четвъртък, 1 август 2013 г.

Маргарита Бойчева: 44% искат нова дясна партия

- Г-жо Бойчева, Движение "България на гражданите" канят СДС и БЗНС да се присъединят към Реформаторския блок, ще ги приемете ли?

- Предложението на колегите от ДБГ идва в подкрепа на нашето желание за избистряне на политическата физиономия на
Реформаторския блок (РБ). Това, че
някои от партиите в блока са имали различни политики в миналото, не означава, че не можем да сближим политиките си в бъдеще. Решенията в Реформаторския блок се взимат с пълно съгласие на петте партии-инициаторки и „Синьо единство”, разбира се, ще обсъди включването конкретно на СДС и БЗНС. Това е повод обаче да се проведе дебатът, за който отдавна настояваме- относно структурирането, общите ни политически оценки, принципи и ценности. Защото в момента имаме само онези 12 „начала на обединението”, които представляват общата ни визия за бъдещето, но това е само част от една сериозна реформаторска платформа, която би изяснила критериите, на базата на които петте политически партии се събраха в реформаторско обединение и на базата, на които едни формации се присъединяват към него, а други – не. „Синьо единство” изпрати официално 8 въпроса в тази връзка към партньорите от Реформаторския блок и се надяваме, че отговорите им ще спомогнат този процес.

- Да очакваме ли скоро и други формации, които ще се присъединят към Реформаторския блок?

- Да. В контекста на заявения стремеж да
обединим политическата и гражданската енергия, „Синьо единство” възнамерява да обсъди привличането на две граждански организации, изключително активни в изработването на десни политики - Демократично действие Д2 и Evet - и да ги предложи за участие в блока. Предстои и обявяването на Граждански съвет, в който ще се включат общественици, интелектуалци и експерти. Идеята ни е да съдадем нов тип комуникация между десните партии и десните хора. Както Вивиан Рединг призова, да се намери механизмът, по който общественият дебат да се води, преди да се вземат политическите решения в държавата, така и ние бихме искали да включим хората с влияние в своите общности в изработването на политическите решения на реформаторското мнозинство. Досега партиите предимно употребяваха интелектуалците – канеха ги да подкрепят, да пеят на митингите, или да се включват в инициативни комитети. Бавно, но сигурно тези хора се капсулираха в уюта на собствените си изкуства или професии и отказваха да заемат активна гражданска позиция- особено по време на управлението на ГЕРБ, което с агресивния си и простоват стил, непрекъснато унижаваше и обезсърчаваше хората на духа. Ние, протестиращите днес, разбираме, че това е протест именно за загубените ценностни ориентири, Сега пред нас се отваря шансът да рестартираме демократичната система, да вградим в нея усилията на най-светлите политически и интелектуални умове и оттук-нататък да приемем, че демокрацията е ежедневна отговорност и битка за отстояването й.

В Реформаторския блок има партии, които са разположени почти от единия до другия край на линията ляво- център-дясно, това не е ли проблем за избирателите на всяка една от тях?

В момента РБ има непосредствена цел - да подпомогне усилията на демократично мислещите хора да свалят кабинета Орешарски и да установят качествена, работеща демокрация в страната. Това е цел, която имат както десни, така и леви хора. Но когато РБ премине на следващия етап от развитието си – да се превърне в реална алтернатива, да прерасне в изборен проект и да предложи управленска програма, тогава е много важно това реформаторско единство да има ясен политически профил. „Синьо единство” разполага с консултативно социологическо изследване, направено от „Алфа Рисърч”, което ясно ни показва, че очакването на избирателите е това да е дясно обединение. Интересен е фактът, че посочени като десни от потенциалните ни избиратели  в най-голяма степен са „Синьо единство” /75%/, СДС /90%/ и ДСБ /88%/ и в най-малка степен – Зелените /40%/, ДБГ /35%/ и НПСВ /25%/. За да не позволим у избирателите да има ни най-малко усещане за deja vu, усещане, че едни малки десни партии, загубили наскоро доверието на избиратели, сега си правят спасителен пояс, при това на гърба на протестиращите, ние трябва да предложим на хората смел и вдъхновяващ политически проект. „Синьо единство” отдавна настоява това да е нова единна партия. Изследването показва, че 29% от десните избиратели смятат, че обединението трябва да е сливане на съществуващи десни партии, 26% подкрепят коалиция от съществуващи партии, но голямото мнозинство- 44% очакват разпускане на всички съществуващи десни партии и създаване на нова единна партия. Което прави безпредметна тезата за задължително запазване на партийните идентичности. Очевидно сме изправени пред предизвикателството да създадем такова реформаторско обединение, което да отговори на тези високи очаквания.

- Създаването на нов политически субект обаче зависи и от ДСБ, СДС и останалите партии в блока, сондирали ли сте мнението им? Досега ДСБ упорито се пазят от подобни заявки?

- Синьо единство и ДСБ имат подписана Единна платформа, която предопределя сближаването им. Радан Кънев даде заявка още при избирането си за председател, че партньорството само със „Синьо единство” вече е „тясна риза”. Ние сме съгласни, че трябва да се разширява доверието много извън омаломощените ни партийни структури. Затова „Синьо единство” предлага създаването на нова, модерна структура на дясното обединение, която да работи по нов начин, да излъчва нови послания и да генерира нова енергия. Изследването показва, че това се подкрепя в много голяма степен от десните избиратели. Излъчването на общо ръководство на реформаторското единство има подкрепата на 70% от избирателите, изграждането на общи управленски органи по места се подкрепя от 67% от десните избиратели.

- Има ли опасност избирателните нагласи, които сте регистрирали, да
сложат край на Реформаторския блок?

- Не,
има възможност само да подобрим функционирането и развитието на РБ.  Събуждането на градската среда класа създава много добри възможности, ако то съумеем да зададем трайност, стабилност, тясно единодействие и ако структурираме посланията от протеста в политически искания. Усилията на Реформаторския блок в последните дни- особено в дебата по актуализацията на бюджета – безспорно са насочени в тази посока.

- Преди няколко дни Радан Кънев спомена, че вратата на Реформаторския блок за БСП е зазидана, но за ГЕРБ – не. Има ли място за ГЕРБ сред вас?

- В изследването ни са тествани както нагласите на десните избиратели, сред които са и избирателите на ГЕРБ, така и реформаторският потенциал. Интересното е, че в двете групи потенциални избиратели почти няма различия по основни десни политики като проекта АЕЦ Белене, забраната за тютютнопушене на закрити места, мораториума за проучване на шистов газ, застрояването в планинските и морските курорти, осветляване собствеността на медиите и т.н. Сред избирателите на ГЕРБ склонността за сътрудничество с едно реформаторско обединение е по-висока, отколкото е тази склонност при нас. Това е нормално при положение, че не ние, а ГЕРБ бяха тези, които зададоха тона на остро конфронтиране със Синята коалиция още през 2009 г., когато избраха да управляват с подкрепата на националистическата анти-европейска партия „Атака”, вместо да формират стабилно мнозинство със Синята коалиция. Така ГЕРБ четири години делиха традиционната десница на „добра”, която е готова да им служи, и „лоша”, която изисква от тях активна политика и продължаване на реформите, започнати по време на дясното управление от 1997 до 2001.

- Значи първо връщане на доверието и после диалог с ГЕРБ?

- Да, и нека това не се възприема като условие. Бойко Борисов трябва да си даде сметка, че политическото партньорство не е индулгенции в политически централи, не е ядене на кайсии по дворовете, нито е гледане на мач в кухнята на Европейския съвет. Партньорството се измерва чрез конкретни публични ангажименти в изпълнение на общи цели.

- Как се възприема фигурата на Бойко Борисов във вашето изследване?

- Изключително спорно сред реформаторския потенциал от избиратели. Тези, които се определят като десни избиратели, имат традиционно висок процент на доверие - към Кристалина Георгиева /71 %/ и Росен Плевнелиев /64% /, има и няколко личности от реформаторското обединение с относително висока подкрепа сред потенциалните десни избиратели – Бойко Борисов е с 43% доверие, Надежда Нейнски- с 21%, Мартин Димитров и Меглена Кунева – с по 19% доверие. Младите лидери на реформаторското обединение имат все още слаба популярност и за да се избегне дефицитът на силно лидерство, очевидно трябва да се търси работеща симбиоза между младите и опитните политици.

- Означава ли това, че хора като Надежда Нейнски, Мартин Димитров ще се върнат на лидерските постове?

- Постът не те прави лидер. Със сигурност означава, че реформаторското единство има нужда от всички доказани демократи  и десни личности с авторитет и влияние сред избирателите.