Водещ: Имаме
много отзиви във Фейсбук. „Предаването на Карбовски” във Фейсбук. И след като
толкова много се нуждаете от дясно, да питаме дали ще може да се случи и с кои
глави, с познати глави?
Надежда Нейнски: Смятам, че не може да не се случи, защото в политиката като част от живота, празно място няма, няма вакуум, или поне не за дълго. С кои партии ще се случи тепърва предстои да видим, но ние през годините свикнахме да казваме с кой ще се случи, вместо около какво ще се случи. Защото не смятам, че трябва да бъде около личност, трябва да бъде около идеи. Иначе, както се казва, ще се направи поредното формирование, което мисля, вече е дотегнало на всички.
Водещ: Ще се съгласиш ли с мене, че може би просто тези 2 млн. гласоподаватели, които липсват на дясното, са в чужбина, оттеглили са се, не им се занимава с политика?
Надежда Нейнски: Не мисля, че всички са се оттеглили. Даже и онези, които твърдят, че са се оттеглили, смятам, че не са. Самият факт, че протестите бяха коментирани толкова много в чужбина и толкова подкрепяни в чужбина, показва, че дори и хора, които дълго време не са живели в България, се чувстват много силно българи и милеят за това, което се случва. Има една теза, която не споделям, че всички качествени хора са заминали и едва ли не тези, които сме останали, сме останали по необходимост. В България има много мислещи хора и проблемът, че те не гласуват, не е в тях, а в такива примерно като мен и въобще в политиците, защото очевидно не се пресрещаме нито в очакванията, нито в това, което даваме към тях.
Водещ: Това също е теория, но пък това означава, че трябва да се появи някой нов, десен нов.
Надежда Нейнски: Това означава, че трябва наистина да се проведе много сериозна дискусия. Смятам, че в момента се водят две паралелни дискусии, които за хората може би по някой път се превръщат в една. Дискусията, която водят на практика хората на улицата, е дискусията за морала, за принципите, както ние свикнахме да го наричаме - за европейското, макар, че и тази дума също се превърна в шаблон. Но за първи път в България излизат хора да защитят принципи и морал. Това е нещо наистина ново за България. Но това не е дебат за дясното. Дебатът за дясното върви паралелно с него. Т.е. хората на улицата искат да няма задкулисие, да няма политически машинации, но най-вече задкулисие. Дори това, което се случи със знаковото лице Делян Пеевски, беше всъщност един протест срещу задкулисието, срещу начина, по който се взимат решенията в държавата и поради това, че не се знае всъщност дали тези, които са начело на държавата, са онези, които вземат решенията. Усещането е, че има кукловоди, че има хора, които стоят зад официалните лица и които дърпат конците. Срещу това усещане почтените хора категорично застават.
Водещ: Между другото преди малко тук някой апострофира във Фейсбук, че има 97 десни депутата и защо търсим дясно ние в това студио, при положение че има 97 десни депутата в момента? ГЕРБ, Бойко дясно ли е? Аз веднъж написах, че Бойко за мен е дясно.
Надежда Нейнски: Когато говорим за ГЕРБ и за Бойко, дебатът е повече дали е демократично или недемократично. Дебатът за десницата е другият дебат. Смятам, че в момента хората протестират на улицата не само срещу сегашното правителство, голяма част и срещу това, което предложи и остави като наследство предишното правителство. Защото ние много бързо забравихме недемократичните практики на ГЕРБ.
Водещ: Не, те казаха, ако дойде ГЕРБ на власт, ние пак ще излезем навън. Ахмед Дикме каза три пъти повече.
Надежда Нейнски: Точно така. Което показва, че всъщност има нещо, което свързва сегашните с предишните, и това е именно усещането за недемократичност. Когато се случваха нещата с подслушванията, проблемите, обвиненията на Цветанов срещу лекарите, мислех, че по-лошо от това не може. Оказа се, както в онзи стар виц, когато оптимистът казал: не, може, може. И наистина се случи точно това, че тройната коалиция, която дойде, уж в името на това да се възвърне държавността, вярата, морала, в един момент направи такива ходове и такива неща, от които Делян Пеевски може би е най-знаковото. Но това не е единственото нещо, което направи новата тройна коалиция. Хората и сега, и занапред, ще бъдат абсолютно нетърпими към подобни прояви.
Водещ: Хубаво де, ама има такива въпроси, ще ви ги предам любезно, от интернет. Не гласуват за вас?
Надежда Нейнски: Очевидно.
Водещ: Тогава от чие име говорим? Аз съм десен, Надежда Нейнски е дясна, ако говорим просто от наше име?
Надежда Нейнски: Няма нищо лошо в това всеки един от нас да си каже мнението. Всеки е в правото да каже какво мисли. И вече в зависимост от това колко хора ще повярват на мен или на теб...
Водещ: ...защо не гласуват в дясно, защо не гласуват? Защото...
Надежда Нейнски: Имам своето обяснение, не знам дали е вярното и не искам да го натрапвам на никого. Когато бях на протестите, винаги когато съм в София, ходя на протестите, едно момче, може би то беше най-яркият пример за това, което обикновено ми казват, той ми каза: "докога ще продължавате да бъдете разделени на купища, парчета и парченца. Аз от 7-годишен боря комунистите, г-жо Нейнски".
Водещ: А вие ме предадохте, каза ли така?
Надежда Нейнски: Да, каза: вие ме предадохте и един път завинаги трябва да се обедините. Това е, което го казват хората на улицата през цялото време.
Водещ: В тази посока имаме ли новина някаква?
Надежда Нейнски: Не мога да извадя от джоба новината. Много би ми се искало. Имаше един друг водещ, който казваше, че има новини. Аз не съм от тези. Защото това е процес. И не може да бъде новина. Новината в случая има смисъла на чудото. Аз не съм чудотворец.
Водещ: А, значи няма новина, и чудо няма?
Надежда Нейнски: Не, чудо не може и да има. Но доброто в случая, че няма представителство на традиционната десница, е в това, че дори по силов начин започна да се води дебат в дясното. Пак казвам, те са два дебата.
Водещ: Кой го води по силов начин?
Надежда Нейнски: По силов начин от гледна точка на това, че обстоятелствата ни принудиха. Бях от хората, които смятаха, че този дебат трябва да се проведе преди изборите, а не по силата на обстоятелствата след изборите, както го водим днес.
Водещ: Г-жо Нейнски, как се казва проблемът в дясното? Защото преди малко, аз нямаше въобще да говоря за дясното...
Надежда Нейнски: Проблемът в дясното се казва недоверие.
Водещ: Не, трябва да е човешко име някакво.
Надежда Нейнски: Човешко име не може. Искате да натоварим един човек с отговорност и да счетем, че той е виновен за разцеплението. Няма такава всемогъща фигура, която да може да разцепи иначе добрите и свестните десни. Искам да поставя още един момент - че десните хора не са разделени. Това, че политическите фигури се разделят помежду си и не се разбират, това по-скоро е въпрос на критика от десните хора, но самите те не се разделят.
Водещ: Христо Христов: „Дискредитираха синята идея”. И нататък следват тирета. Не могат да дават акъл. Всеки може да дава акъл между другото, но Христо решил, че... Няма какво да кажете на това?
Надежда Нейнски: Разбирам ги хората. В крайна сметка това също е израз на разочарованието и на болката, защото когато много силно си обичал, много силно след това мразиш. И това е разбираемо чувство. Най-лошото е когато са индиферентни, когато са безразлични. Най-страшното в политиката, и се надявам да не стигнем до там, е когато хората са безразлични, когато не пишат във Фейсбук. Защото тогава означава, че изобщо не ги интересува. Аз смятам, че хората ги интересува.
Водещ: Ама сега минава през един ужасен катарзис, който е пълен с ругатни и нищо друго, отрицание да го кажем.
Надежда Нейнски: Това даже не е политическо, то е въпрос и на възпитание, то е въпрос и на цивилизованост, на нормалност. Дори изричайки тази дума „нормалност”, си давам сметка колко много вече е употребявана. Защото какво значи нормалност? Всеки може би сам за себе си определя кое за него е нормалното. Може би това е един от принципите на разделение между нас.
Водещ: Какво мислите за Радан Кънев?
Надежда Нейнски: Симпатичен ми е, млад, интелигентен, какво може да мисля за него?
Водещ: Кажи ми честно, в смисъл, може ли да продължи идеята Костов, може ли да обедини покрай себе си?
Надежда Нейнски: Смисълът на неговия избор е не да продължи идеята Костов, а да продължи усилията от страна на ДСБ за обединение на десницата.
Водещ: Да речем, че това имах предвид. Но тогава Надежда Нейнски ще се здрависа ли с него, в смисъл, ще говори ли с него?
Надежда Нейнски: Защо не? Някакъв проблем ли смяташ, че би имало?
Водещ: Не, защото преди малко каза думата „недоверие”, затова.
Надежда Нейнски: Това са различни неща. Когато хората дълго време са се противопоставяли едни на други, оставям настрани дали основателно или неоснователно, между тях се е настанило някакво недоверие. Дори когато казваме помежду си верните неща, ние не сме сигурни дали зад това няма втори план. Една от идеите, които имах, беше, разговорите в десницата да се водят публично. Това е една от причините. А другата е, че след като заставаш срещу задкулисието, срещу тайните договорки, срещу тайните преговори, какъв е проблемът да се водят открити разговори? Защото някои казват, че някои неща не мога да се кажат публично. Кои са тези неща, които не могат да се кажат публично? Същите, които не могат да се кажат публично, ще бъдат онези, които ще ни разделят.
Водещ: Има такава идея, тук от наши зрители, дори и механично да се съберете, ако почнете да си говорите публично, самите хора ще започнат да отсяват тези неща. Защо това да не е една теория за дясното - нова, да се съберете механично, който се обяви за десен, отива в една зала, но наистина нека да бъде публичен дебатът, за да се види кой накъде дърпа?
Надежда Нейнски: Защото гледам сега всички с какъв ищах се опитват по някакъв начин да идентифицират себе си с хората на улицата и да използват гражданската енергия. Само че те ако искат наистина да чуят гражданската енергия, тя е за откритост, прозрачност и да се знае наистина кой кой е и кой зад какво застава. Защото всичко друго, което се прави на тъмно, няма да бъде прието.
Водещ: Ще ми се обидиш ли, аз бях задраскал малко синьото вече. Като казахме дясно, но сега заради това семейство протестанти евангелисти са те, с това детенце, които бяха преди малко при мене, ти си пътувала, не си ги видяла, ами те са десни. Те просто искат да бъдат представени.
Надежда Нейнски: Сега е във въздуха, отдавна не беше във въздуха, темата какво да се прави - както при Чернишевски - какво се случва, какво да се прави?
Водещ: Най-левият въпрос.
Надежда Нейнски: Да, ляв, обаче екзистенциален в някакъв смисъл. И много от хората избягват абревиатурите. Примерно, те не казват: аз съм от СДС, от ДСБ, от Синьо единство. Те казват: аз съм десен, аз съм син. Неслучайно към мен през Фейсбук беше отправена една покана, да се присъединя, но като гражданин, не като лидер, към инициативата „Синята улица”. И точно това бяха написали адресатите: ние искаме да дойдете без знамена, без абревиатури, просто хора, които сте десни, за да решим какво да правим. Разбира се, звучи много красиво, всичко това трябва да се операционализира, защото иначе ще остане една мечта, а в политиката мечтите, ако не се превърнат в реалност, за съжаление, никого не топлят.
Водещ: Прогнозите на Надежда?
Надежда Нейнски: Смятам, че се върви към обединение на десницата. И не случайно започнах с това да разграничим двата дебата. Едното, за което се говори в момента, е за реформаторски блок, в който могат да бъдат всички, които искат промяна.
Водещ: Това го чуваме от много места от много време вече. Върви се към обединение на десницата, а тя все по-лоши резултати дава.
Надежда Нейнски: Това, което до този момент не се беше случвало, е граждански протест на хора, които застават зад принципи, зад ценности и зад морал.
Водещ: Това е напредък.
Надежда Нейнски: Това е много голям напредък. Това е просто нещо, което, честно казано понякога съм си мислила, че никога няма да се случи. И другото е, че десницата за първи път не е в парламента. Хората на улицата казаха, ние нямаме представителство в парламента. Далеч съм от мисълта, че всички те са десни. Сигурна съм, че има и леви хора, има и либерали, които са против задкулисието и са излезли на улицата. Но в голямата си част те са десни.
Водещ: Трябва да ги питаме.
Надежда Нейнски: Вероятно социолозите могат да кажат какъв процент са десни или не, но дори това не е и най-големият въпрос. Защото се поставят въпроси, на които, ако политиците от десницата не дадат този път отговор, наистина рискуват да потънат в историята.
Водещ: Ще помоля колегите да ни кажат, само в ухото да ми съобщят активността във Варна, защото това прави особено впечатление – на улицата излизат хора, а на избори не отиват хора. Това означава феноменален крах на идеята за демокрация.
Надежда Нейнски: Да, за съжаление, си прав.
Водещ: А и като каза прогноза, по отношение на Орешарски правителството говоря за прогноза, малко по-глобално?
Надежда Нейнски: Смятам, че това правителство не може да издържи дълго. Трудно ми е да направя прогноза.
Водещ: Така говорехте и за тройната коалиция като дойде Станишев...
Надежда Нейнски: Да, обикновено казват, че най-слабите неща са най-устойчиви, защото твърде много хора имат интерес да поддържат тази фасада. Оказа се, че правителството е фасада на корпоративни и олигархични интереси. Но смятам, че хората ще се разочароват от нещо друго. Че в България в момента е необходимо да бъдат направени много сериозни реформи, които изискват много сериозна политическа воля. Те няма как да го направят по простата причина, че ще влязат в конфликт с интересите на онези, които са ги сложили на тези позиции.
Водещ: А мястото на Надежда Нейнски в политиката, има ли го още?
Надежда Нейнски: Може би повече от 10 години не съм заемала ръководен партиен пост, не съм била лидер, както и сега в новата формация. Запазила съм си правото да участвам в дебатите, да изказвам мнението си, така че моето място зависи най-вече от доверието, което имат или нямат хората в мен.
Водещ: ...социология ни трябва.
Надежда Нейнски: Както се казва, създадохме работа на социолозите поне по два въпроса.
Водещ: Не знам с колко време разполагаме, но ще кажа онова, което знам за Варна. В 2 ч. са гласували по-малко от 10% от хората, които могат да подават глас. Още един път потвърдете, защото не мога да повярвам, че това е така.Към 13.30 ч. 9 %.
Надежда Нейнски: Много опасно!
Водещ: Значи това е нещо изключително неприятно. Много лоша новина за абсолютно всички. Защото не може да излезете на протест, да искате онова, което искате, и после да не отидете да го реализирате...
Надежда Нейнски: Значи има криза в представителството.
Водещ: Има девет кандидата, има кандидат на БСП, на ГЕРБ, имат си обществени личности там, не свързани, имат си Марешки, да гласуват...
Надежда Нейнски: Историята дава, за съжаление, много лоши продължения на подобни сценарии.
Водещ: Това е прогноза, която пропуснахме да обсъдим, че нещата отиват на много лошо, когато няма представителство.
Надежда Нейнски: Нещата отиват на много лошо, защото при всичките тези години сме казвали, че партиите са нещо изключително лошо, че партиите са нещо едва ли не, което трябва да бъде унищожено. Давам си сметка, че хората в България през годините претърпяха много разочарования, намразиха институциите. А в крайна сметка демокрацията в една държава се обляга на институциите. Ако човек не смята, че може да бъде защитен интересът му и да си защити правата през институциите, тогава се минава в много опасни тенденции, които дори не искам да ги назовавам. Световната история дава много примери.
Водещ: Да не дърпаме дявола за опашката, да не ги назоваваме тези имена. Благодаря!
Интервю: Предаването
на Карбовски, ТВ 7
Снимка: В. Труд