петък, 7 ноември 2014 г.

Радан танцува само едно лято

„РБ може и трябва да има общ прочит на решенията от 1999 и 2006г.“  Това е цитат от мейл, получен в моята поща на 26 ноември 2013 г. Авторът му е Радан Кънев, а писмото е част от кореспонденция в РБ по времето, в което СИНЬО ЕДИНСТВО пламенно се опитваше да проясни дясната идентичност на блока. Тогава всички си помислихме, че става въпрос за техническа грешка в годините, понеже не е възможно лидерът на ДСБ да зове за помиряване на наследствата на две диаметрално противоположни правителства- това на ОДС и това на Тройната коалиция.

Наивни сме били!

Днес, почти година по-късно Радан Кънев и ръководената от него ДСБ вече управляват рамо до рамо с архитекта на Тройната коалиция Георги Първанов и заедно с ключовите министри на Сергей Станишев от мандата на ДПС - Ивайло Калфин и Меглена Кунева.
Пазителят на "генетичния код на традиционната десница" коленичи в краката на онези, които години наред определяше като „мафия“ и „задкулисие“. Каруцата, която Иван Костов завеща да не бъде оставяна в калта, е зарязана точно там, а кочияшите й са качени на лъскавата лимузина на властта. Тези, които извоюваха европейския път на България и трябваше да го бранят с цената на всичко, днес платиха всякаква цена, за да седнат на трапезата на онези, които отнеха европейската перспектива на страната.
На Бойко Борисов всичко му се прощава, но на Радан Кънев всичко ще му се разпише.
Когато създадеш политически проект с висока морална претенция, каквато има РБ, първо по собствения ти морал ще те съдят. И тогава никой протестърски адвокат няма да съумее да те извади напарфюмиран от тинята, защото около теб твърде много ще мирише.

И всичко ще се помни!

Че си заложил в Началата на обединение на РБ атака срещу „мафиотския модел на управление БСП, ДПС, ГЕРБ и Атака“, а после си се съюзил с част от същия този „мафиотски модел“.

Че си казвал „няма да подкрепя кабинет с премиер Борисов“, но после си гласувал ЗА премиера Борисов в пленарната зала.

Че си обещал на избирателите си да участваш единствено в коалиция с кратък мандат, но веднъж влязъл в парламента, спокойно си поставил подписа си под цял.

Че си се заричал „ако ченгета от ДС ще пишат новата конституция, без мен“, но после без скрупули си се коалирал с ДС- агентите Гоце и Иван.

Че си се заканвал бабаитски как „ще извиваш „ръце, та ще се пукат“, за да променяш лоши практики, но после си имал „само някои забележки“.

Че си подавал оставка като говорител на РБ с предупреждението, че „РБ ще тръгне на избори с лъжа към избирателите и ще ги предаде след влизането си в следващия парламент“, а после необязпокоявано си реализирал собственото си пророчество.

Че лично си избрал Меглена Кунева за „стратегически партньор“ на ДСБ и сърцато си я бранил в тв-студиата като „най-доброто, с което РБ разполага“, а после удобно си премълчал обвиненията на своите, че тя те изнудва.

Че си декларирал как Граждански съвет ще взима решенията и ще определя политиките на РБ, но ден преди сам да влезеш във властта, си неглижирал демонстративно съвета и така си обезсмислил ДАНС with me и въпроса КОЙ?

Достойнството в политиката не се запазва само с позата на млад и различен, с туитове, с красиви фрази за „национална отговорност“, със сълзливи самопризнания за нарушени предизборни обещания, с дребни морални предателства, с неясни лъкатушения в собствената етична парадигма. Достойнството се измерва още по-малко с депутатски костюми, министерски кресла, вицепремиерски амбиции или брутална употреба на гражданска енергия.

Достойнството е и в това да направиш вярната оценка за градивен компромис и такъв компромис, след който няма път обратно към доверието на десните хора.

Радан Кънев днес се провали в този тест.


И загуби не само своето достойнство. Нещо много по-лошо – проигра достойнството и смисъла на ДСБ.   

Маргарита Бойчева