Надежда Нейнски: Хората могат да променят обстоятелствата и да разчитат на мечтите си

Моят апел към всички тях е да бъдат бдителни и да преценяват всеки един от нас не по това какво говори, а по това какви решения е взимал

Надежда Нейнски е родена на 9 август 1962 година в София. Била е министър на външните работи (1997–2001), председател на Съюза на демократичните сили (СДС) от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. На изборите за Европейски парламент през 2009 е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. В момента тя е водач на евролистата на СИНЬО ЕДИНСТВО. Какво очаква от изборите през май, какво прави в свободното си време и дали ще се занимава с политика и за в бъдеще, Дартс нюз потърси Нейнски за отговори. 

Г-жо Нейнски за пореден път дясно ориентирани хора ще се изправят пред алтернативата да избират между две листи. Това няма ли да разцепи гласовете и нито една да не успее да вкара представител в Брюксел?

Мисля, че този път, за разлика от предишните, изборът не е между две десни листи, защото Реформаторският блок прие политика, която е по-скоро центристка, отколкото дясна. И това произтича не просто от факта, че водач на листата ще бъде човек, който е либерал, който е съветник на либерален комисар дори и в момента, а по-скоро от начина, по който се структурираха и който даде приоритет на центристката формация "България на гражданите".

Какви са причините според вас?

Имам своето обяснение, но факт е, че в случая битката ще бъде даже не толкова между това дали си център или дясно, колкото между две политически сили и жизнени философии. Едната е, че е важна целта и тя може да бъде оправдана с всякакви компромиси. Другата е, че човек трябва да остане верен на принципите си, на начина на мислене и във всички случаи рано или късно тази последователност ще доведе до успех. Смятам, че ние представляваме дясното като тенденция, защото в СИНЬО ЕДИНСТВО са хора, които последователно и убедено са защитавали политиката на десницата, независимо от трудностите, през които тя премина с твърдото убеждение, че това е единственият правилен път за България.

Ориентирането към центъра не се ли дължи на вид изчерпване на дясното?

Изчерпване на дясното няма по простата причина, че през последните вече 13 години ни управляват различни коалиции. Като започнем първо с правителството на Симеон Сакскобургготски, в което не трябва да се забравя, че имаше министри на БСП. След това беше тройната коалиция, управлението на Бойко Борисов. Всички се стремяха да моделират десницата, за да е контролирана. Зад правителството в момента също не се знае кой стои. Логично е да си задаваме въпроса каква политика изпълнява това правителство при положение, че има доста сериозен смес от политически тенденции.

Тоест, десницата през последните 13 години беше изтласкана от политическата власт, така че не може да се говори за нейното изчерпване. Напротив, аз смятам, че идва нейното време, защото през тези 13 години, от които от 2007 България е член на ЕС, правителства, които не са десни, не дадоха възможност на българина да се възползва от предимствата на членството си в ЕС.  Единодушно е мнението, независимо от това  кой на кого симпатизира, че България продължава да има много сериозни трудности не само в сферата на сигурността и вътрешните работи и върховенството на закона, който обикновено излиза на преден план, но и в редица други сфери, свързани с жизнения стандарт на хората, със социалната политика. Витае усещането, че нищо не се промени с членството ни в ЕС и това до голяма степен го компрометира, защото вече се чуват гласове дали беше правилен изборът ни. За мен това е изключително опасно, защото на практика няма много алтернативи на демокрацията.

На презареждане вдясно ли разчита СИНЬО ЕДИНСТВО за тези избори, ако е възможно такова?

Разчита на това хората да не предадат мечтите си, да не предадат  вярата. Защото безусловно има умора, натрупана през годините на безвремие, на усещането, че се блъскаш в бетонна стена и нищо не се променя. Хората, колкото и да са заредени с оптимизъм, започнаха да се уморяват. Нашето поколение порасна, а новото нищо друго не е видяло, освен тези 13 години - на лъкатушене, на проба и грешка, а оценката е в желанието им да емигрират.

Онова, на което СИНЬО ЕДИНСТВО разчита е това, че хората могат да променят обстоятелствата и да разчитат на мечтите си. Това не е по силата на един човек или на една партия. ЕС се умори да ни прави забележки. Уморихме се и ние да чакаме. Ето, например, да поговорим за сферата на енергетиката. Трябва да се диверсифицират източниците. Това е толкова просто и не е нужно да си политик, за да разбереш, че когато имаш алтернатива в доставките на газ, цената му ще падне. Трябва да избереш доставчик, който да предлага по-ниска цена. И когато газта е по-евтина, фирмите и бизнесът ще бъдат по-силни, много по-лесно ще се развиват. Вместо това обаче ни предлагат непрекъснато монопол. Това задържа цените високи, прави хората по-бедни, а все повече млади хора се отказват да търсят реализация в страната.

Според вас възможни ли са предсрочни избори през есента?

Много е трудно да се направи прогноза. Това може да стане само и единствено, ако победата на опозицията е много категорична, а разликата не е 1-2%.  Изборите са демократичен начин за смяна на властта. В България през годините е доказано, че всичко може да се случи. Протестите показаха непримиримост към обществено-политическия ни живот, бяха изправяне срещу цинизма в политиката. Аз самата усетих такъв оптимизъм за това, че в България на хората не им е все едно какво се случва, но нека не се лъжем - революция не може да се случи оттук нататък. Хората ни казват какво не могат да търпят и как това ще се отрази на изборите. Затова е важно да се види не само кой какво обещава, но и да не се забравя кой какво е правил, когато е бил във властта. Изборите са времето, в което всички обещават. Политиците се променят във времето след тях. Всички хора сме познати, дори онези, които сега излизат на политическата сцена, имат своята обществена биография. Моят апел към хората е наистина да бъдат бдителни и да преценяват всеки един от нас не по това какво говори, а по това какви решения е взимал.

Освободихте ли вече апартамента си в Брюксел и защо се вдигна толкова шум около това, след като е една нормална практика за Европейския парламент?

Дори не можах да разбера какъв беше проблемът. Договорите за жилищата, които сключваме, са в рамките на нашия мандат - 5 години, независимо дали сме преизбрани или не. След това те могат да се подновят. Евродепутатите са длъжни да освободят жилищата, където живеят. Нещо, което също хората не знаят е, че ако живееш в обзаведен апартамент и купиш вещи, си длъжен да ги изнесеш. Няма практика, както при нас, да оставяш мебелите си около боклуджийските кофи. Там, трябва да бъде продадено или да бъде изнесено в определени складове, където ти самият плащаш, за да ти ги вземат. И по-добре да продавам лампи, отколкото принципите си, като някои други. 

Обмисляли ли сте след тези избори да се откажете от политиката и да се занимавате с нещо друго?

За мен политиката не е хоби. Не е забавление за период от време. За всички тези години я превърнах в свое поприще. Дали ще бъда на първата линия на политиката или на втората, във всички случаи - оттук нататък животът ми ще е свързан с нея. Тук се чувствам най-подготвена, постигнала много. България може да се възползва от хора, които имат опит в политиката, както във всяка една професия. Това е кариера. И с грешките, и с постиженията й. Цялата идея за новите и старите лица в политиката е злонамерена и смятам, че компрометира и разби много от нея. Например, ако на човек му се наложи да отиде да се оперира, той няма да избере ново лице в медицината, а ще отиде при професор, който е препоръчан и който може да гарантира добро лечение. Така е и в политиката. Няма как да очакваш, че всеки път ще възлагаш неща на хора, които са  нови и напълно непознати. Неслучайно народът казва: "Давам един бит за двама небити". Не защото аз или който и да било се е вкопчил в политиката. Няма как хората да бъдат делени на стари и нови лица. Могат да бъдат делени на способни или неспособни или на зависими или на такива, които не са попаднали под политически, корпоративни или под някакви други зависимости. 

Приключи ли времето на месиите и спасителите?

Искрено ми се иска да е приключило, но не го вярвам. И когато питате какво очаквам на тези избори, пак се връщам към това да убедя хората, че само от нас, от всеки един от нас зависи промяната. Няма човек, който да дойде и да реши с магическа пръчка абсолютно всичко. Спомням си големия философски сблъсък между нашето правителство и правителството на Сакскобургготски. На изборите 2001-ва година нашата политическа философия беше, че хората са извървели голям път и трябва да продължат по него, независимо от лишенията, умората и заедно трябва да го извървим докрай. Сакскобургготски обаче тогава създаде първата илюзия, като дойде и каза: "Аз ще ви оправя за 800 дни. Вие можете да си седите вкъщи, да люпите семки, да гледате мачове. Аз съм човек, който идва от Европа, знам как да го направя и ще го направя". След което започнаха серии от илюзии.

Преди това пък беше Съветският съюз и България в социалистическата система, структурирана по абсолютно изкуствен начин. Раздаваха се ресурси, това поквари хората, защото - и да работиш, и да не работиш, взимаш пари. Не се интересуваш откъде идват, а парите винаги идват отнякъде. Затова и държавите затънаха в дългове. Имахме пазар с Русия по силата на идеологическите ни обвързаности със Съветския съюз, а не по пазарната логика и след това през годините, когато ние влязохме в една нормална ситуация, където има пазарна икономика, се оказахме неподготвени, защото продължавахме да чакаме да ни се раздават ресурси. Прегърнахме идеята за царя, който ще дойде да ни оправи. Сега смятаме, че ЕС - ей така, както си седим и без да правим нищо, той ще ни дава пари и даже му се дразним, ако той ни спира фондове и ни коригира поведението и казваме откъде накъде те ще ни казват. Но нашето членство е доброволно и изисква много работа. ЕС създава условия, ако имаш качества и работиш, можеш да постигнеш нещо. Това е единственото възможно. Трябва да разберем, че всеки според собствените си възможности трябва да се пребори, а не, както казва един приятел, българите все чакаме някой да ни освободи.

Като говорим за млади хора, вие имате две пораснали дъщери. Какво избраха те - България или чужбина?

Голямата - Виолета, твърдо е избрала България, а малката - Нина, засега се опитва да работи в чужбина, което никак не е лесно. Тя е типичен пример за това как едно младо момиче, което е завършило в държавен, не в частен университет в Милано архитектура, се бори на общо основание с всички италианци, за да намери работа като архитект. Една почти непосилна задача. Но тя е изключително амбициозна и мечтае много. Иска да бъде автор на красиви сгради и аз я подкрепям. За една млада българка не е лесно да се впише в големия свят на архитектурата в Италия, но аз окуражавам всеки неин порив и й пожелавам със цялото си сърце успех. Тя се бори, буквално, всеки ден участва в различни програми и се справя доста добре. Другата ми дъщеря - Виолета, работи тук, завърши психология в СУ и е посветена на това, родена е за тази професия. Обича да работи с хора. Много е грижовна и състрадателна. Направила е своя избор и е убедена, че България има нужда от своите деца и млади умове и наистина се опитва да направи кариера в страната си.

Какво ви съветват двете относно вашия път в политиката?

Казват ми да следвам мечтите си. В това отношение може би сме изградили много уникална връзка между родител и деца. Аз се вслушвам в техните съвети  даже сега и по време на кампанията консултирам неща с тях, държа на мнението им, защото за мен е важно да се развивам. Нямам желание да бъда в позицията на всезнаещия родител, който заради опита си смята, че има решение за всички въпроси. Държа да вляза в тяхното поколение. Да се харесам на връстниците им. Това е силен стимул, защото човек истински остарява, когато застине. Много е жив контактът ни. Партньори сме.

Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?

Започнах да се научавам да организирам живота си така, че да имам време за тях. С моя мъж имаме общо 4 момичета, на Великден бяхме заедно. Те са много умни млади жени, наистина ме зареждат. Будни са, умни и постоянно провокират с въпроси. Това ме кара да живея по-пълноценно. Разбира се, обичам да се виждам и с приятелите си. Всеки има своите грижи, проблеми. Но все си мисля, че умението да не натоварваш другите със своите неволи е голямо изкуство и ако говорим за начин на мислене в Европа, те са типичен пример за това - имат проблеми, но не натоварват близки и приятели с тях. Опитвам се и аз да мисля така и да прекарвам времето си наистина позитивно. Ето сега бяхме в Балчик, често ходим до Белоградчик, където е къщата на съпруга ми. Така прекарвам свободното си време

Пишете ли още стихове?

За съжаление, ще си призная, че не. Пиша стихове, когато съм тъжна. Така говоря със себе си.  Като млада публикувах част от тях, но с годините те се превърнаха в средство за разговор със самата мен. Не търся публичност, а равносметка. Аз бягам в поезията. Политиката е място, на което хората отговарят на въпросите, докато в поезията - ти ги задаваш. В момента съм дала предимство на политическото си Аз.

Автор: Нина Александрова

Източник: Dartsnews.bg