четвъртък, 24 юли 2014 г.

Христо Панчугов: Има дефицит на политически лидери

Интервю на Христо Панчугов, 
Председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО за "Новата журналистика":

За лидерите на мнение в българския политически небосклон почти като по учебник. За отминалите европейски избори, доведени сякаш от протеста през 2013 г. За партиите и техните водачи отвъд лошите им практики. И просто за политиците, достъпни за консумиране от младите – политиците в онлайн пространството. Отговорите търсим с Христо Панчугов, лидер на партия „Синьо единство”, политолог и преподавател в Нов български университет.

Г-н Панчугов, идват избори, а с тях е неизбежен и въпросът за лидерите, които ще формират мнение. Кои са те?
- Въпросът за лидерството винаги е бил много сложен. Става дума за убедеността, с която хората говорят, за нещата в които вярват. Убедеността, с която се опитват да внушат на останалите правотата на своите думи. Това създава убеждението у хората, че човекът знае какво говори и може да ги поведе в дадена посока. И последователността, разбира се – нежеланието да се откажеш от тезите си, т.е. да преследваш на целите си на всяка цена. За съжаление, не виждам много такива хора в българската политика през последните няколко години. Има набедени авторитети и хора, които са способни да формулират позиции, но са много малко тези, които знаят накъде да поведат обществото.



Само в политиците ли виждате легитимните говорители?
- Тезите могат да бъдат изговаряни от много хора. Но какви са им целите? Някак си политическите са тези цели, които са най-видимите, когато става въпрос за формиране на мнение. Отговорността е изцяло на политиците и те трябва да посочат крайната цел. Формирането на мнение е една малка част от това, което наричаме политическо лидерство, преди него стоят формулиране на каузата и начертаването на пътя за постигането й. Всъщност „Синьо единство” е опит за формиране на мнение чрез отказа да се примириш с нещата, които се поднасят и отказа да повториш грешки, които са правени в миналото.

Вярвате ли в лидерските партии? Техните водачи през последните управления сякаш се опитаха да бъдат и лидери на мнение.
- Най-голямата грешка е, че обвързахме политическото лидерство с термина „лидерска партия”. Това са съвсем различни неща. Лидерската партия съществува благодарение на един човек. Там идеологията е човекът. Политическото лидерство е възможността да формулираш принципите си достатъчно ясно и да ги изговориш с хората, които те следват. Не вярвам в лидерските партии, които изчерпват своето съществуване с изчерпване на лидера си. Вярвам в политическото лидерство и смятам, че то трябва да се върне като нормална част от българската политика.

Кое е то? И може ли да поведе след себе си младите хора?
- Управлението на ОДС (1997-2001) е пример за политическо лидерство. Тогава имаше кауза, която обедини усилията на всички, които искаха да постигнат своите цели в рамките на българската държава. След това забелязвам дефицит. Забелязвам харизматични личности, които са приемани за лидери, но около тях няма кауза. Съжалявам, но строежът на магистрали според мен не е кауза. Това лидерство отмира толкова бързо, колкото се е появило и не постига трайния интерес на младите в политическия процес.

През последната година имаше редица протести в София, дело на млади хора. Те отричаха всичко политическо по пътя си, но така и не успяха да създават своя алтернатива. Какво се случи?
- Имаше истинско осъзнаване на гражданското общество, без да го деля на млади и на стари. Осъзнаване, че политиката не се случва извън обществото, че то е важна част от политическия процес. Гражданите могат да контролират политическите процеси и да изискват от политиците. Тази енергия обаче остана на ниво протест, заради невъзможността да се обвърже с политическо представителство и да се намери политическо решение. Хората станаха заложници на капана, който им беше поставен - трайно да се разделят гражданите от политиците. И гражданите обясняваха, че не са политици и не искат да бъдат политици, но не харесват това, което се случва в политическата система. Доскоро бях убеден, че каузата, която следва да отстояваме е възстановяване на държавността. Сега съм сигурен, че преди това има една друга промяна, която трябва да се случи. Българската политическа класа трябва да даде пример с личното си поведение, че се променя. Говоря за базова почтеност.

За липса на доверие не само в институциите съобщи и президентът Росен Плевнелиев след поредните консултации.
- Доверието бе системно унищожавано през последните две години. Не е възможно в органът, който се нарича Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) дебатът да е между хора, които не се ползват с доверието на 70 % от българските граждани и той да бъде фокусиран единствено и само около датата за избори. Това не е правене на политика по нов начин. Това е политическата сделка. Президентът не наложи такъв дневен ред, който да отговаря на проблемите на българското общество и институции. Дебат по същество, а не по формата. Изборите трябваше да са още миналата година. Понеже те не се случиха тогава, липсата на доверие се прехвърли върху всички български институции и е в основата на банковата криза. Преди година и половина публикация в медиите затова как има опашки пред една банка, не можеше да събори тази банка.

Вие като анализатор вероятно виждате, че младите хора бягат от участие в европейската политика и нещо повече, те не я разбират. Защо? - Проблемът с неучастието на младите хора се простира отвъд европейските избори и отвъд България. Това не е проблем на самите млади хора (често ги обвиняваме за тяхната пасивност) и поради това не може да бъде решен със задължителни мерки. Проблемът е системен, една част от него например може да се открие в образователната система, която не създава индивиди, които да постигат. Трябват ни хора, които да могат да боравят с информацията около себе си и да я използват правилно. Да могат да управляват собствения си живот. Гражданското образование в училище е стъпка в тази посока. Нужно е да се постави основата и да се преосмислят цялостно целите и съдържанието на програмите в университети.

Въпреки това на последните избори младите (18-30 г.) гласуваха за ГЕРБ и ДПС. Изключваме това, че депутатът от ДПС Делян Пеевски си развърза кесията за бала на абитуриентите от Сърница, след което те му се отблагодариха почтително.
- За ДПС мога да дам ясен отговор – имат политика към създаване на кадри и тяхното интегриране в политическия процес. Те имат млади хора по места. А ГЕРБ излъчват сила.

Можем да намерим политиците и в социалните мрежи и медии. Как да разберем обаче автентични ли са посланията им?
- Ролята на социалните мрежи се надценява, защото се използват по стандартен начин. А те предлагат интересен канал за комуникация, заобикаляйки цензурата и автоцензурата, които свързване с традиционните медии. Това е смислен начин да стигнеш до избирателите. Ключът е в автентичността и искреността на хората и политиците в социалната мрежа, които да създават доверие и достоверност на комуникацията. В търсенето на обратна връзка и диалог, а не в простото предаване на информация. Вместо това сме свидетели на използването на „тролове” или писане на съобщенията във фейсбук профила на политика от пресцентъра на партията. Това води до отдръпване на потребителите в онлайн пространството от този тип комуникация и превръща социалните мрежи в стандартен канал за прессъобщения. Но да не забравяме, че има и хора, които не търсят информация, а просто я пропускат. 

Интервю на Стоян Нешев, източник "Новата журналистика"