четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Правителството ще вкара България в хроничен бюджетен дефицит



Бюджетният дефицит за 2013 г. ще надхвърли заложените 2%. Данните за изпълнението на Бюджет 2013 към септември показват, че данъчните и неданъчните приходи са едва 600 млн. лв. повече спрямо същият период на миналата година. За цялата 2013 г. е предвиден ръст от над 1,5 млрд. лева спрямо 2012 г. и на практика изоставането от 900 млн. лв. е невъзможно да се навакса през следващите три месеца.  

По този начин България няма да изпълни поетите пред Европейската комисия ангажименти относно Средносрочната бюджетна цел, а от това могат да последват и санкции. Рискът проблемът да стане „хроничен“, т.е. и догодина България да не успее отново да изпълни поетите ангажименти, е реален, тъй като Министерство на финансите използва за база неизпълнените приходи за 2013 г., за да прогнозира размера им през 2014 г. Също така данните не показват каквото и да е позитивно развитие в борбата с контрабандата - едно от основните предизборни обещания на БСП. Явно правителството е решило да прехвърли контрабандните канали от един партиен кръг към друг.

Ако обикновено националните бюджети са предизборни чак през четвъртата година на управление, то още първият бюджет, който сегашното правителство внася, е предизборен, с огромни средства, които ще се харчат според личното усмотрение на Министерския съвет. Основният приоритет на бюджета са социалните разходи, финансирани с кредити. Ефектът от тази политика ще е единствено дългосрочно нарастване на дълговото бреме, а не постигане на устойчив икономически растеж. 

Това ще е поредният бюджет, който залага на огромни дефицити – близо 1,5 млрд. лева ще са новоизтеглените заеми и то при изпълнение на оптимистичната прогноза за приходите на правителството. Подходът на правителството носи сериозен риск от навлизане в дългова спирала и повишаване на лихвите, както за обслужване на държавния дълг, така и за бизнеса и домакинствата. 

Тази тенденция се потвърждава и от прогнозните дефицити през 2015 и 2016 г. Всички знаем какъв е резултатът от такава политика, когато дойде денят, в който трябва да се плаща сметката. Тази седмица Европейската комисия ревизира надолу прогнозата си за растеж на българската икономика за следващата 2014 г. от 1.7% на 1.5% в разрез с оптимистично заложените от правителството 1.8%.

Единственият начин за постигане на повишение на доходите, пенсиите, за повече социална справедливост е чрез растеж на икономиката. Проектобюджетът за 2014 г. показва отказ от всякакви реформи и не предполага подобрение на бизнес средата. Повишаването на минималната работна заплата е  категоричен пример за отказа от страна на сегашното правителство да работи в подкрепа на бизнеса. Административните разходи се запазват на нивото от 2013 г. Електронното правителство видимо не е приоритет за управляващите. Здравеопазването и образованието ще продължат да се финансират по досегашните доказано неефективни начини, без да има подобрение в качеството на услугата, предоставяна от страна на държавата. Намаленията на таксите за регистриране на фирма няма да имат никакъв ефект, защото липсата на бизнес активност не се дължи на такса от 20 лева. Изразеното намерение за теглене на заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 500 млн. евро, с който да оперира Българската банка за развитие, представлява единствено пренасочване на дейност осъществявана от частните банки към държавната финансова институция. Действие, което крие сериозен риск от корупция. Българската икономика е енергийно най-неефективна в ЕС, но това очевидно радва желаещите да строим АЕЦ Белене.

Винаги правителствата са си оставяли вратичка да маневрират с разходите. За първи път обаче се въвежда възможността Министерски съвет да променя утвърдените със закона максимални размери на ангажименти за разходи и задължения през 2014 г. на министерства и агенции, след като те представят годишните си отчети за 2013 г. Тоест, парламентът гласува бюджет, който може да бъде изцяло трансформиран и преобразен впоследствие от правителството. Политическата цел е повече от ясна - да могат да се правят бързи допълнителни разходи в изборна ситуация, както и да не се налага актуализация, която да минава през парламента. Парламентът ще подпише празен чек, а правителството ще харчи колкото и когато реши. 

Освен това се създава специална касичка, наречена „резерв за икономически растеж и държавност“ с 640 млн. лева. Тя е добре прикрита зад иначе нелошата идея за програмно бюджетиране. Липсват ясна стратегия и приоритети за какво и как ще се използват средствата и въпреки обещанията тези средства да се харчат на конкурентен принцип, за всички е ясно, че ще потънат в обръчите от фирми без значим положителен ефект. Това повтаря лошите практики от последните години за огромни неефективни разходи без контрол, без процедура, без отчетност. Ако този начин на прахосване на публични средства се прехвърли и върху еврофондовете, възниква сериозна опасност от нови санкции за България, включително частично спиране.

Като цяло, бюджетът е изграден на принципа „ще управляваме за кратко, но за сметка на това ще изхарчим всичко и ще вземем големи заеми“. Който и да управлява след този кабинет, ще има много трудности да възстанови финансовата стабилност на държавата.