Две са големите заблуди на българския преход - целенасоченото разбиване
на институционалността, за да може правилата да не важат за всички, и да се
създаде митът, че всички политици са маскари. Реформаторският блок не е в този
мит и нито един от нас не е бил част от това статукво
|
Христо Панчугов е роден през 1981 г. Завършва
политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и
политически науки в Централно-европейския университет, докторант. Сега е
асистент по политология в НБУ. От януари 2013 г. е начело на политическа
партия „Синьо единство“. Преди това е зам. главен секретар на СДС и шеф
на младежката организация на синята партия. Пее в хора за православни
песнопения „София“.
|
Г-н
Панчугов, явно няма да има помирителна среща с ГЕРБ на неутрална територия под
егидата на Европейската народна партия...
Никой
не е предлагал помирителна среща. Имаше запитване за среща с председателя на
фондация „Конрад Аденауер“, която е редно да бъде уважена. Мисля, че би
било удачно на подобна среща да са всички български партии, които членуват в
ЕНП. Но предложението е логично. ЕНП вижда състоянието на десницата в България.
То е, меко казано, тежко. Това за тях е сериозен проблем и освен че е свързано
с по-слабо представителство в следващия ЕП, означава и намалена способност да
се прави политика на европейско ниво.
Сам
споменахте, че състоянието на десницата е много тежко - защо се стигна дотук?
Заради
личните противопоставяния и подмяната на ценностите, които десницата отстояваше
в началото. Отговорът как да излезем от това състояние за нас се съдържаше в
идеята за нов политически проект, който, стъпвайки на опита, да предложи нов
тип представителство и
да се
превърне в модерна партия
търсеща
не просто подкрепа от избиратели на база кой е по-десен и кой - по-красив, а
създаваща доверие. Проблемът на българската десница не е, че не предлагаме
политика, а че дебатът бе подменен с процедури, лични отношения и изкуствено
привнесено отвън противопоставяне на база на миналото.
Как ще
убедите избирателите, че сте загърбили конфликтите и сте обединени от ценности,
които само преди 3 месеца ви разделиха?
Раздялата
не бе свързана с ценностни разминавания. До невъзможността да направим коалиция
с ДСБ се стигна, защото ние не получихме гаранции за трайността на
обединението. Същите притеснения бих могъл да изразя сега. Въпреки безспорните
неща, които успяхме да постигнем, Реформаторският блок трябва да бъде
трансформиран в траен и единен политически субект. Работата по привличане
на граждански организации и отделни граждани в него е част от тази концепция.
Друга част минава през създаване на общи регионални структури, които да го
извадят от съмненията, че това е поредният интелектуален столичен кръжец. Третото
е структурирането на ясния образ на ръководството на Реформаторския блок.
Нашето предложение е това да стане на базата на ротационно председателство.
Но
вашето предложение е направено месец и половина преди да бъде публично
оповестено, а реакции досега не е имало.
Повечето
партийни структури са доста консервативни, когато става въпрос за подобни
взаимоотношения. Партийната гордост винаги е била част от проблема на
десницата. Нашата цел е да извадим от летаргия структурите и да провокираме
дебат. Колкото по-бързо успеем да придадем ясен облик на Реформаторския блок,
по-бързо ще успеем и да убедим българските граждани, че имаме голяма цел - да
променим България.
Към
този момент сте излезли с програма от 12 точки, анонс, че ще предложите реформи
в 4 области и ще създавате граждански съвет, който да влияе на политическите
решения. Това достатъчно ли е?
Полагаме
основите, сега е време да напълним 12-те точки с конкретика. Ние искаме да
покажем, че тези неща са осъществими и са наистина въпрос на политическа воля.
Една от целите на Гражданския съвет е да помогне изпълнението не само с
експертиза, но и с легитимност. Това не бива да е поредният лабораторен
експеримент, а да пренаписва фундаментите на българската политическа система,
така че тя да се върне към истинските демократични ценности.
Най-важното
нещо, което трябва да научите от играта шах: когато играта свърши и царицата, и
пешките ги прибират в една и съща кутия, гласи афоризъм на Любен Дилов. Ако вие
влезете в парламента, ставате част от статуквото. Как ще преборите недоверието
към политиците, което всъщност изведе хората на улицата?
Две са
големите заблуди на българския преход - целенасоченото разбиване на
институционалността, за да може правилата да не важат за всички, и да се
създаде митът, че всички политици са маскари. Истинското предизвикателство пред
Реформаторския блок е да убеди с работата си, че ние не сме в този мит и нито
един от нас не е бил част от това статукво. И няма значение дали си бил в
управлението или не, а дали си участвал в задкулисни сделки и дали като политик
си отстоявал принципите си. Твърде опростенческо е да се каже - онзи е бил в
парламента, значи е лош.
Апропо,
как се издържате...
Моята
биография е публична и достъпна. Работя от завършването си през 2004 година.
Бил съм експерт в сектора политически анализи и прогнози, работил съм в ПР
агенция. От 2007 съм хоноруван преподавател в Нов български университет, като
от 2010 съм асистент в същия университет.
Доходите
ми са законни и достатъчни
за да
живея нормално. С политика се занимавам не за да изкарвам пари от нея, а защото
си заслужава да се бориш за това, в което вярваш.
Според
„Галъп“ сега имате подкрепата на 7% от избирателите. Това обаче не ви дава
възможност да управлявате, а само евентуално да подкрепяте нечие друго
управление.
Още не
се намираме в предизборна ситуация, а тогава, специалистите знаят, са възможни
и радикални промени. Реално Реформаторският блок съществува от два месеца, а е
очевидно, че за това кратко време е успял да убеди много хора в нуждата от
подобно обединение. Така че пред нас стоят огромни възможности да разширим
потенциала си.
Защо
така се дърпате от евентуално сътрудничество с ГЕРБ? Та те все пак са член на
ЕНП и лидер в дясното пространство.
Първо,
защото ГЕРБ имат много голяма роля в разбиването на десницата. Второ, историята
и хората имат значение. Опитът ми от сътрудничество с ГЕРБ в миналия парламент
за мен е по-скоро негативен. В много отношения не просто бяхме политически
опоненти, но липсваше каквато и да е чуваемост.
Или на
неопитност - когато за пръв път си във властта.
Всеки
носи отговорност за решенията си. ГЕРБ към този момент не се и опитва да понесе
своята за управленския си мандат. Както и сега дълго време бягаха от
отговорността, че са най-голямата политическа сила в този парламент. Преди да
си говорим за партньорство с ГЕРБ, е важно да сме сигурни, че те не са част от
проблема. Аз лично съм искал няколко пъти оставката на Цветан Цветанов заради
откровено вредните неща, които той причини на сектор „Сигурност“. Той носи
огромна вина за неприсъединяването ни към Шенген. Към този момент не
виждам какви са им приоритетите, какво е отношението им към 12-те точки, с
които ние излязохме, нито виждам желание за истинска промяна. Така че всеки
разговор към този момент с тях е безсмислен.
Историята
показва, че сините са се люспили винаги, когато дойде време да се редят листи.
Как ще опазите Реформаторския блок от тази печална традиция?
Проблемът
с листите идва от това, че всеки път са се правили коалиции, свързани с много
малка цел - влизане в парламента. Това е проблемът. Целта трябва да е пълна
промяна на системата, което се опитваме да правим сега.