Изказване на Надежда Нейнски при откриването на
предизборната кампания на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО за Европейски избори 2014
Скъпи приятели, в тази
зала има един човек, когото преди години попитах, нормално ли е след толкова
много, хиляди представяния пред журналисти и публика да се вълнувам толкова. И
той ми каза: „Нормално е. В момента, в който спреш да се вълнуваш, ще дойде
краят“.
Така че аз се изправям
пред вас наистина развълнувана, за да ви кажа кое е онова, което ме мотивира да
проведа тази битка. Това е надеждата, че ще победим цинизма. Че можем да
победим ширещото се навсякъде убеждение, че вече нищо не си струва, че каузата
ни е загубена, че други стъпиха в обувките ни, други вдигнаха знамената ни. Че
Европа, към която толкова много се стремяхме, всъщност посреща всеки. Че
принципи, ценности и морал вече нямат абсолютно никакво значение. Чувам го дори
и сред свои приятели, които казват, че в този живот вече всичко се купува.
Смятам, че това е голямото предизвикателство на тези избори. Не само в
България, но и в цяла Европа.
В нашето общество се
мултиплицира една тенденция и аз съм убедена, че тази тенденция е най-голямата
заплаха за европейския проект изобщо. Прави се опит да бъдат убедени хората, че
всяко нещо има цена и че компромисите са единственият път към щастието и
победата.
Аз и моите приятели от
листата – ЕВЕТ, Обединени земеделци и демократи и СИНЬО ЕДИНСТВО смятаме, че
можем да променим обстоятелствата. Смятаме, че в тази страна, в нашата България
има достатъчно хора, които вярват и дълбоко в себе си имат нужда от водачи, до
които да застанат и с които да продължат битката. Казват, че демокрацията не е
цел, тя е начин на мислене, начин живот. Казват също, че на сила не можеш да
вземеш, но на сила не можеш и да дадеш. Единственото нещо, което можеш да
направиш, е да се опиташ с примера си да поведеш останалите.
Това, което ние правим
с личния си пример е да убедим хората, че трябва да продължим битката за
демокрацията. Че етикетите, които си лепим – десни, леви, центристи всъщност
нямат никакво значение, ако дълбоко в себе си, в думите и в делата си ние не
останем демократи.
Зад мен са фотосите на
целия път на десницата. Тук са плеяда от лидерите, които платиха висока
политическа цена за това, което в България днес отново е поставено на карта.
Много хора ме питат каква щеше да бъде България, без да е член на ЕС. И дали не
беше грешка пътят, който изминахме дотук. Казвам им нещо много просто: „Вижте
Украйна. Това е другият модел. Една страна, оставена да се бори за демокрация, свобода и човешки
права, извън демократичната общност. Една страна, която бяхме ние преди повече
от 20 години. И което много лесно се забрави – цената на пътя, за да стигне
България до ЕС.
Аз смятам обаче, че
битката, която предстои, е много по-сложната. Битката е да убедим хората, че
всичко това си струва. Да убедим, че демократичната общност на европейските
семейства е единствената възможна общност и семейство за България. Че единствено
и само от нас зависи какви европейци ще бъдем, какъв шанс ще дадем на децата
си, какви старини ще осигурим на родителите си. Тук няма нужда от царе, от
генерали, от руснаци, от американци. Има нужда да повярваме единствено и само
на нас самите. Има нужда да дадем примера на своите деца – как можем да
отстояваме ценности.
Защото иначе ни
предстои страшното разочарование, когато децата ни попитат: „Защо не го
направихте? Кураж ли не ви стигна?! Морал ли не ви стигна?! Или просто
предадохте себе си?! Аз не искам да предам децата си! Аз съм тук и ще продължа
по този път. Вярвам в хората, които са зад мен. Вярвам във вас и ви желая
успех.
Убедена съм, че
битката си струва!