Надежда
Нейнски, Ивайло Калфин и Илияна Йотова са тримата български евродепутати,
направили най-много за страната си, показва изследването. Най-разпознаваем е
Ивайло Калфин от ПЕС. 54 % от респондентите са го посочили при спонтанен отговор на въпроса, следван от Надежда
Нейнски от ЕНП – 37 %, Илияна Йотова от групата на социалистите и демократите –
33 %, Антония Първанова от групата на либералите и демократите – 32 %, и Слави
Бинев, група „Европа на свободата и демокрацията“ - 29 %.
За всеки
десети респондент най-добрият български евродепутат е жена, като Надежда
Нейнски и Илияна Йотова са с изравнени позиции (по 10 %).
Проучването
показва също видим ръст на потреблението на социални медии в България, като на
този етап делът на ползващите социални медии, за да общуват с евродепутатите, е
само 2 %. И по този показател, най-много от запитаните, декларират, че общуват
чрез социални медии с Надежда Нейнски и Ивайло Калфин – по 16 000 пълнолетни
граждани. Следват четирима евродепутати с двойно по-нисък резултат: Антония
Първанова, Илияна Йотова, Светослав Малинов от групата на ЕНП, и Слави Бинев.
Почти
седем години след като страната стана член на ЕС, заинтересоваността на
българите от работата на европейските институции е останала сравнително висока.
В същото време тяхната самооценка доколко са информирани - например за
Европейския парламент, вече е много по-критична.
Докато 61 % от анкетираните проявяват в една или друга степен интерес към
работата на европейските институции (36% изобщо не се интересуват), почти също
такъв процент – 59 на сто, декларират, че са ниско информирани за Европейския
парламент – най-демократичния орган в ЕС. Средна степен на информираност
посочват 24 %, а висока - 6 %.
Почти 60
% от българите знаят кой е председател на Европейската комисия (Жозе Мануел
Барозу). Доста по-слаба е информираността за председателя на Европейския
парламет (Мартин Шулц) – правилен отговор са дали 22 %.
Очаквано телевизията се оказва водещата медия за
информираността за работата на ЕП и другите институции на ЕС – за 71 % от
анкетираните. На голяма дистанция следват вестниците и радиото – 21 % и съотв.
13 %. На четвърто място са разговорите с близки хора – 10 %. Едва на пето и
шесто място се нареждат онлайн медиите и социалните мрежи със стойности
съответно от шест и пет процента. От тези, които се информират за ЕС от
социалните мрежи, най-много ползват фейсбук профилите на българските
евродепутати.