четвъртък, 21 април 2016 г.

Промените в Изборния кодекс узаконяват купуването на гласове

Проектът за промени в Изборния кодекс е на път да превърне гласуването в България, а и политическия процес, в истински фарс. От създаването на Изборния кодекс през 2011 година, това е четвъртата промяна, която вместо да решава проблемите в изборния процес, просто ги задълбочава.

СИНЬО ЕДИНСТВО е убедено, че промяната, която превръща гласуването в задължение, както и санкцията за негласуване - заличаване на хората, неспазили своя "граждански дълг" от избирателните списъци за следващите избори, е не просто дописване на българската Конституцията. Това по-същество означава отнемане на правото на тези хора да гласуват, което прави и двата текста противоконституционни.
Същевременно предложението на гласувалите да "могат да се предоставят стимули" е откровен отказ от идеята, че избирателите трябва да бъдат убеждавани и мотивирани да гласуват заради политически идеи и реално получаване на влияние върху политическите решения. Вместо това те трябва да бъдат „стимулирани“. Как точно това се различава от раздаването на таблети, кебапчета или 50 лева на глас, ние от СИНЬО ЕДИНСТВО не разбираме.

Приетите промени са директно признание на нежеланието на българските депутати да разрешат, който и да е от същинските промени в избирателния кодекс. Нещо повече, те ги задълбочават. СИНЬО ЕДИНСТВО нееднократно е изразявало позиция срещу въвеждане на задължителното гласуване поради неговата противоконституционност, но и поради последиците, които биха довели до създаването на една още по-изкривена и неработеща избирателна система. Вместо да решават, основаните проблеми на избирателната система, приетите текстове създават нови - огромно количество невалидни бюлетини, протестен вот за откровено популистки формации, фрагментиран парламент, намаляващо доверие спрямо политици и институции.

В светлината на обособяването на нов избирателен район - Чужбина, ние от СИНЬО ЕДИНСТВО се питаме:

· Как се гарантира достъпът на избирателите в чужбина до избирателни секции, при положение, че Законът ги задължава да гласуват?

· Как ще се санкционират те в случай, че не спазят задължението си по закон?

· Как ще се стимулират те, при положение, че законът гарантира това им право?

· Как изглежда от гледна точка на разходите за държавния бюджет правото да се обособяват безкрайно количество избирателни секции в чужбина?

· Има ли капацитет външно министерство да организира подобни избори и да осигури честността им?

Нито един от тези проблеми, няма да бъде разрешен своевременно, тъй като за пореден път въвеждането на електронното гласуване бе отложено за след 2018 година. Експерименталното провеждане на електронно гласуване за пореден път просто прехвърля отговорността, тъй като оставя неясно кой ще наблюдава "експеримента", кой ще го оценява, кой ще отправя препоръки и как ще се вземе решение дали да бъде въведено то. За сравнение, докладът за експерименталното гласуване от 2009 година все още не е произведен. Извън това стои въпросът как ще се стимулират гражданите да се включат в експерименталното гласуване, след като гласът им няма да се отчита и те ще трябва да гласуват и ръчно. Това отлагане, както и отхвърлянето на възможността за машинно гласуване и преброяване на бюлетините, очевидно цели провал на възможността за централно/регионално преброяване на бюлетините. Подобна опция би свела до минимум възможностите за злоупотреба с протоколите и фалшифициране на резултатите. Вместо това се затвърждава практиката и за в бъдеще некомпетентни и зависими СИК да определят резултатите от изборите.

Двете предложения за намаляване на предизборната кампания на три седмици и забрана за оповестяване на социологическите проучвания са израз на откровения цинизъм, очевидно овладял всеки един от членовете на Народното събрание. Убеждението, че доверието на избирателите няма нужда да бъде печелено, то следва да бъде купено; че изборите са просто технология и математическа сметка, а не комуникация с гражданите и съзнателен опит за включването им в политическия процес.

В СИНЬО ЕДИНСТВО сме убедени, че приетите промени в Изборния кодекс вече са далеч отвъд обикновената некомпетентност, която стана основна черта на този Парламент. Те са откровен опит за овладяване на изборния процес, което да позволи организираната и целенасочена манипулация на изборните резултати чрез затвърждаване на практиките, които от години изкривяват изборните резултати - проблеми, свързани с политическата зависимост и некомпетентност на ЦИК и СИК, липсата на съдебен контрол върху техните решения, както и липсата на наказателна отговорност от тяхна страна за изборни фалшификации, организиран и купен вот, подмяна на изборните протоколи.