Много е трудно да се направи
качествен анализ и пълноценно изложение на фона на това, което изкристализира в
момент като този. Казвам „момент като този“, визирайки изходната позиция на
нашето „Синьо единство“ по пътя към майските избори и това, което ще се стремим
да покажем на хората в този кратък период от време.
Ключовата дума в последните месеци беше „принципи“. Заради
принципи станахме част от реформаторския блок и отново заради принципи бяхме
изгонени от него. Защото нашите принципи се оказаха твърде висока летва за
хора, свикнали да нагаждат морала си според ситуацията. Нашият морал обаче
остава константа и надявам се, ще остане елементът, който ни държи заедно
най-здраво. Именно така става много лесно да следваме нашите принципи и да
убеждаваме хората в тяхната искреност и надеждност.
Пътят е или десен, или грешен. Това не е клише, а неоспорима истина. Аксиома, издържала теста на
времето. Дясното не може да бъде
предадено за два процента повече, дясното не може да бъде заменено с левичарски
патос и не може да бъде подменено от популистко красноречие....... Или може
би може... Защото тъкмо сега се случва нещо подобно. Левичари, обявили се за
десни, подват ръка на бъбриви популисти с ясната цел да подредят меню, с което
да впечатлят сериозно количество объркани хора.
В тази обстановка нашата роля е именно да убедим дясно-мислещите в
очевидната истина. Тя е, че ние оставаме единствените носители на дясното в
България, носители на традиция и честност.
Нашата цел не са нито
интелектуалците, нито аутсайдерите, нито богатите, нито бедните, нито умните,
нито глупавите. Нашата цел не е да убедим целокупното народонаселение, че ако
изберат да ни следват ще цъфнат и ще вържат. Ние трябва да събудим човека който
е заспал на седалката отдясно, да го убедим, че е все още не е изпуснал
спирката и има кой да му помогне да слезе от стария автобус и да достигне до
целта. А целта ни (вярвам за всички нас) е европейска, правова държава с
уважение към закона и толерантност към личността.