В
исторически план единствено политическите партии са се доказали като успешна
форма на представителство. България има нужда от
силна десница и единственият начин да я получи е създаването на единна дясна партия.
След като подписахме с ДСБ Единната платформа на 20
януари, след като имаме общи оценки, общи каузи, тогава моят логичен въпрос е
какво ни разделя, защо не можем да направим крайната стъпка. Но това, което се
случва е и позитивно, защото благодарение на подобен тип дебати, можем да
поставим този въпрос публично. И колкото по-бързо намерим стъпките, толкова по
бързо ще се случи и другото – голямото”.
Това заяви председателят на СИНЬО ЕДИНСТВО Христо
Панчугов на открита дискусия
за десницата, организирана от Клуба на стипендиантите
на фондация "Конрад Аденауер" в сряда.
„Оформянето на образа за българската политика като място, в
което всички са еднакви и на никого не може да се вярва, е най-голямата грешка
в последните години. Дълго
време се хвалехме, че СДС е най-дълголетната от партиите, дали началото на
промените в страните от Източна Европа. Това беше също грешка,
защото не ни позволи да осъзнаем, че трябва да променим и целите, и начина си
на комуникация с избирателите”, заяви още лидерът
на СИНЬО ЕДИНСТВО. Според него,
дясното в България не е успяло да създаде около себе си общност, която реално
да представлява.
"Всеки път, в който сме се опитвали да го правим, много бързо заменяхме политиката с процедура. Ставахме жертва на политическата гордост, на структурата, на нещата, с които сме се опитвали да живеем. Разговорът за десницата минава през това – отказ от претенции в тази посока и поставяне за цел да се създаде общност", обясни тезата си Панчугов.
Силен реформаторски блок, който да предложи алтернатива, е невъзможен, преди да се състои разговорът за десницата. Първата стъпка в процеса на търсене на общност е опитът да се определи реформаторският дневен ред, каза още Христо Панчугов.
"Всеки път, в който сме се опитвали да го правим, много бързо заменяхме политиката с процедура. Ставахме жертва на политическата гордост, на структурата, на нещата, с които сме се опитвали да живеем. Разговорът за десницата минава през това – отказ от претенции в тази посока и поставяне за цел да се създаде общност", обясни тезата си Панчугов.
Силен реформаторски блок, който да предложи алтернатива, е невъзможен, преди да се състои разговорът за десницата. Първата стъпка в процеса на търсене на общност е опитът да се определи реформаторският дневен ред, каза още Христо Панчугов.