Министерство
на образованието демонстрира професионална
фригидност по отношение на реформата
в сектора. Националният учителски
събор бе обида към учителите, а
подхвърлянето на трохи към учителски
заплати затвърди усещането, че реформата
е сделка, а не същностна промяна.
Организиран
само 40 дни преди влизането в сила на
новия Закон за предучилищното и училищно
образование, според Министерството
съборът трябваше да включи учителите
в процес по истинска промяна в системата
на образованието. Това би означавало
смислена дискусия относно потенциалните
ефекти (позитивни и негативни) от
въвеждането на закона, нуждата от нови
методи и подходи, вземане под внимание
на аргументите на засегнатите институции
и групи, включването на учителите и т.н.
На практика обаче се проведе повърхностна
беседа в "разясняване" на новостите
в държавните стандарти, а учителите не
просто не бяха поставени в „центъра на
образованието“, а бяха сведени до
публика на реформата. Зле замислен и
организиран, съборът уби още в зародиш
възраждането на тази иначе позитивна
платформа за дискусия върху проблемите
на българското образование.
Налице
са съществени пропуски и забавяния в
приемането на наредбите и стандартите,
съпътстващи новия закон; неясна е ролята
на новите Обществени съвети, както и
функционирането на делегираните бюджети-
теми, които от години са проблематични
за българското образование. Същевременно
продължава да е тема-табу създаването
на система за атестации и кариерно
развитие на учителите, докато от тях се
очаква иновативност. Напълно отсъстваше
от събора и темата за външно оценяване
на учениците, което отчете трагични
резултати само няколко седмици
по-рано.Вместо анализ на тези резултати,
учителите получиха празни обещания за
10% увеличение на заплатите, което заедно
с промяната на имената на училищата и
пенсионирането на директори се превърна
в еманация на гръмко прокламираната
реформа.
За
СИНЬО ЕДИНСТВО този събор е огледало
на реформаторското безсилие на Меглена
Кунева и Реформаторския блок. Системата
на образованието се нуждае от радикална
и истинска промяна, на която все по-малко
двигател може да бъде това управление.
Блокът катастрофира във всички сфери,
които имаше амбицията да реформира и в
името на които употреби доверието на
хората, влизайки във властта. Липсата
на елементарна съгласуваност на
действията на министър Кунева с
Министерски съвет и с министър-председателя
показва пълния разпад на управленската
формула и неспособността на РБ да влияе
върху процесите в страната, още по-малко
да бъде гарант на реформите.
На този фон предсрочните избори са
единственото решение на задълбочаващата
се криза.