Здравейте!
Има предимство
в това да говоря последен и предимството се състои в това, че анализът вече е
направен, повечето неща са казани и няма да ви отегчавам излишно. Така че
наистина ще бъда много кратък и ще говоря само за няколко неща: няколко
отговорности, един шанс и две заплахи, които виждам.
Първата отговорност е да възстановим
и да защитим един от основните консенсуси в българското общество – този, че
България цивилизационно, морално, културно и по правото на избор на собствените
си граждани принадлежи на Европа. Не в някакво ново тоталитарно измерение на постсъветското
пространство, в което авторитаризъм съществува с някаква форма на олигархия.
Втората отговорност е да
съберем парчетата на българските институции. И от руините на българската държавност
да преучредим българската държава каквато всеки един от нас си я е представял
през изминалите 20 години.
Третата отговорност,
която е по-скоро морален дълг, е да покажем на българското общество и на самите
нас, че съзнателно и системно наслагваното през последните години внушение за
това, че българската политика е обръч от фирми, политически шантаж, задкулисни
договорки и някакви безпринципни политици, които искат единствено и само да
облагодетелстват себе си, не е вярна.
На база на тези
отговорности ние имаме един огромен шанс. И този шанс е да превърнем Реформаторския
блок в модел на правене на българската политика. Нищо повече и нищо по-малко.
За да можем днес да се изправим пред тази отговорност, да имаме този уникален
шанс – има една проста причина. Тази причина сте всички вие, хората, които през
последните 20 години твърдо вярвахте, че има алтернатива на схемата, за която
говорим. Всеки от вас през последните 20 години твърдо е вярвал, че е важно да запази идентичността си и да се
опита да се придържа към своите принципи в преследването на целите си.
За това, че устояхте през
тези 20 години и затова, че продължавате да се борите, ви благодаря днес, на
този ден, в който празнуваме и създаването си!
Казвайки това, да кажа и
какви са според мен опасностите. Две от тях някъде бяха изразени. Ще се опитам
да мина една стъпка по-напред, за да кажа какви са според мен решенията. Първата
опасност е ние да загубим себе си. Дебатът и диалогът за политическата
идентичност на Реформаторския блок е
повече от належаща. Благодаря на Меглена за това, че повдигна темата за Народната
партия. Наистина проблемът на българската десница никога не е бил нито в
политиката, която предлага, нито в начина, по който тя е била реализирана.
Проблемът винаги се е състоял в това, че ние не успяваме да изградим общност и
не успяваме да създадем доверие. Единственият шанс тази общност и това доверие
да бъдат постигнати, е не да си затваряме очите за тях, а да дадем ясен и
публичен отговор на въпроса кои сме ние и към коя общност принадлежим. И това е
все по-належащо.
Втората голяма заплаха,
за която до голяма степен говори и Радан, е всъщност да създадем в българското
общество за пореден път убеждението, че ние правим една коалиция, съшита с бели
конци. Една коалиция, която е въплъщение
на това, срещу което твърдим, че се борим и това е наистина недостатък.
С ясното съзнание колко
радикално за някои ще прозвучи следващото ми изречение, все пак ще си позволя
да го кажа: за мен има един-единствен начин да излезем от тази опасност и този
начин е ясно изразена политическа воля, но на база на общата ни идентичност, с ясното
съзнание за огромната отговорност, която носим и с ясната убеденост, че целта е
по-голяма от нас – да създадем една нова политическа партия.
Осъзнавам и познавам добре
партийната гордост. Осъзнавам също така колко усилия ще отнеме този път, който
ще извървим. За мен това обаче все повече остава единственото възможно решение
в същата политическа легитимност на българското общество и на системно
насажданото разделение в българската политика.
Има една мисъл, която
мисля, че принадлежи на Ганди, който казва, че когато се изправиш пред една
огромна пропаст, тя не може да бъде прескочена с малки крачки. Трябва да се
засилиш и да скочиш. Вярвам, че имаме смелостта.
Благодаря Ви!