четвъртък, 14 март 2013 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ на ПГ на СК в 41-то Народно събрание


Уважаема госпожо председател,
уважаеми колеги,
уважаеми дами и господа,

Днес e направо неуместно да изтъкваме какво е свършило 41-то Народно събрание. По-важно е да извлечем поуките от социалната и политическата криза, пред които сме изправени като общество и държава.
Защо си отиде предсрочно правителството? Ако не си отговорим на този въпрос ще си отиде предсрочно и следващото.
Правителството на Борисов не изведе страната от икономическата криза макар да имаше всички предпоставки да го стори. Тази година то разполагаше с бюджет с 20 на сто по-голям от този в 2008 г. Реално произведеното в страната и сега е по-малко от това през 2008-ма, което означава, че тези над 5 млр. лева прибрани в повече от държавата са инфлационен данък, който е взет от джоба на всеки данъкоплатец. Излишен е въпросът, защо хората са обеднели, актуален е въпросът, защо държавата увеличи приходите си за тяхна сметка в условия на криза?
Правителството остана бездушно към мизерията на хората и предизвика социална криза. Само определи високите цени за ток; отказа да защити потребителите от злоупотребите, не наложи регулация и контрол, влезе в симбиоза с монополистите.
Правителството не проведе крайно необходимите реформи. Резултатът е все повече българи, които нямат достъп до качествено здравеопазване и образование; все повече страхуващи се, защото полицията не пази децата им от наркоразпространителите и насилие, а собствеността им от грабежи; все повече жертви на политическа и административна корупцията и рекет.
Правителството си отиде, заради неспособността си да пресрещне проблемите на гражданите, поради липса на компетентност и смелост. Заради тази липса то се оказа безпомощно да решава управленските си задачи и да носи отговорност. Опита се да третира гражданите като тълпа забавлявана от ПР акции и зрелища.
Министър-председателят показа, че е напълно неспособен да различава доброто и злото. В постоянния си флирт с носталгията по комунизма стигна до неколкократната реабилитация на бившия комунистически диктатор Тодор Живков и допусна честване дъщеря му в Софийския университет. Така сам подготви почвата за възкръсване на червено-кафявия комунизъм, за които всички твърдяха, че е погребан.
Вместо да бъде поредното правителство на политическата и финансова стабилност, то се оказа третотов най-новата ни история, редом до провалените правителства на Луканов и Виденов.
Защо президентът разпусна предсрочно 41-то Народно събрание? Ако не си отговорим на този въпрос, ще предизвикаме дългогодишна политическа криза.
Народното събрание не успя да излъчи правителство, защото не постигна съгласие за антимонополна политика. Мнозинството в него не пожела да даде законово основание на държавата да се справи със злоупотребите на монополистите, да спре ощетяването на домакинствата и унищожаването на работните места в малките и семейни фирми, не пожела да направи държавата силна, а монополите слаби. 
Народното събрание не се противопостави на разхищенията на парите на данъкоплатците в нереформираните бюджетни сфери. Мнозинството на ГЕРБ с желание пое ролята на най-верен слуга на едноличната изпълнителна власт.
Народното събрание не упражни парламентарен контрол върху корупцията сред управляващите. То не се противопостави, а напротив насърчи корупцията сред магистратите. Ключови назначения в съдебната власт бяха договорени между управляващи и опозиция, които заедно прикриха отказа от правосъдие. Мнозинството прие оскверняване на парламентарната трибуна. От нея вътрешния министър обвини в убийство невинни лекари и това беше прието за правораздаване.
Народното събрание не се противопостави достатъчно категорично на това, че решенията му включително защитата на правителството се вземаха не от политическо, а от напазарувано мнозинство от депутати. То законодателства в продължение на почти четири години с този дълбок порок, нямащ нищо общо с парламентарната демокрация.
Управляващите спечелиха властта с отрицание на всичко постигнато в годините на прехода, с отрицание на политическото представителство, със заканата да накажат престъпните политици. Спечелиха, както и едно друго движение през 2001 г., с лъжата, че знаят пътя към европейското ни благоденствие за 800 дни.
Управляващите се провалиха не защото не намериха изход от икономическата криза, което успяха да направят редица правителства в Централна и Източна Европа. И други правителства не успяха да извадят страните си от кризата. Провалиха се, защото допуснаха болезнено несправедливо разпределение на тежестите на кризата. Те се стовариха върху незаетите младежи, върху пенсионерите, върху загубилите работата си и върху социално слабите. Само монополите и държавата увеличиха доходите си в условията на криза.    
Ние вярвахме, сега се оказва, че просто сме се надявали, че политическите кризи са останали завинаги зад гърба ни. Днес управляващите завършват предсрочно мандата си, прогонени от улични протести, които отново отричат всички постигнато, клеймят партиите и искат народен съд. Гражданите за европейско развитие на България завършват 41-то Народно събрание в коалиция с депутати, които горят европейското знаме.
Президентът оставя след нас служебно правителство, както на два пъти се случва в 7-те години на политическа криза след падането на Берлинската стена. Съобразно Конституцията на страната и конкретните политически условия ние виждаме три задачи пред него, това не са да се справи с бедността и монополите, то няма такава възможност. Задачите са, първо, да реши политическата криза; второ, да проведе честни избори; и трето, да изпълнява дисциплинирано бюджета, за да не създаде предпоставки за последващо задълбочаване на икономическата и социална криза и да не произведе заплахи за стабилността на българския лев.
Най-важно за България днес е да не допуснем повторение на политическата криза отпреди 16 години. Противно на малодушния популизъм, който е завладял политиците ние ще кажем откровено на българските избиратели, че отговорността от днес до деня на изборите е само в техни ръце. Години наред българите гласуват „срещу” и нито веднъж „за”, защото са научили само първия урок на демокрацията, как да отстранят нежеланите управници. Което е важно, но не е достатъчно за добър живот и благополучие.
Тези два месеца избирателите трябва да си отговорят не кого харесват, не кого показват по-често и хвалят медиите. Трябва да изберат кой няма да допусне повторение на тъжния списък от провали, който изпълва началото това заключително изявление. Трябва да изберат решението на кризата, истинското лечение на държавата и обществото си, а не лъжите на възкръсналия комунизъм, за народен съд и национализация.
Да кажеш от какво се отказваш е несравнимо по-лесно от това да кажеш какво избираш да съхраниш. Българските избиратели са изправени пред най-голямото си предизвикателство като европейски граждани.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ на ПГ на СК в 41-то Народно събрание