МИНКА
МИНЧЕВА
Васил Папазов е
от младите политици в Габрово. Политическата му кариера тръгна от младежката
организация на СДС, на която той беше председател. Обединяването на всички
„сини“ в единна политическа партия е била негова цел и мечта. Но когато вижда,
че това няма да се случи в създадената „Синя коалиция“ между СДС и ДСБ, той
напуска СДС и става един от създаделите на партия „Синьо единство“ чийто лидер
е Надежда Нейнски, а председател – габровецът Христо Панчугов.
В момента Васил
Папазов е председател на общинската организация на „Синьо единство“ в Габрово.
Събитията около Реформаторския блок, които показват, че и тази коалиция няма да
прерасне в единна дясна партия станаха повод Папазов да заяви, че има намерение
да се оттегли от политиката. Дали заявката на Радан Кънев да прави нов десен
политически проект няма да промени намеренията му? Коментар за „100 вести“ на
Васил Папазов.
-Г-н Папазов, в
последния ни разговор дадохте знак, че нямате мотивация да се занимавате с
политика. Сега се задава се нов десен политически проект, той може ли да Ви
върне отново към политиката?
-За мое
съжаление аз самия не устоях на тази си последователност и, въпреки че обещах
на себе си не устоях и на последните местни избори направих грешката да се
кандидатирам за общински съветник.
Но на въпроса!
Точно този нов десен политически проект не може да ме мотивира за активно
участие в политиката, защото се прави от хората, които бяха в основата на
създаването на Реформаторския блок по неправилния начин. Днес си говорих с един
от нашите симпатизанти и той ме попита кога ще дойде Радан Кънев в Габрово, за
да го попита лично „До кога ще правим десница на принципа проба – грешка?“. Аз
не бих последвал лидер, който изменя мнението си за 24 часа на 360 градуса. И
да Ви кажа в момента не завиждам на приятелите си от ДСБ. Те едновременно са в
опозиция и в управление. В парламента гласуват с опозицията, а в изпълнителната
власт заемат постове с управляващите. На този принцип отказвам да участвам в
каквито и да било проекти. Аз бих участвал в проект на принципна основа, в
който участват нови и необременени хора. Хора, които са десни, предприемачи и
консерватори. Такива има малко!
-Защо
определихте участието в местните избори като грешка? На това ли се дължи
мълчанието Ви на тема политика и в социалната мрежа?
-И това!
Първата причина да замълча на тема политика е, че вече не чувствам, че има
среда за политика, такава каквато я смятам за смислена, полезна и ефективна.
Вече имам съмнения, че и изборите са обективни! А по отношение какво сбърках на
местните избори. Аз до последно отказвах да се кандидатирам, макар че участвах
в няколко формата на преговори за участие на „Синьо единство“ в коалиция.
Никъде не
намерих мястото му, но не знам как успяха да ме убедят, че заради
симпатизантите ни поне аз трябва да участвам в листа и да дам шанс, чрез
преференциално гласуване за мен да реализираме някакви идеи за малки и средни
предприемачи. До някъде намирах с мисъл в това, но веднага след резултата без
да коментирам какъв е бил се озовах в болница с лошо заболяване. Това за мен
беше последния знак, че съм сгрешил.
-Според вас
защо се провали РБ?
-Ами, ако се
върнете към предишните ни разговори с мен, с Христо Панчугов, ще откриете
отговора. Реформаторският блок не беше дългосрочен проект и нямаше как да
излъжат който й да било, че съюз с Миглена Кунева няма да докара до никъде
десницата. Десният избирател държи на автентичността, държи на политическата
чистоплътност. Аз през последната една година в профилите на приятелите ми от
ДСБ такива коментари прочетох , че ако съм на тяхно място ще ме е срам да се
погледна в огледалото. И след като видяха, че това за което ги предупредихме
стана, те тръгнаха да правят нов десен проект! Може би защото отказаха да
нарекат така Реформаторския блок? Нека не ми се обиждат, но съм загубил
доверие!
-Как ще
коментирате ситуация в Габрово в момента? Какво ще се случи с десните партии?
-Аз мисля, че е
публична тайна е липсата на каквато и да била комуникация между отделните
лидери в Реформаторския блок. Участвах в създаването му в Габрово, ако не сте
забравили. Той бе създаден и малко насила от София. Но, ако идеята за местните
структури на блока се бяха реализирали в мащаба, в който тогава „Синьо
Единство“ ги предложи, ако беше се тръгнало към единна дясна партия, нещата
сега нямаше да са такива. Може и да е успешен проекта на г-н Радан Кънев, аз не
зная това, но при всички случаи са загубени минимум две години. И много хората,
които минаха по този път, може би за безвъзвратно загубени. Може би и аз съм
един от тях. Но в крайна сметка аз се познавам с всички членове на партиите,
които са в РБ и към никой нямам лоши чувства в личен план. Така, че драма в
отношенията ни извън политиката не намирам. Просто всеки ще тръгне по своя си
път, защото общ така и не беше намерен.
-Защо се създава
впечатлението, че я няма връзката между националните ръководства на партиите с
местните структури? Като че ли идеите на местните структури не се приемат на
национално ниво?
-Защото
местните ръководства на партиите нямат задни мисли, нямаме неизказани цели.
Виждате кадровите решения в Реформаторския блок какви драми придизвикват. То е
говорене през медиите, то са процедури, то са маневри. Това важи и за местните
кадрови решения вътре в Реформаторския блок и това се видя по малодушната
предизборна кампания която проведоха. В онази притеснителна позиция, за която
преди малко говорих. Нито в опозиция, нито в управление! На практика без ясна
позиция какво отстояват! Мисля, че трябва да спра за да не го приемат като
критика от моя страна, аз съм просто обективен!
-Проблемите в РБ, могат ли да бъдат в полза на ПП
"Синьо Единство"? Какво става в партията?
-За
съжаление проблемите в Реформаторския блок нанесоха удар на десните хора като
цяло. След всеки провал на поредното обединение остават все по-малко хора, които
са готови да дадат кредит на доверие. Аз си давам сметка, че след като за
толкова време не успяхме да реализираме целта, за която бяхме създадени –
Единна дясна партия, толкова повече и ние губим доверието на хората, които са
ни подкрепяли и ни подкрепят. Не знам дали може да е в полза на друг, освен на
ГЕРБ липсата на алтернатива в дясно. Виждате сами, че след всички избори
говоренето е точно това – за липса на алтернативи. Нещо повече, постоянно се
подчертава дебело думата парламентарна опозиция. Все едно извънпарламентарната
позиция няма никакво значение за никого. Зад тези организации не стоят хора.
Този антагонизъм не е в полза на никого, убеден съм в това. Мисля, че донякъде
отговорих и за това, което се случва в нашата партия. Няма достатъчно ресурс –
нито човешки, нито финансов, за да се очаква от нас шумно медийно участие или
това на което хората обръщат внимание – зрелища. Радвам се обаче, че и да не
сме многобройна или масова партия, поне при нас няма случайно попаднали хора и
не мога да кажа, че някой не отговаря на моите разбирания за десен човек.
Докато няма средна класа в България, няма да има и нормална десница - всичко е
толкова логично и обяснимо.