вторник, 17 февруари 2015 г.

Правителството се отказа от реформите само 100 дни след началото на мандата си

Само 100 дни след старта си „реформаторското“ правителство на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ на практика се отказа от извършване на тежките и дългооочаквани от обществото реформи, избирайки лесният начин на управление: чрез продължаване на дълговата спирала.


Планираните бюджетни дефицити за периода 2015-2017г., включително, са: 2,5, 2,2 и 1,8 млрд. лева или общо 6,5 млрд. лева. Това, което министърът на финансите нарича „гарантиране на стабилност” реално е отказ от реформи, отказ от търсене на начини за стимулиране и ръст на икономиката и запълване на дефицитите със заеми. 

Ако това е едно истинско дясно реформаторско правителство, то би следвало да се откаже от комфорта да емитира дълг от 8 млрд. евро още в началото на мандата си, а да тегли заемите година за година, като междувременно прави всичко възможно, за да намали размера на бюджетните дефицити посредством:
- административна реформа с цел подобряване на публичните услуги с по-малко ресурс и по-ефективно обслужване на граждани и бизнес на по-ниска цена за данъкоплатеца;
- свиване на разходите или продажба на държавни активи в нереформираните сектори – железопътен транспорт, например;
- реформи в социалната система;
- борба с корупцията /на всички нива/; 
- ефективно работеща съдебна система;
- спешни мерки за ускоряване на икономическия растеж, което да доведе до повишаване на приходите;
- повишаване на събираемостта на данъци и акцизи не чрез административен натиск и рекет от страна на държавата, а чрез по-добри условия за бизнес, мотивиращи компаниите, работещи „на светло”;

Изпълнението на горепосочените мерки ще редуцира предстоящото емитиране на дълг от предвидените от МФ 15,9 млрд. лева, на 12 млрд. лева или директният ефект ще е в размер на около 5 млрд. лева по-малко външен дълг, без лихвите за периода на погасяване. 

При ясно разписани стъпки за извършване на горепосочените реформи в кратък срок и точно остойностяване на цената на всяка от тези реформа, ще има яснота за очакваните средства, които ще бъдат спестени при завършването й. Тогава емитирането на нов дълг би изглеждало обосновано и приемливо. Сега такава обосновка на исканите средства, които ще плащаме всички ние в следващите 30 години, напълно липсва.