понеделник, 11 март 2013 г.

Надежда Нейнски, евродепутат от Синята коалиция: Бързането на партиите за избори показва страха им от промяна



При мажоритарен вот правителствата ще са още по-уродливи

- Г-жо Нейнски, изборите са на 12 май. Президентът ще назначи до дни служебен кабинет, но вие и Иван Костов продължавате да настоявате за програмно правителство. Защо?

- Служебното правителство е като апарат за поддържане на жизнени функции. Само че на държавния организъм. То не може да осъществи сериозни законодателни промени при отсъствие на работещ парламент. А справедливите искания на хората могат да бъдат решени само чрез смели и компетентни законодателни промени. Ако не назовем нещата с истинските им имена, ще станем част от лъжата, че изборите ще донесат промяна. Изборите ще бъдат проведени по сега действащия избирателен закон, който показа толкова много дефекти и даде възможност за толкова много фалшификации.

Оставам с впечатление, че зад всеобщото истерично искане на партиите да се бърза с изборите стои страхът от промяна на статуквото.

Не забравяйте, че ГЕРБ бяха тежко критикувани в Европа за начина, по който проведоха предишните избори. На този фон ние от "Единство" и ДСБ смятаме, че е важно да предупредим хората за рисковете.

- Когато с Костов призовахте Росен Плевнелиев да не дава мандат на ДПС, а на Синята коалиция за съставяне на програмен кабинет, повечето хора видяха не възможност за изход от политическата криза, а че "Костов поиска властта".

- Поправям ви, не повечето хора, а повечето партии. ГЕРБ имаха интерес да го представят потози начин, за да не бъде изобличено нежеланието им да носят отговорност. Те за пореден път абдикираха от отговорностите си и връчвайки мандат на политическа сила, която настоява за незабавни избори, на практика изместиха решаването на належащите проблеми за периода след изборите и след съставянето на следващото правителство. Ако то изобщо поеме ангажимент да ги изпълни.

- Не означава ли промяната на статуквото този път наистина старите лица да отстъпите? Не усещате ли, че хората вече не искат политиците на прехода.

- Имам усещането, че някой умело манипулира на тази тема. Вярно е, че хората искат промяна на статуквото. Искат гаранции, че няма да има подмяна на вота им, че избраните от тях ще носят отговорност, а онези, които нарушават закона, ще бъдат наказвани. В демократичния свят това става чрез демократични закони, които се прилагат от работещи демократични институции. В тези институции обаче трябва да бъдат избирани или назначавани само хора, които не са зависими от корпоративни или други интереси извън обществените. При работещи институции всеки носи отговорност, ако наруши закона. И тук стигаме до най-важния въпрос - как да намерим тези хора. Очевидно не можем да ги внесем отвън. Очевидно е също, че най-новата ни история изобилства с примери на хора, които влизат едни във властта, а излизат други.

Последните 12 години ни управляват все новите лица, доведени от Сакскобургтотски и Борисов, а новите десни - Кунева и Вълчев, бяха част от управлението и на Станишев. Смениха се десетки министри, на някои дори не успяхме да научим имената толкова бързо ги сменяха с още по-нови. Значи, очевидно, проблемът не е просто в делението на нови и стари лица, а в това кои са зависими и кои са свободни във волята си. Затова е важно как се финансират партиите, важна е собствеността на медиите, ключово важно е как се изработват гаранциите. Винаги съм отстоявала необходимостта от силен мажоритарен елемент.

Дори внесох и закон за преференциите. Самата аз бях избрана за евродепутат не само като водач на партийна листа, но и като мажоритарен кандидат. Същевременно чистият мажоритарен вот и отричането на партиите крият огромни рискове. Липсата на какъвто и да било механизъм на контрол ще направи така, че само парите ще определят представителството. Следващите правителства могат да станат още по- уродливи, защото именно олигархията и монополите най-лесно си купуват хора за властта. А при ниската цена на съвестта в днешно време това няма да им струва скъпо.

- Кои искания на протестиращите приемате и кои намирате за опасни?

- Солидаризирам се напълно с битката им с монополите, с необходимостта от отчетност на политиците, с гражданските квоти в листите, с промяната на избирателния закон, с необходимостта от прозрачност на финансирането на партии и медии. Намирам за опасни екстремните искания за национализация, за война с инвеститорите, за "граждански" съдилищаиразпускане на партиите. Тази риторика дойде като логично продължение на носталгията по Живковото време, с която ще запомним управлението на ГЕРБ. Но нима не бяха именно годините на комунизма, които нагледно ни показаха какво означава еднолична власт? Забравихме ли, че тогава тя също се наричаше "народна", макар да имаше антинародни черти? Може би затова е и стремежът към подмяна на поколенията. Старите помнят твърде много. Новите само са чували разкази, на които невинаги вярват, а и при този съзнателен разпад на ценности едва ли имат същата чувствителност.

- Приличат ли си протестите от началото на прехода и днешните? Тогава вие бяхте на улицата, а сега улицата не иска политици. Защо стигнахме дотук?

- В основата си протестите винаги са искрени. И тогава, и сега хората искат да живеят щастливо, да има свобода, правов ред и честните да успяват. Разликата е, че тогава вярвахме, че демокрацията ще е гарант за всичко това. Хората днес се съмняват, че това е възможно, и в отчаянието си се люшват назад към онова, от което са избягали. Без да отричам справедливите им искания, аз продължавам да вярвам, че те могат да бъдат постигнати само и единствено през усъвършенстването на демократичните механизми, а не през тяхното отрицание.

Системата, от която се откъснахме преди 23 г., иска да ни убеди, че всичко е било напразно, че светът, който ни беше уредила, е единствено възможният за народ като нашия, че, с две думи казано не сме за демокрация - тя е за "по-развитите". Аз винаги ще воювам с тази теза.

- Много хора виждат сценарий в падането на Борисов - руски интереси, провокирани от отказа да строим "Белене". Вярвате ли в подобна конспирация?

- Това е, защото искат да му придадат героичен характер. Руски интереси винаги е имало в България, но важно е кой как отстоява българските интереси. Ако ГЕРБ бяха заели категорична позиция на референдума, резултатът пак щеше да е 60/40, но в полза на противниците на този проект и тази тема завинаги щеше да бъде приключена. Добре, че поне най-накрая подкрепиха в парламента искането на Синята коалиция да се потвърди решението за спирането на АЕЦ "Белене", иначе съвсем щеше да стане ясно всичко.

Правителството стана жертва именно на колебливата си и зависима от монополите политика.

- Ще успеете ли да регистрирате партия до изборите? Търсите ли нови лица за първите редици?

- Най-важното политическо решение е взето и то се казва единство. Единство на хората, които продължават да вярват все още, че има шанс България да се развива като демократична, правова държава, която дава възможност за нормален живот.

- Вие ще водите ли листа?

- Ще работя за успеха на десницата, а каква форма ще намеря, не съм решила.

- Ще приключи ли политическата криза на 12 май, или е възможно да има нови избори до есента, ако партиите не успеят да съставят кабинет?

- Зависи кой какви поуки си е взел от това, което се случи, но ако съдя по поведението на партиите от последните седмици, не съм голям оптимист. От друга страна, търпимостта на хората е тотално изчерпана.

Ако не настъпи сериозна промяна, рискуваме да влезем в спиралата на нескончаеми избори, а това ще изтощи хората и ще ги радикализира. Тогава нещата могат да излязат извън контрол и рисковете за страната в дългосрочен план са огромни.

- Социолозите не са убедени, че Синята коалиция ще прескочи бариерата, вие сигурна ли сте?

- Никога не съм била по-сигурна.

***


CV
- Родена е на 9 август 1962 г. в София
- Министър на външните работи в правителството на Иван Костов
- На последните избори за Европарламент бе избрана за депутат от Синята коалиция
- Председател на СДС в периода 2002-2005 г. Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание
- Зам.-председател на ЕНП от 1999 до 2006 г. През 2007 г. става президент на Съюза за малък и среден бизнес на ЕНП
- филолог, владее английски, испански и руски. Омъжена, има две дъщери