, да не кажа по-силна дума. Никой не би могъл да има претенции в тази ситуация. Защото от много време казвам - това не е по силите на никого самостоятелно. Това не трябва да бъде поредното политическо инженерство. Сега всяка сутрин някой обединява десницата. Това ми е "дежа вю". Всичко това се случваше в последните 10 години нонстоп. Непрекъснато някакви хора обединяваха десницата, правеха се коалиции и всеки беше по-голям от другия. Тези, които взимаха 2,5%, а другите - 2 на сто, казваха, че са големите. Хората наблюдаваха целия този политически театър през годините, стискаха зъби до едно време и на тези избори просто по безапелационен начин изтриха всичко.

Имате ли чувство за вина, че не успяхте да се погодите с Костов и да се явите заедно на вота? Анализатори предрекоха, че "Единство" и ДСБ щяха да влязат в парламента.

Мисля, че шансът беше в това да направим единна формация преди изборите. Но колегите смятаха, че времето не е достатъчно, че трябва да се направи коалиция. А каквато и да е форма на коалиция и слепяване на частите от счупеното цяло няма да сработи. И смятам за най-важно, че подписахме Единна платформа, върху която можеше да се стъпи, за да се стигне до вливането и създаването на една формация. Иначе вариантът е коалиции и коалицийки. Ето, даже погледнете това театро, което се разиграва в лявото пространство от партиите, които влязоха в парламента. Хората във всяка коалиция виждат комбинация от интереси, които не са техните интереси, а тези на елита. Т.е. ние трябва да предложим нещо стабилно, което да обедини и опита, но и младостта. Защото в крайна сметка не сме нито 1991 г., нито 2001 г., а в България процесите са много динамични.

Казвате "шансът беше". Сега няма ли да опитате отново с Иван Костов да направите обща партия, нали въпреки драмата той не ви затвори вратата?

Категорична съм, че тази единна платформа е много смислена и има голямо бъдеще. Съжалявам, че не се случи преди изборите, но съм убедена, че ще се случи след тях. Всеки един от нас е бил част от това разделение, разочарование. Но идеята не е в нови слепявания, нови коалиции, под благовидния предлог "в името на демокрацията". Както едно време "в името на народа" бяха направени много безобразия, сега се търси обединяване пак в името на народа на несъвместими политически формации. Но народът не е толкова глупав, нито толкова лековерен.

Как ще коментирате оставката на Костов, както и тази на лидера на СДС Емил Кабаиванов?

Това е тяхно право, при такива загуби това е въпрос и на лично достойнство.

Много идеи за нова дясна партия се нароиха. Бившият син шеф Мартин Димитров, ваш колега в "Единство", обясни, че такава се задава - вътре със СДС, ДСБ, партията на Меглена Кунева, Зелените и кой ли още не...

Моля ви, само това да не се случи. Разберете, край с политическото инженерство. Няма как да стане - отгоре някакви хора решават да оглавят някакви формации. Политиката е пълна с претенции, страшно много лидери, а електоратът просто изчезна. Погледнато отстрани - това ако не беше трагедия, щяхме да го наречем политическа комедия.

Какво ще правите занапред?

Предложението ми към колегите е да заявим подкрепата към единната платформа и готовност за участие в разговори как да се консолидира десницата. Това е максимумът, който можем да направим. Всякаква друга претенция, съвети, покани, иницииране на срещи би изглеждало като злорадство. Трябва да покажем смирение пред хората. За да решат да гласуват дори за БСП, означава, че са изключително обидени.

Готвите ли се за нови избори на есен?

В момента трябва да се опитаме да възстановим доверието у хората. Защото какво значи да се готвиш за нови избори, без да имаш доверие. По принцип възможно е да има нови избори, защото има тотален срив на доверие в институциите, което за мен е най-голямото поражение от случилото се в последните 4 години. Това тласка хората към радикални решения. Защото, когато нямаш доверие на институциите, на държавата, тогава всеки започва да се спасява поединично. И тогава всеки, според възпитанието и биографията си, взима решения, които невинаги са най-добрите. В демократичното общество на една държава, член на ЕС, да има ксенофобски, силно националистически настроения! На практика европейският проект в България е поставен на карта. Аз имам изключително големи опасения спрямо евроантлантическата ориентация на България. От партиите, които са в момента в парламента, нито за една не мога да кажа, че е привързана към тази идея. Хората губят основни идеи. И се питат: А сега накъде? И това е още един аргумент за десницата да се вземе в ръце.

А как звучи триумфът на Волен Сидеров, който изведнъж стана един от най-важните хора в държавата?

Какво значи да триумфираш в една такава ситуация? Това са пирови победи.

Дали десницата най-после ще си научи урока


адв. Петър Славов*

На изборите на 12.05. десният избирател даде най-горчивия урок на партиите от раздробената традиционна десница в България. Урок, граничещ с унижение, каквото лидерите и партийните функционери досега не познаваха. Провал, след който единственият възможен ход на цялата плеяда десни лидери, чиито партии, партийки и псевдокоалиции, участвали в изборите и останали извън Парламента, беше да си подадат оставките. Дали това обаче е решението на проблема?

През годините, след всеки изборен провал, се завърташе поредната вълна „десни обединения“, които обаче все не се случваха. Вдясно, като обединители на десницата, се изредиха почти всички авторитети от кабинета на синьото управление ‘97-2001 г. И всеки идваше с амбиция да консолидира и обедини десницата, и всеки се проваляше, а десницата ставаше все по-фрагментирана и слаба. Но някак си успяваше да присъства в Народното събрание със скромна парламентарна група, да запази партийната централа, да получи държавна субсидия за партийна дейност и така до следващия път-с още по-малка парламентарна група, субсидия и подкрепа. Това кретане продължи до онзи ден-този съдбоносен 12 май, на който десният избирател кратко и неумолимо каза: „Край!Омръзнахте ми постоянно да ме разделяте, да ме убеждавате кой от вас е повече или по-малко десен, кой е по-достоен!“. И традиционните десни партии останаха извън Парламента...

За незапознатия с генезиса на проблемите в българската десница, тази апокалиптична картина вероятно ще вещае нейния необратим край. Но дали е така - нека проследим този генезис и да помислим дали пък именно това не е шансът за новото, силно начало.

И така, основната причина за партийното „роене“ вдясно се явяват натрупваните през годините напрежение и конфликти, граничещи с непоносимост между отделните партийни лидери-някогашни колеги в монолитната синя партия. Непоносимост, водеща до пълно нежелание за слушане, говорене и въобще общуване един с друг. Неприязън, която обикновено се преодоляваше чрез отцепване и създаване на собствени партии, които обаче в навечерието на поредните избори, биваха принудени да се съберат в някакъв вид коалиция, за да прескочат трапа (4% бариера). А лидерите им – по неволя заставаха един до друг (за кратко), колкото да ги видят десните избиратели и да си помислят (надяват се), че са си простили един на друг и в името на доброто дясно управление и на България, ще бъдат отново заедно... Една неискрена прегръдка с комерсиална цел, чиято користност много скоро ставаше явна. 

Като втори основен проблем на раздробеното дясно изпъква практическата липса на съществени отлики/харaктерни черти, които да отличават една от друга нароените „десни“ партии. Почти пълната идентичност на идеи, принципи и цели принуждаваше лидерите им отново да търсят отликата в междуличностните си противоречия и по пътя на злепоставяне на опонента. Последното обаче, тези опоненти бидейки довчерашни съратници в старата партия, се приемаше изключително зле от масовия десен избирател (всъщност само партийните функционери го одобряваха, и то не всички).

Трета съществена причина, отговорна за краха на традиционната десница, бе стремежът да се „трупат гласове на гърба“ на осjаналите десни партии. С други думи-да се  компрометират/омаскаряват останалите конкуренти вдясно, за да отблъснат от тях десния избирател. В резултат той биваше отблъснат от всички.
          И не на последно място-като четвърти негативен фактор се прояви прекалено дългият период на неучастие във властта и изолация от пълноценния политически и управленски живот. Броящите се на пръсти възможности за реализация в публичната власт доведоха до „овълчване“ на партийните функционери и на постоянни опити за дискредитиране на опонентите-възможни конкуренти за дадената позиция. В резултат негативите се носеха от цялата партия. Като добавим и сребролюбието на някои функционери, готови да изменят на партийната доктрина и да „продадат“ гласа си на силните на деня, добиваме завършена картина.

          И така-да обобщим: с гореописаните проблеми десните партии не успяха да се справят през годините след 2001-даже напротив-те се задълбочаваха след всеки парламентарен цикъл (с малко изключение 2009 г., което бе „преодоляно“ на 15.05.2012 г. с разбиването на Синята коалиция. Ироничното е, че именно тези, които я разбиха, след сегашния крах взеха, че се обявиха за нови обединители?!). Какви перспективи предлага сега ситуацията:

1.      С оставките на лидерите от прехода се дава възможност на новото поколение млади десни политици, необременени от конфликтите на времето, негативите на участието във властта и междуличностни свади, да търсят начини за единодействие. С подкрепата и експертизата, но не и под диктовката, на традиционните авторитети;

2.      Идентичността на целите и идеите на провалилите се партии предоставят възможност за изграждане на единна дясна платформа и обединение около нея;

3.      Крахът на всяка отделна дясна партия открива пътя към обединяването на членовете им в единна дясна партия и случване най-после на истинското и необратимо обединение (а не квази такова с режисирани предизборно коалиции и коалицийки);

4.      Очертаващото се ляво управление в кризисната ситуация на държава, чиито финансови ресурси са изчерпани, налице е бюджетен дефицит, буксуваща икономика, нарастваща безработица и най-вече очаквания у населението за бързи харчове от страна на правителството за вдигане на жизнения му стандарт, откриват реална възможност за дясно опозиционно говорене и бъдещо дясно управление.

И накрая: най-после е налице възможност консолидацията вдясно да се извърши около непреходните десни принципи и цели, а не около преходните лидери, обременени с междуличностните си вражди, нехаресвания и антипатии! Но действията са нужни сега и веднага, за да се стартира този процес от представителите на автентичното дясно, за да не изпаднат отново в ситуацията на поредния месия, зовящ се „десен“, а представляващ добре прикрит популист, контролиран от монополистично-олигархичните кръгове, който за пореден път е дошъл да излъже както десния избирател, така и всички българи, че ще живеят по-добре!
         
 
Авторът е икономист и юрист по образование, адвокат с дългогодишна практика и редица публикации в областите на конституционното право и изборното законодателство.   Председател на НС „Единство”.