- Г-н Шарков, близо месец сте
изключен от СДС, в същото време сте депутат от „Синята коалиция” и активист на
Национален съюз „Единство”. Този странен статут как се отразява на работата Ви
като депутат?
- Това по никакъв начин не може да се отрази на дейността ми като народен
представител поради простата причина, че аз своята работа в парламента я върша
така, както смятам, че трябва да я върши всеки един политик в България - и това
са срещи в региона, от който съм избран, приемни и т.н. През последните три
месеца по време на парламентарния контрол съм задал 27 въпроса и едно питане,
на 7 от тях още не е отговорено. Направил съм 28 приемни за граждани, а общо в
парламента има един час и 33 мин. говорене, понеже парламентът е място, където
се говори. Направил съм 33 изказвания и смятам да продължа в този ритъм на
работа. В чисто емоционален план обаче изключването ми е доста тежко
преживяване. Всъщност не спах в нощта, след като ме изключиха, защото никога не
съм смятал, че ще се стигне чак дотук. Спомням си, че навремето даже във Велико
Търново бяха предложени хора за изключване от СДС, и аз ги защитавах с всички
сили тогава. Трудно се приема едно такова нещо и аз все още не съм го приел.
- Да не Ви обвинят, че освен депутатска работа вършите и партийно строителство – ето, доведохте почти цялото ръководство на НС „Единство” в областта.
- Не, тук няма партийно строителство поради простата причина, че гражданското сдружение няма регионални структури, няма създаване на местни клубове и организации. Гражданското сдружение обединява хора, които искат да видят десницата в България като едно цяло, за да може да се противопоставят на всички недоразумения, които се случват в управлението на страната. В НС „Единство” има хора, които са изключени от СДС, но има хора, които сами са напуснали, и дори такива, които продължават да бъдат членове на СДС, има и хора, които никога не са членували в някаква политическа партия. Така че идеята е наистина да се постигне максималното обединение на десницата. Иначе, разпиляна, означава да няма политическо представителство в следващия парламент, а знаете какво се случва с партиите, които ги няма в парламента...
- Добре, като тръгвате на ново обединение, научихте ли си уроците от разцеплението през 2004 г. Много хора се питат защо Костов и Надежда Михайлова тогава тръгнаха в две различни посоки и се създаде ДСБ...
- О, много се надявам, че научихме урока си. Самият факт, че през 2009 г., т.е. пет години след разцеплението и след едно Народно събрание, в което СДС и ДСБ бяха различни парламентарни групи, се стигна до обединение и създаването на „Синята коалиция” през 2009 г., показва, че сме си взели поука от разцеплението и няма смисъл две парламентарни групи да защитават едни и същи политически тези. По-честно и по-нормално е една парламентарна група да отстоява много по-сериозно и много по-тежко своето „не”. Така че надявам се да са извлечени всички тези поуки, надявам се да са извлечени и поуките от лошите практики на „Синята коалиция” – имено това непрекъснато надбягване кой ще е първи, кой ще е по-опозиционен, кой ще вдига по-сериозни теми в политическия дебат.
- Вълнува ли Ви дали ще Ви видим начело на обединената дясна листа във Великотърновска област през лятото?
- Не.
- Честно?
- Честно, да. Аз си имам професия, така че... И синът ми, и снаха ми сега завършиха медицина, започват да работят...
- В България ли ще останат да работят?
- Да, в България. Надявам се, защото, ако не започнат да специализират, ще е голям проблем.
- В професионален план до изборите какви ангажименти имате?
- Едно от нещата, за които доста сериозно поставях въпрос, заедно, разбира се, и с кмета на Свищов, беше да бъде направен ремонт на пътя, който свързва село Българене със Свищов. Слава богу започна този ремонт, но пусковият му срок е чак към края на следващата година. Работата ми тук като депутат е да осъществявам контрол, от друга страна, имам ангажименти и по ситуацията с българското здравеопазване. Виждаме, че само за един мандат бяха закрити две болници във Великотърновска област – тази в Елена и тази в Полски Тръмбеш. Въпросът е какво се случва с другите лечебни заведения, със системата за спешна медицинска помощ...
- В свищовската болница също има напрежение, как ще се реши проблемът?
- Болницата влиза по проект и вече са задвижени обществените поръчки. Проектът е за финансиране през Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където има над 2 млн. лв. за медицинска техника и апаратура и над 1 млн. лв. за ремонтни дейности. Когато се подобри средата, се надявам това да накара и колеги да дойдат да работят в свищовската болница.
- Какво се случва с парите на НЗОК, след като не беше приет Националният рамков договор за 2013 г.? Вие сте много ангажиран с тази тема...
- Това означава, че първо, няма кой да плаща ваксините, второ, няма финансиране за ин витро процедурите и трето – няма пари за интензивните отделения. Категорично мога да кажа, че фонд „Ин витро” беше създаден от държавата и държавата го финансираше. Настоящите управляващи го закриха, като прехвърлиха плащането към Националната здравноосигурителна каса. Този фонд и тази грижа не може да бъде работа и задължение на НЗОК, защото той касае демографската политика на страната. И демографската политика в България просто не е работа на касата. Това обаче предизвика хаос и той е заради непрекъснатия стремеж на финансовия министър и вицепремиер на прибере парите от здравноосигурителните вноски и с тях да плаща дейности, които не касаят здравноосигурителни плащания. Неговата мания непрекъснато да черпи от парите, събрани от здравноосигурителни вноски, си пролича и с тези 41 млн. лв., които бяха прибрани и които бяха спрени от Конституционния съд, и с очакваното преизпълнение на приходите от НЗОК. Приходите от здравноосигурителни вноски за тази година се очаква да бъдат преизпълнени с 51 млн. лв. Затова ние много сериозно ще следим финансовия отчет на НЗОК, който трябва да излезе февруари месец, защото в него тези почти сто милиона трябва да бъдат вписани като излишък. Съгласно българското законодателство с пари от здравни вноски не може да бъде плащано нищо, освен здравни дейности!
- Да Ви питам и за предстоящия референдум. Участвате в национален инициативен комитет, който застъпва алтернативна позиция – „Не на АЕЦ „Белене”...
- Да, от Великотърновска област сме аз и Светлана Георгиева, която е председател на Общинския съвет в Свищов. Наши колеги са още Красен Станчев, Огнян Минчев, Евгени Дайнов, Мартин Димитров и т.н. Ние призоваваме всички българи да гласуват с „не” за изграждането на нова ядрена електроцентрала. Досега за този проект са изразходвани 1.8 млрд. лв. на българските данъкоплатци за ненужно строителство и оборудване. За нова ядрена централа няма стратегически инвеститор, няма крайна цена на инвестицията, няма осигурено финансиране и кредит. Съседните страни също не желаят да се включат в проекта. Българската държава няма възможност да финансира изграждането или да дава гаранции за кредит. Ако това се случи, държавният дълг и данъците биха нараснали чувствително. Рискът от ядрени катастрофи е също сериозен, особено в зони с висока сеизмичност. Това са само част от причините да се противопоставяме на строителството на втора ядрена централа...
Автор: Елена ЧАМУРКОВА