петък, 26 април 2013 г.

Мартин Димитров: Има опасност на ГЕРБ и БСП един кукловод да им дърпа конците



- Г-н Димитров, БСП или ГЕРБ се очертават  победители на предстоящите избори, имат ли потенциал да изведат страната от кризата?

- Големият проблем е, че и двете политически формации на практика управляваха през последните два мандата и показаха капацитет, че не могат да извадят България от тежката криза. Със съжаление  трябва да отбележим, че обединението на десницата не се състоя и така тези две партии нямат сериозна дясна алтернатива в момента. За това ситуацията изглежда доста обезпокоителна от гледна точка на хората, които трябва да гласуват. Така стигаме до големия проблем, че следващата зима сметките за ток и други комуникации могат да изкарат отново хората на улиците. Следващото правителство, независимо дали то ще бъде излъчено от ГЕРБ или от БСП, ще бъде заложник на тази обезпокоителна тенденция. Все пак трябва да признаем, че БСП са по-голямата опасност защото те разчитат единствено на дефицитно харчене. Този метод води към сигурен доказан провал. Жан Виденов го изпробва и ние  изживяхме този ужас преди 17 г. Типично левите мерки на бюджетно харчене на големи дефицити доведоха тогава държавата до много тежка криза. Така че БСП е по-голямата заплаха за момента. На фона на тези тенденции мисля, че хората, които се притесняваха от служебния кабинет, просто грешат.

- Гражданските протести могат ли да бъдат дисциплиниращ инструмент за безотговорните политици?

- Ние българите, това се отнася и за мен,  имаме една лоша черта - да изчакваме и да  реагираме, чак когато ножът е опрял до кокал. От доста време аз предупреждавах в  парламента, че битката с монополите е неизбежна, защото както върви или държавата ще се срасне с монополите, или те с нея. Но по моите сигнали нямаше  нито сериозен медиен дебат, нито обществена реакция. Хората излязоха на улицата реално, когато получиха солените сметки, а много по-рано беше ясно, че нещата отиват към сериозен проблем, защото монополите бяха дълго време толерирани от ГЕРБ, а и от БСП преди това. Те на практика станаха по-силни от държавата. Държавата просто се предаде пред монополите. Така че не трябва да се отчайваме и да чакаме пак да дойде следващата зима, и да получим поредните неприемливи сметки, за да почнем да искаме някаква промяна. Аз следя много внимателно изборните кампании и големият проблем е, че нито една от пратиите не предлага не бомбастична и претенциозна, а дори и простичка и ясна реформаторска предизборна програма.

- Дори и ДСБ, и СДС ли не са успели да налучкат верния тон?

- След като ДСБ и СДС изпуснаха възможността да обединят десницата, за което години наред работехме аз и други колеги, за мен те вече са загубили възможността да бъдат важен фактор в българската политика. Вакум в момента има и той може да бъде запълнен от създаването на нова силна дясна партия. Аз съм убеден ,че това ще се случи, но не знам кога. 

- Защо уличните протести не успяха да излъчат силни лидери и нови водачи?

- Не трябва да гледаме песимистично към обществото, водачи имаме, но се забелязва една много обезпокоителна тенденция. Част от най-стойностните хора в България отказват да се включат в политиката, отдръпват се. Но всички интелигентни и читави хора, които смятат да живеят в България, а те не са малко, трябва да имат участие в политиката. Има една много хубава мисъл – ако ти не искаш да се занимаваш с политика, то тя започва да се занимава с тебе. Тоест, всички ние сме потърпевши от проблемите, от лошото образование и  здравеопазване, от монополите, от ниските доходи. Но можем да ги решим, когато върнем интереса на интелигенцията, на хората с професии, с опит и възможности отново към българската политика. Притеснително е, че много професионалисти и стойностни в морален аспект хора бягат и странят от политиката. Преди време един мой приятел икономист стана депутат само за един ден и се отказа. Трябва да върнем известните личности в политиката за да спрем посредствеността.

- Политолози твърдят, че независимо  кой ще е победител на изборите, конците ще дърпа една банка, толкова ли е силно  задкулисието в България?

- Задкулисните кръгове в България са много силни и искам да  призная, че  когато водехме битките срещу „Белене”,  за цените на горивата и срещу монополите, голяма част от тези олигарси тръгнаха и срещу мене, и срещу всички хора, които поставяха принципни въпроси и търсеха реални решения. Те извадиха срещу нас огромна сила – медийно затъмнение на нашите действия, компромати и т.н. Реално един задкулисен Октопод управлява държавата. Добрата новина в тази посока са някои категорични позиции на президента Плевнелиев, който заяви в директен сблъсък и постави принципно търсене на решения по въпроси, касаещи цялото общество. Това е ролята на президента, когато вижда такава огромна несправедливост, да излязат и да каже честно, че ако продължим по този начин ще се отвори фронт с големи последици за нацията.

Не трябва да се залъгваме, наистина има опасност на победителя - ГЕРБ или БСП – един кукловод да им дърпа конците. За това със следващата революция България трябва да се отърве от тези хора, от монополите и зависимостите, и да започнем на чисто. Но в този процес ще бъде важна ролята на една нова силна дясна партия.

- Защо Борисов се крие в тази кампания, изплаши ли се от народната любов?

- Това е политически трик на партия ГЕРБ, да издърпа Бойко Борисов от предизборната сцена, след неговата оставка и да предизвикат обществена реакция на носталгия поне в част от българските избиратели. Но ще видим до колко тази изборна стратегия на ГЕРБ ще бъде успешна.

- Четири годишният мандат на ГЕРБ демитологизира ли се образа на Борисов в очите на  избирателите?

- Хората наистина имаха огромни очаквания към ГЕРБ, които не се случиха. Обещаваха европейски доходи и стандарти, но се провалиха. Но накрая се оказа, че не само европейски доходи няма, а и реалната покупателна способност на населението се е свила. Говоря за покупателната способност на средния българин, а не за една малка прослойка богаташи. От тук нататък, за да продължим успешно трябва една сериозна реформаторска програма, която да бъде осъществена от хора, в които обществото има  доверие.  Всеки, който иска да вземе властта на тези избори, трябва да е наясно, че му е необходима широка обществена подкрепа. Ако някои си мислят да управляват по старому, ще бъдат пометени много бързо, ще им се случи това, което изживя Жан Виденов. Свалянето на ГЕРБ от власт не беше толкова драстично. Следващото правителство трябва да даде ясни сигнали и да вземе спешни мерки европейските фондове да бъдат използвани единствено по начин, по който да осигуряват работни места. Всеки може да похарчи едни пари. Но въпросът е така да се похарчат, че да има висока добавена стойност, да има осигурени трайни работни места, ако не се действа в тази посока, следващият кабинет ще бъде пометен от улицата.

- В икономически план, кои са  най-важните  стъпки за стабилизиране на  България?

- На първо място това е овладяване на безработицата. За да се преодолее, трябва да се даде въздух и свобода на малкия и средния бизнес. Той да не е подложен на рекет, изнудване и бюрокрация, а да разчита на спокойствие и сигурност. Бързо и редовно да се връща ДДС, да се привличат чужди инвестиции. Около това трябва да се  върти цялата стратегия за развитие на България, за да има повишаване на заетост и доходи, но да се търси ефективност и резултати при харченето на европейските фондове. Следваща стъпка е монополите да бъдат поставени в такава ситуация, че в момента в който си превишат правата и започнат да изнудват гражданите, срещу тях да им контрол и санкции, да им се опъне цялото общество и държавата. За това е нужно приемането на антимонополен законопроект, който да уточни как да им се противодейства, какви да са им санкциите и т.н. И не на последно място - спешно избиране на независими регулаторни държавни органи, които да противодействат ефективно на монополите.

- Занимавате ли се още с политика?

- Да, макар, че не участвам в тази изборна кампания,  не съм се отказал от политиката и хората трябва да го знаят.


Интервю на Стойко Стоянов, Източник www.faktor.bg


четвъртък, 25 април 2013 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПП СИНЬО ЕДИНСТВО



Скандалните разкрития за извършваните в продължение на години неправомерни подслушвания на министри, Президент, висши държавни служители и лидери на политически партии поставят на сериозно изпитание демокрацията в България.

23 години след падането на комунистическия режим и след официалното прекратяване на дейността на службите на ДС в България все още действат тоталитарните методи за подслушване, следене и сплашване.

Най-скандалното е, че по време на управленския си мандат претендиращата за дясна партия ГЕРБ не само не прекрати тези практики, но използва цялата сила и мощ на полицейската система, за да държи в подчинение, зависимост и страх политици, бизнесмени, интелектуалци, журналисти и обикновени граждани.

ГЕРБ опорочи идеята за дясно в България.

ГЕРБ направи опит да криминализира демократичните промени в страната и да извърши цялостна подмяна на дясното.

ГЕРБ компрометира българската и европейската десница.

Във връзка с подслушванията СИНЬО ЕДИНСТВО очаква от премиера Марин Райков и президента Росен Плeвнелиев да защитят категорично институциите, които представляват, да изразят ясна държавническа позиция и да гарантират, че прокуратурата ще разплете казуса в най-кратки срокове.
Напомняме, че като министър на регионалното развитие президентът Росен Плевнелиев заяви: „За мен няма значение дали ме подслушват” /17.12.2010 год. в студиото на bTV/. Надяваме се, че като Президент на държава- член на ЕС, той е преосмислил позицията си и ще се превърне в инициатор на сериозен дебат за нетърпимостта към подобни антидемократични практики в българското общество.
В страната ни днес са налице опасни явления: полицейщина, размити демократични ценности, липса на правила и работещи закони, блокирани държавни институции, срастване на политическия елит с олигархията, недосегаеми корупционни схеми, накърнен европейски и международен имидж.

Всичко това се случи благодарение на разбитото дясно в България, където удобно се настаниха двете партии, представители на контролираната десница - ГЕРБ и България на гражданите, както и борещата се за собственото си оцеляване раздробена традиционна десница.

За да се промени всичко това на България е нужна силна единна дясна партия, която да бъде реален фактор в управлението на страната и гарант за демократичното европейско развитие на държавата.

Единна дясна партия, която не се задоволява с компромиси, с място в ъгъла на политическия живот и с критичен минимум от доверие.

Единна дясна партия, която е отворена, позитивна, модерна, съчетала в себе си опита на хората, извършили необратимите промени в България, и енергията на младото поколение независими и решителни политици.

На 12 май България се изправя пред сериозен избор.

Ние от СИНЬО ЕДИНСТВО се обръщаме към десните избиратели и ги призоваваме да дадат ясен знак каква десница според тях е нужна на България!

25 април 2013 г.

четвъртък, 18 април 2013 г.

Надежда Нейнски призова да се гарантира европейското бъдеще на Косово


Припомняйки заслугата на Европейския съюз за превръщането на Европа от континент на войни в континент на мир, Надежда Нейнски заяви, че Косово е най-яркият пример през последните две десетилетия за "успеха на Съюза да вдъхне надежда за мирно съществуване и развитие на хиляди хора."

Въпреки това тя предупреди за "двойни политически стандарти вътре в Съюза, които необосновано отлагат просперитета на обикновените косовари за неопределено бъдеще".
Това е част от изказването на евродепутата по време на дебата в пленарна зала за напредъка на Косово по пътя към Европейския съюз, който се проведе в сряда в Страсбург.

Надежда Нейнски призова всички държави-членки на ЕС да доведат до край процеса на признаване независимостта на Косово, както и да бъде подписано Споразумение за асоцииране, не само "за да се гарантира европейското бъдеще" на младата държава, но и "за да запази Съюзът своя авторитет на Балканите."

Цялото изказване на Надежда Нейнски можете да прочетете ТУК


Надежда Нейнски призова Сърбия да превъзмогне миналото и да заеме своето достойно място сред европейските партньори


Отчитайки множеството предизвикателства и промени, през които е преминала Сърбия, Надежда Нейнски призова сръбското правителство да "гарантира европейското развитие на своите граждани" чрез "постигането на компромис" с Косово, "защото това е единственият начин да бъдат превъзмогнати раните от миналото".

Това заяви евродепутатът Надежда Нейнски по време на дебата в пленарна зала относно годишната резолюция на Европейския парламент за Сърбия, който се проведе в сряда в Страсбург.

Според нея "компромисът е първата, но неминуема стъпка, към постигането на траен мир и търпимост между различните народи на Балканите", и допълни, че "икономическият и социален просперитет (в Западните Балкани) може да бъде осъществен само и единствено чрез изкореняването на всички предпоставки за национализъм и постигането на толерантност и уважение към малцинствата, включително към българското."

В заключение тя изрази надежда Сърбия да приеме европейските правила, които биха донесли общ подход за разрешаване на спорове, двустранно сътрудничество и изпълняване на целите за бъдещето развитие на Балканите.  


вторник, 16 април 2013 г.

Автентичният епилог на автентичната десница




По всичко изглежда, че този път с т.нар. автентична десница е свършено. За предстоящите парламентарни избори основните изпълнители в нея готвеха кавър версия на "Синята коалиция", която бе шлагерът на лятото през 2009 г. Всичко обаче пропадна, след като Иван Костов и Надежда Нейнски не можаха да уточнят кой ще води бащината дружина.

Неслучването на "Синята коалиция" 2 обаче може да се окаже по-добра новина за многострадалните десни избиратели от създаването на "Синята коалиция" преди 4 години. От 2001 г. насам пътят на десницата е само и единствено надолу. През този период три партии - НДСВ, ГЕРБ и ДПС - се изредиха във властта, създавайки впечатление, че са десни. А първите две разчитаха най-вече на избирателите, които през 1997 г. дадоха 137 мандата на ОДС. Докато автентичната десница затъваше в блатото на интриги, лични вражди, жажда за реванш у нейните лидери и т.н. Въпреки очевидния провал на десницата все пак цяло десетилетие партиите в нея съумяваха под една или друга форма да присъстват в парламента. "Синята коалиция" бе последният и най-слаб откъм постижение подобен опит, който бе подкрепен от 285 000 избиратели, и спечели едва 15 мандата. Отдавна е ясно, че десницата има нужда от сериозно обновление откъм кадри и идеи, за да си върне поне част от изгубеното доверие. Едва ли вече която и да е българска партия ще съумее да спечели 137 мандата в парламента. Но за солидно присъствие на десницата в българската политика поне засега има електорална ниша. Краят на десницата, който неизбежно ще настъпи на 12 май, може да се окаже дълго чаканото ново начало за нея.

За това е нужно да се случат няколко неща, които са отдавна ясни, но поне засега се оказват непостижими. Първото е да се преодолее раздробяването на десницата и разпокъсването на нейните гласове. В този смисъл от партията "Синьо единство" поне засега заслужават уважение и подкрепа за позицията, която заеха, след като не успяха да се разберат с ДСБ. Те заявиха, че няма да участват в изборите и ще изчакат те да минат, за да подновят отново инициативите за обединение и създаване на нова дясна партия. Това със сигурност е правилният път. Още повече че в следващите няколко години ще има много и най-различни видове избори, на които евентуална бъдеща партия да заяви своето политическо присъствие.

Синьото обединение само по себе си обаче няма да донесе някакъв особен успех на десницата. 
Най-много да се прехвърли бариерата от 4% за влизане в парламента. Десните имат сериозна нужда от обновление на водещите си лица и това е може би най-трудната им задача. Защото години наред в тази посока не се правеше нищо. За настоящите лидери на десницата нейното съществуване минаваше задължително през собственото им политическо оцеляване. И именно затова те нехаеха какво ще оставят след себе си, когато един ден се оттеглят от активната политика. За някои от тези лидери оттеглянето въобще не съществува като опция, но това е друга тема. Именно поради тези причини никой не полагаше усилия за създаване на ново поколение политици, които да поемат ръководството на своята партия, когато му дойде времето. Трудно е да се посочи фигура, която хем да е ново, необременено лице, хем да има лидерски качества и харизма. Но е ясно, че ако десницата иска да спечели отново доверието на обществото, тя трябва да намери такава фигура и да сформира около нея добър екип.

Върху посланията, които дясната партия трябва да излъчи, също трябва сериозно да се помисли. През последните години единственото, което успява да консолидира десните, са антикомунизмът и русофобството. Първото е демоде, а второто е непрактично. През последните десетина години стана безпощадно ясно, че докато се разчита само на тези две обединяващи идеи, България ще бъде управлявана от бивши комунисти и техните преки наследници. Създаването на реална пазарна икономика, защита на конкуренцията и данъчна система, която да стимулира работодателите да създават нови работни места, са много подходящи послания за една десница. Въпросът обаче е дали ще се намери достатъчно политическа воля, за да бъдат тези послания реализирани.

сряда, 10 април 2013 г.

Интервю с Надежда Нейнски за недоверието в политиката, за лъжата и изгорените мостове



- Къде се разминахте с Иван Костов, г-жо Нейнски, за да не бъдете заедно на тези избори, след като на 20 януари вие емоционално и категорично обяснявахте как вашият съвместен проект е дългосрочен?

- Много мислих за това. Сега, когато емоцията започна да поотминава, си дадох сметка, че ние се разминахме по отношение на визията и начина, по който трябва да се формира единната десница. Това, което ни събра след толкова години, беше убеждението, че България се нуждае от модерна реформаторска десница, която да даде реалната дясна перспектива за развитието на страната. За един период от време имахме общо виждане, че трябва да се сложи край на безкрайните коалиции и псевдокоалиции вдясно и да се изгради единна дясна партия. Затова и подписахме Единната платформа, с която се обединихме около мнението, че за да бъде изградена тази единна партия, което не е лесен процес, трябва да се извърши сливането на формациите и това да бъде възприето нормално от хората. Този проект не може да бъде наложен от горе, той трябва да премине през сериозен дебат и през проверката на едни избори.

- А Костов какво искаше?

- На първо време и двамата искахме едно и също и затова тръгнахме заедно. За да се извърши това сливане на формациите, ние трябваше да извървим няколко сериозни стъпки. Първо, съюзът "Единство" трябваше да прерасне в партия, което ни постави в изключително сложна ситуация - в невъзможни срокове да създаваме структури, да обикаляме страната, да убеждаваме хората. Част от тях трябваше да напуснат СДС, за да влязат в нова партия.

- Нещо не мога да разбера. Идеята ви е била да създадете своя партия, която да се слее с партията на Костов - ДСБ, така ли?
 
- Смятахме, че двата политически субекта ДСБ и "Синьо единство" след изборите трябва да се слеят в една формация. В процеса на преговорите се разбра, че ДСБ си го представя по друг начин - един политически субект (ДСБ), към който всички гравитират и се вливат в него.

- А кога разбрахте, че Костов мисли различно от вас?

- По време на преговорите. Начинът, по който се водеха, ме наведе на мисълта, че имаме различия относно подхода към целта. В един момент колеги от ДСБ дори ми казаха: това с единната партия се върти в главата само на няколко човека. Казаха, че структурите на ДСБ не приемат еднозначно тази идея, за тях тя беше спусната от горе. Тези хора, изведени от СДС преди години и създали свой политически проект, много трудно могат да бъдат накарани да се откажат от този политически проект и да преминат в нов, макар и той да е на по-високо ниво.

- Ами те са абсолютно прави, и Костов също. Вие всъщност сте искали да унищожите неговата рожба, за да създадете заедно нещо ново.
 
- Аз не исках нищо да унищожавам. Хората отдавна очакват десницата да премине на едно по-развито ниво. Не да бъде партията на Надежда Нейнски и партията на Иван Костов, а да бъде модерна десница, структурирана по различен начин.

- А не беше ли по-лесно вие с хората си да се присъедините към ДСБ, а не да създавате нов проект?

- Ако смятах, че ДСБ е успешен проект, вероятно това би било вариант. Но истината е, че до този момент хората не му дадоха категорична подкрепа. С годините този проект не успя да покаже своята жизненост, не можа да събере такава представителност в страната, която да му гарантира дългосрочна перспектива. Това беше и една от причините да направим "Синя коалиция". Това беше в правилната посока, ние наистина искахме да бъдем заедно, но така и не успяхме докрай да убедим хората, че това е искрен проект. На тях не им се вярваше, че ние истински сме отново заедно. И тук не става въпрос за рожби. Защото по тази логикаи "Синьо единство" е рожба - моя и на младите хора. Но ние искахме промяна.

- Искали ли сте да бъдете съпредседател на новото обединение с Костов?

- Аз не оглавих "Синьо единство", не пожелах да бъда в листите, защото това ще подмени вота, с който хората ме избраха за евродепутат. Съгласих се да приема предложението на ръководството на "Синьо единство" да бъда съпредседател с Костов, но като гарант с името си и с политическия си авторитет, а не като позиция, от която да произтече някаква облага или власт - гарант, че този процес на единение след изборите ще се реализира.

- А Костов не се съгласи, така ли?

- Самото разбиране, че единството означава единство около ДСБ, предпоставя, че председател е само Иван Костов. Не казвам кой е крив, кой е прав. Мислех си, че на базата на опита, на грешките, на всичко, през което сме преминали, ние трябва да се сближим и да изработим нещо съвместно, като всеки даде доброто от себе си. Смисълът бе разпилените в годините енергии да се съберат, за да изведат утре, вдругиден или по-късно човек, който наистина ще бъде припознат като обединителна фигура.

- Но до последно от ДСБ обясняваха, че проблемът между вас е технически - не сте извършили коректна регистрация, някакви си 5000 лева не сте внесли и т.н. Това казваше Веселин Методиев.

- Давам си сметка, че когато се обърне каруцата, пътища много и всеки се опитва да докаже своята истина. Ние бяхме регистрирани в срок, макар никой да не вярваше, че ще успеем. Допускам, че ДСБ са планирали своите действия на базата на това, че ние няма да успеем да регистрираме партия. И тогава идеята за гражданските квоти или за обединителния център ДСБ може би щеше да има логика. Но ние успяхме да се регистрираме като партия и това може да го направят само много мотивирани хора. Как иначе да накараш млади хора на по 30 години да обиколят цялата страна, да правят структури, да пътуват с личните си средства, с частните си коли. Ами ако аз или те сме искали просто постове и позиции, щяхме направо да влезем в листите на ДСБ.

- Тогава излиза, че Костов се е уплашил от тази енергия около вас. Така ли е?
 
- Очевидно ДСБ не бяха готови за решителни стъпки и за идеята за единна партия.

- Мисля, че той никога няма да е готов за такава идея.

- Това може да каже само той.

- Кое обърна камъчето?

- В един момент преговорите стигнаха до точка, в която се видя, че няма доверие между двете страни. Казаха ни в очите: "Ние ви нямаме доверие и затова трябва да ни внесете парична гаранция."

- Значи политическото доверие трябва да има измерение във финикийски знаци?

- Нормално е за изборите всеки да участва със средства, нашите водачи на листи щяха да си поемат своите разноски.

- Колко пари ви поиска Костов?

- (Мълчание.)

- Пет хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, половин милион?

- Това сега няма значение.

- Той ли определи размера на гаранцията?

- Да.

- И как да я дадете?

- Поиска да я внесем веднага.

- А Вие съгласихте ли се?

- Не.

- Но пред Би Ти Ви Костов вчера каза, че сте дали тази гаранция.

- Как да я дадем, след като не участваме в листите?

- Вие два пъти досега се връщате при Костов и два пъти все изгаряте. Това ме кара да се сетя за онези думи на Елена Костова: "Който се докосне до нас, изгаря." Защо ги забравихте?

- Понякога дори самата себе си изненадвам с това колко съм мотивирана, когато смятам, че човек трябва да извърви цялата голгота за своята кауза. Ако има и два процента шанс, да ги използва. Аз съм от този тип хора. Убедена съм, че България не заслужава такава политическа и икономическа съдба.

- Не ми отговорихте на въпроса - изгорена ли сте от поредния допир с Костов?

- Да кажа, че не съм разочарована, ще бъде лъжа. Много съм разочарована. И от себе си. И от това, че повярвах, че може да се случи нещо. Но аз няма да спра. Ще продължа да търся начин и ще продължа да работя за идеята да се изгради модерна десница. Допускам, че недоверието помежду ни през годините е рецидивирало, и то много дълго. Не е лесно да изградиш отново мостове там, където е имало пожар. Да сближиш хора, които са се противопоставяли по толкова категоричен начин. В политиката има една граница, която човек не трябва да минава. Защото тогава става лично.

- Как успяхте да забравите обидата отпреди 10 години, оскърблението, което той тогава ви нанесе. Как го преглътнахте, за да направите същата стъпка сега и да получите същия отговор?

- Не съм го забравила, но съм го преглътнала. Човек не забравя такива неща. Минаха доста години. Хората казват, че не трябва да искаш от някого повече, отколкото той е в състояние да ти даде. Тогава рискуваш да те намразят. Всъщност моята грешка е, че аз поисках повече. И това стана причина за агресии към мен от хората на ДСБ. Те го възприемат като някакво посегателство върху тяхното лично пространство. Това създава едно втвърдяване и недоверие, което е тлеело в годините и сега се превръща в открито подозрение. И плъзват всякакви конспиративни теории. Аз тези дни чух такива неща за себе си, каквито чувах и преди 10 години.

- Какви?

- Че са ме купили, че са ме сплашили. Почувствах се тотално омерзена. Опитах се да намеря обяснение. Може би просто дебатът между нас не се състоя. Може би беше кратко времето за сближаване. И първото камъче обърна колата. Няма как за една година или за няколко месеца да промениш 10 години недоверие. Дори да приемем, че ние, горе, тръгнахме един към друг, хората по места не бяха достатъчно мотивирани да го направят. Но аз продължавам да вярвам, че единната модерна десница ще се случи и ще бъде реална алтернатива.

- Но в следващите години две, три, четири, вие ще стоите отстрани на голямата политика и само ще критикувате.

- Политиците у нас не си дават сметка колко много се е променила ситуацията в България и тези избори ще го покажат. За първи път спечелилият, независимо кой ще е той, няма да има нито достатъчно доверие, нито кураж да направи самостоятелно правителство. Било поради страха от това, че народният гняв и улицата ще повдигнат отново въпроси, на които той няма да може да даде отговор. Било поради това, че победата, независимо дали ще е на ГЕРБ или на БСП, няма да бъде толкова категорична, че да реши големите проблеми.

- Колко пъти може да се излъже една жена?

- По-скоро аз ще перифразирам въпроса - колко пъти може да се излъже един човек, въпреки че проблемът с това дали си излъган или не е твой, не е на тези, които са го направили. Независимо от това кой кого мрази, обича, харесва или не харесва, истинското партньорство може да стане само между единомишленици. Оказа се обаче, че за първи път проблемът между мен и Костов не е миналото, а визията за това как да се реализират нещата в бъдещето.

- Проблемът е егото, така ще го нарека. И Вие, г-жо Нейнски, много добре знаете, че проблемът е егото.

- Проблемът е в различния начин на мислене.

- Ако не бяхте жена, а мъж на същата позиция, дали щяхте да успеете?

- Интересен въпрос, върху който си заслужава да се мисли. Казват, сега са мъжки времена и мъжете дават по-правилните решения. Никога не съм била феминистка, но у нас наистина е дълбоко наслоен южняшкият манталитет, че в трудни времена физическата сила е онази, която коронясва героя. Българската политика е доказателство за това. А аз се опитвам да покажа, че в съвременния свят няма значение дали си мъж или жена, че проблемът може да се реши в диалога. Аз не вярвам във войните, вярвам в преговорите. Убедена съм, че човек, преди да извади копието, трябва да опита цялата възможна дипломация. Вярно е, че има един момент, в който да продължиш с дипломацията, без да извадиш копието, се превръща в глупост. Но преговори се водят между враждуващи страни, а между съмишленици се водят разговори. И се търсят най-добрите решения.

- Какво оттук нататък? Този неуспех, този удар отказва ли ви от политиката?

- Не, разбира се, че не ме отказва.

- Бита, но упорита?

- Аз съм човек, който от 2005 г. не се е кандидатирал за партийна длъжност. Това са близо 10 години. Смятам, че моят авторитет - дотолкова, доколкото го имам, влиянието и позициите ми в политиката не се дължат на постовете, които съм заемала или заемам. Част от хората, с които съм в момента, дори не ме помнят като външен министър. Тоест те са с мен, защото оценяват и харесват качествата ми в сегашния момент. И това ме кара да се чувствам в равновесие независимо от всичко, което се случва. Имам аргументи да водя дебат. Ще продължа да помагам на младите с целия си опит и знания, защото смятам, че това е естественият ход на живота. Част от хората, с които съм в "Синьо единство", са на годините на децата ми. Няма как да ги предам.

***
Командира назовал сума повече от 1 милион лева
18.30 ч., Ваньо Шарков, участвал в преговорите между "Синьо единство" и ДСБ;
- Г-н Шарков, чух, че Костов е поискал от "Синьо единство" гаранция за изборите в размер на повече от 1 милион лева. Това вярно ли е?
- Не искам да влизам в конкретика. Но наистина в този размер влизаше нашето съучастие в кампанията, което Костов определи.