събота, 31 януари 2015 г.

Когато си отиде един романтик в политиката, това е повод да започнем този разговор

Отиде си първият демократично избран президент.

Оценката за него ще даде историята. Неговата смърт обаче дава повод и за друг сериозен разговор - има ли граници политическото противопоставяне и колко далече имаме право да стигнем. Кога сблъсъкът на позиции и аргументи се превръща в обикновена човешка омраза и какво се ражда от това.

Самият факт, че Жельо Желев никога не осребри позицията си в политиката, показва, че приемана или критикувана, неговата позиция винаги е била искрена. Той така е разсъждавал, тези неща е намирал за правилни. Аз работех за правителството, което беше свалено в резултат на тези негови позиции, имала съм и имам сериозни различия с неговите възгледи, но изпитвам уважение към онези, които имат силата да отстояват идеите си. Дори когато те нямат нищо общо с моите.

Защото смятам, че точно сблъсъкът на идеи движи обществото, а не сблъсъкът на интереси. Влизайки в политиката, човек първо трябва да си отговори точно каква е цената, която е готов да плати за начина си на мислене.

Обществото ни е склонно да сатанизира и обругава своите водачи. Най-тежки етикети лепят хора, които никога не са носили отговорност. Хората биват унищожавани, стъпквани или в най-добрия случай забравяни. Всеки мисли, че животът започва с него и както в първобитните общества първо гледа да заличи предшествениците си, а след това да се опита да докаже, че това което говори е онова, което прави.

Вярвам, че светът тепърва ще се завръща към идеите и каузите. Защото, както само с идеи не се прави политика, така и само с интереси тя е обречена на разрушаване. Народите имат нужда от мечтата, от вярата, че доброто все пак има шанс да победи, имат нужда от чистотата на намеренията на избраните от тях водачи.

Надежда Нейнски
Външен министър, 1997-2001
Говорител на правителството на Ф. Димитров, 1991-1993