Трето
поредно правителство на България не е в състояние да се справи с бежанската
криза. За две години не се намери ефективно решение за охрана на границата, а
системата по приемане, грижа и интегриране на бежанците не се промени с нищо.
Постоянното
писане на планове, свикване на междуведомствени комисии и формиране на работни
групи, без от това да следват реални действия и резултати, издава политическото
и административно безсилие на управляващите да решат проблема със сирийските
бежанци.
Създаването
на вицепремиерски пост, който има специално отношение към ЕС и сигурността, в
това число и бежанците, се доказва с всеки изминал ден като неефективен.
Проблемът
с бежанците е илюстрация на хаоса в институциите и прехвърлянето на
отговорност. Очевидно е, че липсва координация, подготвени кадри,
инфраструктура и техника. Вместо да се съсредоточат усилия за отстраняване на
тези пропуски, се лансират екзотични и вредни идеи като тази армията да
охранява в мирно време границата ни с една съюзна държава, каквато е Турция.
На
фона на трудностите, които България изпитва да убеди някои европейски държави в
готовността ни да влезем в Шенген, проблемът с бежанците
допълнително отслабва българските аргументи в тази посока, а националната цел
Шенген се отдалечава все повече.
Несериозно
е изграждането на охранителна преграда на границата с Турция да се изчерпва с
30 км. за две години. Несъстоятелно е министерствата да не могат да се разберат
кой отговаря за строежа и за охраната на границата. Недопустимо е при постоянно
нарастващия бюджет на МВР ведомството да не може да се справи с проблема,
средствата от държавния бюджет и бюджета на ЕС за центровете по настаняване да
се изразходват неефективно, а държавата да няма никакъв план за интеграция на
бежанците, получили закрила у нас.
Спешно
трябва да се предприемат активни политически действия в две посоки:
1.
Да се инициира тристранно
сътрудничество между България, Гърция и Турция като държави, най- пряко
засегнати от бежанската криза, с цел изработването на общи решения.
2.
Да се предприемат инициативи
по промяна на европейското законодателство, така че всички държави в общността
да приемат солидарно бежанци, вместо проблемът да се стоварва само върху
държави като България, които са най-пряко подложени на миграционния натиск.