Провалът на съдебната реформа е провал на
историческия шанс за нормално демократично бъдеще на България. Демонстрирана бе
историческа воля за отказ от реформи и за тотален диктат на задкулисието по
ключовите въпроси от дневния ред на държавата. "Културата на
компромиса", липсата на ясно дефинирани управленски цели, както и
нежеланието да се носи политическа отговорност за фундаменталната промяна на
устоите на българската държавност, доведе до запазване на статуквото.
Реформаторският блок бе инициатор и основен
двигател на съдебната реформа по силата на мандата, даден му от онези, които
протестираха срещу сливането на политическата и икономическа власт. Тази реформа
бе поставена в основата на формирането на това управление и така трябваше да
послужи за измерител и тест на желанието за истинска промяна в управленската
коалиция. Тест, на който всички се провалиха още в началото. Въпреки това, РБ
продължи да легитимира това управление, превръщайки се в политическата сила,
която носи отговорността за излъганите надежди на хората от площада и за пропиляната
възможност в България да има трайно върховенство на закона и ефективна борба с
корупцията.
Поредицата от компромиси и отстъпления от
първоначално формулираните параметри на реформата, за съжаление предизвестиха
краха на съдебната рефома. Сделката, която РБ сключи, първо с АБВ, после с ДПС - партията, която най-напред посочи като „мафия“, а после се договори с
нея, просто го затвърди. С този ход десницата, построена върху „исторически компромиси“,
доказа несъстоятелността и
невъзможността да продължи своето съществуване.
На България е необходима нова консервативна
десница, стъпила на традиционни ценности, която не прави компромиси с
принципите си и има морала да отстоява реформите.