петък, 17 май 2013 г.

Надежда Нейнски: Кризата на доверие в десницата не може да се реши с традиционни средства


Надежда Нейнски е емблематична фигура за СДС. Била е лидер на партията, както и външен министър в правителството на Иван Костов, депутат в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия. Евродепутат е. През ноември 2012 г. Надежда напусна СДС с гръм и трясък, след като сините се отказаха от коалиция с Иван Костов, и от партията бяха изключени почти всички сини депутати, тъй като бойкотираха лидера Емил Кабаиванов. Преди тези избори Нейнски отново преживя драма - не успя да се договори с Костов за обща партия и дори го обвини, че й е поискал 1 млн. лв. за участие на хора от нейната партия в листите. Потърсихме я, за да коментира изборния разгром на десницата и дали се чувства част от него.

Г-жо Нейнски, спечелихте ли от тези избори, като се отказахте от тях? Може би си спестихте участие в дясната катастрофа.

Мисля, че не може да се говори, че някой е спечелил. Състоянието на десницата в момента е като кораб в корабокрушение, при което всеки се опитва да си тръгне с отделна спасителна лодка и в бурята всички лодки потъват. Така че това, което се случи, трябва да предизвика много сериозен анализ. Истината е, че проблемът на десницата не е в дефицит на идеи. Никой никога не я е упреквал, че няма идеи. Напротив - най-добрите идеи, най-добрата кампания продължават да бъдат в десницата. Но има дефицит на доверие, и то не толкова между отделните фигури в десницата, а между нас и отделните хора, които търсят представителство. Тази сериозна криза на доверие не може очевидно да бъде решена с традиционните средства. Хората се умориха да избират между отделните личности в десницата. Така че съм твърдо убедена, че само единна политическа формация, основана на еднакви принципи и оценки, може да даде доверие. Защото хората казват - максимума, който вие можете да постигнете, са 11 депутати, защото целта, която си поставяше десницата на изборите, беше да мине 4-процентната бариера. А нито една от тези хубави идеи не може да бъде реализирана от 11-12 депутати.

Това е много ниска цел за партия, която събираше милиони по площадите.

Хората искат да видят силата. Като тази стара приказка за хан Кубрат и многото пръчки, които трябва да станат един сноп и тогава не могат да бъдат пречупени. Звучи много просто, а на практика се оказа толкова сложно.

Не ви ли обижда това, че огромен процент от сините симпатизанти - 96 процента, са гласували за други партии, и включително 7 на сто за БСП?

Този следизборен анализ е много интересен. Това за мен е разбираемо, защото това е протестен вот. И още нещо - голяма част от хората протестно са гласували примерно за БСП, а не за политическото инженерство на отделни формирования и партии. Дори от коректност няма да ги споменавам. Но те са предпочели да гласуват за идеологическите си противници.

А не за подменените.

Точно така - не за подменените.

Приемате ли обясненията на лидера на СДС Емил Кабаиванов, че партията е постигнала немислимите 1,5 процента заради конформисткия вот, в който десните са гласували за ГЕРБ, за да не дойде БСП на власт?

Аз смятам, че тези избори преди всичко трябва да бъдат обект на много сериозен анализ. Макар че той дори не е нужен, защото ситуацията е пределно ясна. Хората казаха, че по този начин никой няма да получи никакво доверие. Вместо всички да се опитаме да стабилизираме и ремонтираме кораба на десницата, всеки пое на отделна малка лодка, за да стигне до сушата сам и да покаже, че неговата лодка е най-успешна. Оказа се обаче, че в бурята всички лодки потънаха.

Партията ви "Синьо единство" след катастрофата на десницата за какво единство ще се бори?

Категорична съм, че подобна претенция би била неуместна, да не кажа по-силна дума. Никой не би могъл да има претенции в тази ситуация. Защото от много време казвам - това не е по силите на никого самостоятелно. Това не трябва да бъде поредното политическо инженерство. Сега всяка сутрин някой обединява десницата. Това ми е "дежа вю". Всичко това се случваше в последните 10 години нонстоп. Непрекъснато някакви хора обединяваха десницата, правеха се коалиции и всеки беше по-голям от другия. Тези, които взимаха 2,5%, а другите - 2 на сто, казваха, че са големите. Хората наблюдаваха целия този политически театър през годините, стискаха зъби до едно време и на тези избори просто по безапелационен начин изтриха всичко.

Имате ли чувство за вина, че не успяхте да се погодите с Костов и да се явите заедно на вота? Анализатори предрекоха, че "Единство" и ДСБ щяха да влязат в парламента.

Мисля, че шансът беше в това да направим единна формация преди изборите. Но колегите смятаха, че времето не е достатъчно, че трябва да се направи коалиция. А каквато и да е форма на коалиция и слепяване на частите от счупеното цяло няма да сработи. И смятам за най-важно, че подписахме Единна платформа, върху която можеше да се стъпи, за да се стигне до вливането и създаването на една формация. Иначе вариантът е коалиции и коалицийки. Ето, даже погледнете това театро, което се разиграва в лявото пространство от партиите, които влязоха в парламента. Хората във всяка коалиция виждат комбинация от интереси, които не са техните интереси, а тези на елита. Т.е. ние трябва да предложим нещо стабилно, което да обедини и опита, но и младостта. Защото в крайна сметка не сме нито 1991 г., нито 2001 г., а в България процесите са много динамични.

Казвате "шансът беше". Сега няма ли да опитате отново с Иван Костов да направите обща партия, нали въпреки драмата той не ви затвори вратата?

Категорична съм, че тази единна платформа е много смислена и има голямо бъдеще. Съжалявам, че не се случи преди изборите, но съм убедена, че ще се случи след тях. Всеки един от нас е бил част от това разделение, разочарование. Но идеята не е в нови слепявания, нови коалиции, под благовидния предлог "в името на демокрацията". Както едно време "в името на народа" бяха направени много безобразия, сега се търси обединяване пак в името на народа на несъвместими политически формации. Но народът не е толкова глупав, нито толкова лековерен.

Как ще коментирате оставката на Костов, както и тази на лидера на СДС Емил Кабаиванов?

Това е тяхно право, при такива загуби това е въпрос и на лично достойнство.

Много идеи за нова дясна партия се нароиха. Бившият син шеф Мартин Димитров, ваш колега в "Единство", обясни, че такава се задава - вътре със СДС, ДСБ, партията на Меглена Кунева, Зелените и кой ли още не...

Моля ви, само това да не се случи. Разберете, край с политическото инженерство. Няма как да стане - отгоре някакви хора решават да оглавят някакви формации. Политиката е пълна с претенции, страшно много лидери, а електоратът просто изчезна. Погледнато отстрани - това ако не беше трагедия, щяхме да го наречем политическа комедия.

Какво ще правите занапред?

Предложението ми към колегите е да заявим подкрепата към единната платформа и готовност за участие в разговори как да се консолидира десницата. Това е максимумът, който можем да направим. Всякаква друга претенция, съвети, покани, иницииране на срещи би изглеждало като злорадство. Трябва да покажем смирение пред хората. За да решат да гласуват дори за БСП, означава, че са изключително обидени.

Готвите ли се за нови избори на есен?

В момента трябва да се опитаме да възстановим доверието у хората. Защото какво значи да се готвиш за нови избори, без да имаш доверие. По принцип възможно е да има нови избори, защото има тотален срив на доверие в институциите, което за мен е най-голямото поражение от случилото се в последните 4 години. Това тласка хората към радикални решения. Защото, когато нямаш доверие на институциите, на държавата, тогава всеки започва да се спасява поединично. И тогава всеки, според възпитанието и биографията си, взима решения, които невинаги са най-добрите. В демократичното общество на една държава, член на ЕС, да има ксенофобски, силно националистически настроения! На практика европейският проект в България е поставен на карта. Аз имам изключително големи опасения спрямо евроантлантическата ориентация на България. От партиите, които са в момента в парламента, нито за една не мога да кажа, че е привързана към тази идея. Хората губят основни идеи. И се питат: А сега накъде? И това е още един аргумент за десницата да се вземе в ръце.

А как звучи триумфът на Волен Сидеров, който изведнъж стана един от най-важните хора в държавата?

Какво значи да триумфираш в една такава ситуация? Това са пирови победи.