вторник, 27 януари 2015 г.

Надежда Нейнски: Победата на СИРИЗА е първият удар срещу демокрацията в ЕС. У нас също властва популизъм

„Слава Богу в България радикалните и екстремистки формации на този етап не могат да спечелят обществена подкрепа. Популизмът, за съжаление обаче, е болест, от която страдат много партии и много политици.” Това каза пред ПИК бившият външен министър на България и екс евродепутат Надежда Нейнски по повод победата на радикалната лява партия СИРИЗА в Гърция на парламентарните избори вчера.
„За мен най-важното е да се каже истината, дори и тя да е горчива и да ти коства спад на подкрепата. Правителството, в което съм работила (на Иван Костов – 1997-2001 г. – б.а.), правеше наистина сериозни политически реформи. Вероятно хората се умориха от реформите и имаха своите критики, но никой не може да отрече, че тези реформи бяха основополагащи. Т.е. трябва да избереш дали да се харесаш на всички или да направиш необходимото, за да може държавата да си стъпи на краката. Ние го направихме реално”, коментира Нейнски.

По повод сравнението, което Кристиан Вигенин направи – че СИРИЗА е популистка формация, като НДСВ и ГЕРБ у нас, Надежда Нейнски заяви: „Да, определено, и НДСВ и ГЕРБ имат в обещанията си много популизъм. И на практика много от нещата, които обещаваха, не се случиха. Реформите след 2001 г. започнаха да буксуват. Те вървяха по инерция известен период от време и започнаха да буксуват.
Същото в момента се отнася дори и за реформаторите. Трябва да направиш обещания, които да си в състояние да изпълниш. А не да обещаваш неща, за да влезеш във властта, а след това да намериш извинение с обстоятелства, които са ти били известни и преди това.”
Според Нейнски, може да се каже, че след 2001 г. у нас управляват „популисти, но не радикални, слава Богу”.
Изходът от парламентарните избори в Гърция тя коментира така: „Новината е лоша по следната причина – заявката за спечелване на изборите в Гърция от СИРИЗА е заявка, която насочва към излизането от Европейския съюз и на практика към радикална промяна между Гърция и ЕС... Това е първата сериозна пробойна в ЕС, която показва, че има сериозен проблем в доверието между съюза като цяло и хората в отделните държави – членки на съюза.”
Според Надежда Нейнски, това е резултат от натрупване с годините на неизпълнени обещания и липса на предложени решения.
„Аз не смятам, че новият министър-председател на Гърция – ръководителят на СИРИЗА, ще може да изпълни предизборните си обещания. Всъщност точно това е проблемът – и ще бъдат разочаровани абсолютно всички.
Това е много сериозно предизвикателство за ЕС, защото показва, че са нужни наистина политически промени, които да сближат политическите елити от различните политически семейства с хората, и да решат натрупаните през годините икономически и политически проблеми.”
По думите на Нейнски - СИРИЗА е първият сигнал. „Националистически и крайни партии има в много страни и това е проблем, с който ЕС тепърва ще се сблъсква. Гърция все пак е люлката на европейската демокрация. Има нещо символично в това – че точно в Гърция е първият удар срещу демокрацията. Това води до още един извод. Когато политиците създават изкуствени очаквания пред хората преди изборите и след това излъжат тези очаквания, хората се радикализират. Това е сигнал и към нашето правителство. Ако то не отговори на очакванията за реформа, хората ще се радикализират също”, заяви бившият външен министър в кабинета на Иван Костов.
На въпрос за прогнозата й за Гърция Надежда Нейнски отговори така: „Не смятам, че тези мрачни прогнози и радикална промяна, която се обещава, ще бъдат извършени. Една икономика не може да се изправи на крака, излизайки от една общност. Това не е възможно в съвременния свят. Но повече от категорично е, че трябва да се извършат реформи.
Предизвикателство пред ЕС е да докаже, че това, което се предлага като модел ако не в краткосрочен, то в средносрочен и дългосрочен план, ще доведе до истинско благосъстояние на хората като цяло.”

По думите на Нейнски - двойните стандарти на Европа и конкретно на Гърция доведоха до тази радикализация. „Защото за Европа не беше тайна, че Гърция има висок дефицит. В същото време се мислеше, че това ще се реши от само себе си. Тези проблеми обаче не се решават от само себе си.”