понеделник, 11 ноември 2013 г.

Н. Нейнски: Ще участвам в дебата за бъдещето на европейската и българската десница на предстоящите европейски избори


Водещ: Председателят на ЕП Мартин Шулц беше посочен като номинацията на ПЕС за следващ председател на ЕК. Той беше издигнат от Германската социалдемократическа партия, но получи подкрепата на 19 от 32 политически организации от ПЕС. Окончателното му утвърждаване предстои на конгреса на европейските социалисти в Рим на 28 февруари и 1 март догодина. На пресконференцията, когато беше оповестена тази номинация, Шулц заяви, че това е решителен момент в неговия живот и уточни, че няма да се оттегли от поста на председател на ЕП по време на предизборната кампания. В ЕНП разговорът за номинацията очевидно тепърва предстои. Междувременно обаче партията се готви за избор на ново ръководство. Наш събеседник сега е евродепутатът Надежда Нейнски. Здравейте.

Надежда Нейнски:
 Здравейте.

Водещ:
 Каква е готовността и какви са дебатите около избора на нов председател на ЕНП?

Надежда Нейнски:
 Ситуацията, в която изпадна ЕНП след смъртта на нейния предишен председател, всъщност ни вкара в една процедура на номинации, които са съпътствани от сериозната дискусия за подготовката на евроизборите. През последните седмици ние почти непрекъснато имаме срещи, сондажи и разговори, тъй като изготвянето на стратегията за европейските избори е доста сериозна. Особено предвид това, че битката между европейската левица и европейската десница се очаква да бъде много сериозна. На 12 и 13 ноември в Брюксел ще се проведе избор на политическо бюро и на председател на ЕНП, който се очаква да бъде досегашният председател на парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол. Паралелно ще бъде обсъден и проектът за план на действие на предстоящите евроизбори. Ще бъдат изслушани предложения на различните страни-членки за начина, по който ще бъде проведена кампанията. Поради факта, че председателят на ПЕС е българин, вниманието на ЕНП ще бъде внимателно фокусирано върху начина, по който ще бъде проведена кампанията за евроизборите в България, защото у нас де факто на изборите ще се яви лично председателят на ПЕС, поне такива са заявките, без все още да бъдат окончателно решени,.

Водещ:
 В България евроизборите се очертават особено сложни. Оставям дори настрана това, че те са някакъв тест за вътрешнополитическия баланс, но предвид това, че партиите, които сте в състава на ЕНП, имате много сложен диалог помежду си.

Надежда Нейнски:
 Това е така и за съжаление не е от вчера. Но във всички случаи ЕНП ще изработи цялостна стратегия, която предстои да бъде предложена и коментирана по време на заседанието, което се очаква следващата седмица. И съобразно това вече всяка една страна-членка ще проведе своя вътрешен дебат и ще намери подхода, по който да получи най-добро представяне на евроизборите.

Водещ:
 Т.е. може да се очаква, че някакъв натиск от европейските партньори ще промени политическия баланс в дясното пространство, колкото и да е сложно да се дефинира какво има в момента в дясното пространство.

Надежда Нейнски:
 Не мога да кажа за натиск. Ние в България сме свикнали постоянно да говорим, че някой ни натиска по някакви теми. По-скоро ще има стратегия, вече по какъв начин в България тази стратегия ще бъде разчетена и евентуално по какъв начин ще бъдат взети решения, е изцяло в ръцете на българските партии. В крайна сметка никой не би могъл да упражни натиск върху решенията, които се взимат във вътрешнополитическия живот на България.

Водещ:
 Според Вас какви са реалистичните шансове на десните на тези избори – и в национален, и в европейски план?

Надежда Нейнски:
 Много зависи от решенията, които ще бъдат взети от европейските партии. Вие вероятно визирате Реформаторския блок. Всъщност за Реформаторския блок, според мен най-важното е да излезе от периода на идейна платформа и да направи заявка за реална дясна алтернатива, защото на този етап политическият разговор се води доста епизодично. Разбира се, има прекалено много събития, които се случиха в последните месеци в България и е логично всички ние да реагираме на тези актуални събития. Но същевременно процесът на структурирането и избистрянето на политическата физиономия на Реформаторския блок бих казала, че даже закъснява. Според мен той трябва да бъде проведен час по-скоро, защото буквално от януари нататък България ще бъде в предизборна кампания.

Водещ:
 Вашата лична политическа амбиция от тук нататък каква е, след този Европарламент?

Надежда Нейнски:
 Аз лична политическа амбиция нямам. За мен е важно да участвам в дебата за това как ще се представи българската десница на европейските избори. Смятам, че това е не само мое право, но и мое задължение, тъй като последните 15 години от живота ми са свързани с дясната българска и европейска политическа линия. Така че аз ще участвам в този дебат, а всъщност решенията вече ще бъдат взети колективно. Предполагам, че това ще бъде нещо, което ще бъде насочено максимално към доброто представяне на изборите.

Водещ:
 Как отзвучават в Европейския парламент драмите в българския парламент? Визирам конкретно случая „Христо Бисеров”, така по-скоро в личното Ви качество на политик от годините на прехода ми е важно как коментирате случващото се.

Надежда Нейнски:
 За мен най-притеснителното е, че Европа започна да свиква с постоянните български скандали. Нещо повече – бих казала, че ние не изненадваме по никакъв начин Европа, по-скоро препотвърждаваме усещането, което те имат и което се споделя от голяма част от българските граждани. За мен най-страшното като извод от този скандал е, че показа бутафорията на институциите, които се занимават с превенция на корупцията. Вие знаете колко комисии – парламентарни и извънпарламентарни - има в България за превенция на корупцията и за борба с престъпността. Същевременно си направих равносметка, че ако започнем от по-далеч, например случая с Брендо – един човек, който се оказа изключително тежка криминална фигура, като минаваме през ситуация, в която зам.-председателят на българския парламент се оказа замесен в пране на пари и стигаме дори до някакъв такъв елементарен случай, елементарен, защото става въпрос само за единичен случай, за посегателството на алжиреца – нападателят на Вики, който беше заловен от гръцките служби. Т.е. в нито един от тези случаи българските служби не успяха сами да се справят със задачите. Ако говорим за политиката на вмешателство отвън, това, което всички виждаме е, че по тежките случаи на корупция всички сигнали дойдоха от партньорски служби. Т.е. опасенията на хората, които излязоха включително на улицата да протестират срещу правителството, срещу цялата политическа уредба в България, се потвърждава в посока това, че службите работят, може би политически, работят срещу отделни хора, но по някакви причини службите ни не са ефективни срещу престъпния контингент. Не искам да гадая, но очевидно не са ефективни. Освен това, когато има драстично разминаване между декларираното финансово положение на политици и начина, по който те живеят, очевидно хората се дразнят и се питат защо институциите не виждат това. Което още един път затвърждава усещането, че в България институционалната система е в тотална криза, а това е изключително опасна ситуация и няма защо да се вайкаме по отношение на национализма, на ксенофобията. Национализмът и ксенофобията се появяват там, където хората не се чувстват защитени от институциите, не вярват в демократичната система, има тотален разпад на институциите и недоверие към политическите партии. И чувствайки се незащитени, част от тях се изкушават по такива ксенофобски и националистически движения. Това е много опасно за демокрацията и е жалко, че в България, след толкова много години, в които се опитвахме да създадем правова и демократична система, се връщаме към подобни тенденции и показваме изключително нелицеприятно лице.

Водещ:
 Да, това е изключително важна тема. Да Ви върна към Христо Бисеров и да Ви помоля да коментирате едно изречение на Лютви Местан. Той каза, че ако парите на Христо Бисеров са от времето, когато той е бил член на СДС, това е едно политическо измерение, ако са от времето, когато е бил член на ДПС, е друго политическо измерение. Вие как го разбирате?

Надежда Нейнски:
 Опит да се прехвърли проблемът от болната глава на здравата. Ако не ме лъже паметта, поради това, че пътувам много не мога да парадирам, че следя достатъчно отблизо случая, но това, което ми е останало в съзнанието е, че първият превод, направен в чуждите банки, е бил 2006 г., т.е. след управлението на СДС. Дори само с този епизодичен факт се надявам, че службите и правозащитните органи ще излязат с достатъчно ясна информация за това, което се случва. Не е нормално в България всички тези случаи винаги да бъдат облечени в слухове и хората да не знаят какво е реалното състояние на нещата.

Водещ: Класифицирана информация, казват.

Надежда Нейнски:
 Това пак е част от същото задкулисие, срещу което се изправиха хората. Както се казва, ако успеят отвън да хванат нашите хора, които нарушават закона, успеят. Иначе ние вътре не показваме нито желание, нито ефективност в това отношение.

Водещ:
 И последно по този случай, доколкото в опита да се убеди обществото, че всичко ще бъде показано и ще бъде сложено на масата, дойде незабавно предложение от ДПС да бъде свалена банковата тайна от сметките на високопоставени политици. Нещо повече, Лютви Местан каза, че това трябва да е тема на Европейския парламент и пледира за европейско законодателство и европейски нормативи в тази посока. Смятате ли, че е моментът за такава дискусия в ЕП?

Надежда Нейнски:
 В Европа тази тема се дискутира изключително много. Вие знаете, че даже беше прието т.нар. „суифт” споразумение между САЩ и Европа по отношение на банковата тайна. Всъщност такова споразумение означава, че информацията, която се получава примерно при свалянето на банковата тайна, може да бъде използвана в съда. Иначе винаги разследващите органи могат да поискат от банката информация за сметки на хора, които те разследват. Но въпросът е какво може да се използва в съда. Аз, без да бъда юрист, съм категорично изцяло в полза на това да има максимална прозрачност, защото винаги съм се питала какъв е начинът да се преборят слуховете и злоупотребата с информация. И за мен единственият начин е прозрачността. Особено за публичните фигури, особено за хората, които взимат решенията в държавата, от чиито решения зависят съдбата и животът на толкова много граждани, трябва обществото да има максимално информация във всеки един момент, за да се знае, че те са подвластни единствено и само на обществения интерес, а не на корпоративния или престъпния интерес.

Водещ:
 Финалът на нашия разговор е за 10 ноември и равносметката от тези 24 години. Един умен човек каза тези дни, че най-големият провал на прехода е разделението. Вие също бяхте част от някои разделителни линии. За Вас кой е най-големият провал на този преход? Защо не се случи?

Надежда Нейнски:
 За мен най-големият проблем на прехода е опитът за подмяна. Темата за подмяната продължава да бъде актуална и днес. Защото на 10 ноември бившите комунисти поискаха да извършат контролирана промяна в обществото. Но както повечето кризи, особено политически кризи в обществата, те могат да ги предизвикат, но не могат да ги контролират. И промяната излезе от контрола им. В момента службите, бившата ДС, се опитват, и в голяма степен за съжаление, успяха да си върнат контрола върху ситуацията, разбира се, в новите обстоятелства. Обаче това, което според мен във всички случаи трябва да продължи да бъде съзнателното усилие на обществото, е да се изградят и да се гарантират демократични институции, които да защитават правата на хората. Демокрацията е базирана преди всичко и най-вече на правно функциониращите демократични институции. Когато институциите функционират добре и демократично, тогава интересът на всеки един е максимално защитен, независимо дали е ляв, десен, центрист или какъвто и да било. И тогава сме защитени в много голяма степен и от ексцесиите, които виждаме в момента. Това, което казвате, е абсолютната истина, включително и това, което излезе напоследък с т.нар. списък „комисари на подмяната”, един анонимен списък. Когато казваш една истина, знаеш, че е истина, когато имаш аргументи, ти трябва да излезеш с тях и не е нужно да бъдеш анонимен. Демократите не могат да си позволят да бъдат част от анонимния фон на държавата. Те трябва да излязат с лицата си, защото това е единственият начин да се преборят със задкулисието. Иначе другото е тотална радикализация, която в един момент ще мине определени граници, от които всички знаем, че е много трудно да се върнем. И това не е бъдещето, което аз искам за България.


Водещ:
 Благодаря Ви. Евродепутатът Надежда Нейнски.