Раздробяването на традиционната десница на три субекта, явяващи се поотделно на предстоящите парламентарни избори, е поредният непростим грях спрямо десните избиратели. Многократно през годините традиционната десница е попадала в идентична ситуация и всеки път резултатът е бил плачевен. Сега не само ще се „спъне трети път в една и съща тиква“, не само ще прояви жълтопаветно високомерие, не само ще ребрандира изпразнени от съдържание политически марки с нови безпринципни партньорства, но и ще занули и без това крехкото доверие на десните избиратели. Подобно безсилие, плод на лични амбиции, "исторически" компромиси , липса на политическа визия и