Политическа резолюция на
Втората национална конференция на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
ПП СИНЬО ЕДИНСТВО се
учреди с основната задача да катализира процеса по създаването на нова, модерна
десница в България. Нуждата от такава е огромна. Старата традиционна десница не
успя да защити в достатъчна степен достиженията си – извоюването на
демокрацията, достойното членство на България в ЕС и НАТО и правовия ред.
Псевдоновата десница пък се срамува да се нарече такава, лута се в безполовата
идентичност „няма ляво, няма дясно“, неспособна е да излъчи друго смислено
послание освен „всички сме срещу мафията“ и бори олигархията с творческо-
самодейни акции по улици и мостове, изживявайки себе си като нещо средно между
политически кръжок и затворена група в социалните мрежи.
На този фон през
последните близо 5 години от създаването си СИНЬО ЕДИНСТВО неуморно
изобличаваше подмяната на традиционната десница и призоваваше многобройните
партии, нароени от традиционното дясно, да намерят сили да извървят единствено
верния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, лидерите им
да се откажат от смешната привилегия да се наричат „председател на нищото“ и да
разчистят пространството за създаването на силна и модерна дясна партия. За
това време чухме какви ли не аргументи защо това няма да стане:
защото СДС е марка и емблема, защото ДСБ е пазител на духа, защото Да, България е с нова енергия, защото „структурите ще ни разкъсат“, защото „няма аз да съм лидерът, който ще загроби партията“, защото „сега сме на крачка от властта, не е моментът“, защото „ще загубим субсидията“ и т.н. И нито веднъж никой не се осмели да изрече истината – че няма нито емблеми, нито дух, нито енергия, нито субсидия, нито структури, нито лидери. Не остана и грам доверие както помежду им, така и сред избирателите. Има само шепа объркани хора, които наричат себе си председатели, за да могат и на следващите избори да се скарат отново кой от тях да „договаря“ останалите при евентуално домогване до властта и раздаване на държавни служби.
защото СДС е марка и емблема, защото ДСБ е пазител на духа, защото Да, България е с нова енергия, защото „структурите ще ни разкъсат“, защото „няма аз да съм лидерът, който ще загроби партията“, защото „сега сме на крачка от властта, не е моментът“, защото „ще загубим субсидията“ и т.н. И нито веднъж никой не се осмели да изрече истината – че няма нито емблеми, нито дух, нито енергия, нито субсидия, нито структури, нито лидери. Не остана и грам доверие както помежду им, така и сред избирателите. Има само шепа объркани хора, които наричат себе си председатели, за да могат и на следващите избори да се скарат отново кой от тях да „договаря“ останалите при евентуално домогване до властта и раздаване на държавни служби.
Откакто съществува, СИНЬО
ЕДИНСТВО поне имаше смелостта веднъж да се яви самостоятелно на избори, докато
нито СДС, нито ДСБ, нито останалите претендиращи за център-дясна ориентация
партии се явиха самостоятелно на национални избори или повториха една и съща
коалиция. СИНЬО ЕДИНСТВО имаше и доблестта да не дели десните избиратели,
умишлено пропускайки два национални избора, в които десницата се явяваше
разпарчетосана. Имаше и принципността да откаже да е част от подмяната,
наречена Реформаторския блок, независимо от социологическите проучвания, които
гарантираха влизане в парламента към онзи момент. Всички наши твърдения тогава
– че нездравата идеологическа основа на Реформаторския блок, събран от кол и
въже, ще доведе до неминуем разпад в управлението – се оказаха печално
верни.
Нито Реформаторски блок или Нова Република преди,
нито Демократична България сега са в състояние да предложат вдъхновяваща
перспектива за България. Анти-Русия, анти-АЕЦ Белене, анти-Цацаров, Пеевски,
Борисов са мантри, които не оправдават отсъствието на смислени политики по
отношение на образованието, здравеопазването, икономиката и привличането на
инвестиции, енергийната независимост, кохезионната политика на ЕС и т.н. Към
това политическо безсилие се добавя и огромното разочарование на традиционните
десни избиратели, които даваха безброй доверие в аванс и множество сигнали през
годините, че желаят истинско обединение, а вместо това получаваха нови и нови
безпринципни коалиции, скандали, „трикове“, „исторически компромиси“, бракове
по сметка с цел оцеляване след повсеместни крахове на избори, та дори и бой на
партийни заседания в опит да бъде усвоен и последния десен глас, който все още сляпо ги подкрепя.
СИНЬО ЕДИНСТВО вече не
желае да бъде част от този фарс. Разпускаме
се като последен възможен политически пример и като доказателство, че
верният път е възможен, но той е само за смелите.
За нас е ясно, че новата
единна дясна партия в тези условия е невъзможна. Положихме огромни усилия, но
не успяхме да убедим нито една политическа партия от традиционната десница да
загърби тяснопартийното си его, да се разпусне или да се влее в единна дясна
партия. Затова се разпускаме ние - за да покажем, че няма нищо страшно в това и
да провокираме останалите партии също да го направят.
Призоваваме партиите от
традиционната десница да ни последват, защото времето отдавна вече не е наше.
Не е и тяхно. Времето просто е друго и продължаването на разделението носи
тежката отговорност на пропуснатите възможности за създаване на работеща
алтернатива за България.
Благодарим на всички смели
и принципни активисти и симпатизанти на СИНЬО ЕДИНСТВО затова, че ни повярваха
и ни последваха.
Всички ние оставаме там,
където винаги сме били – при убежденията си.
17.06.2018г.
гр. София
гр. София