вторник, 11 юни 2013 г.

Гергана Николова, зам-председател на СИНЬО ЕДИНСТВО: ДАЗД има нужда от пълна ревизия на дейността до момента

След заявените намерения  от страна на премиера Орешарски ДАЗД да  бъде прехвърлена към структурата на Министерството на младежта и спорта, много организации се обявиха против такова решение. 

От ДАЗД изтъкнаха като основен аргумент против подобно прехвърляне „провежданата реформа, която трябва да намери по-добра грижа за 1 600 деца с увреждания от социалните домове”, която ще бъде забавена от подобни процеси според тях. Други организации директно се обявиха за закриването на агенцията.

От СИНЬО ЕДИНСТВО смятаме, че преди всичко политиката по отношение на децата и семейството в България има нужда от спешна ревизия.

Защитата на децата да не бива да се превръща в прерогатив на държавните институции, за сметка на семейната институция, която е всъщност най-добрата среда и защита за едно дете. 


Съществуването и функционирането на ДАЗД е второстепенен въпрос, с оглед на това, че тази институция би трябвало да е инструмент за прилагането на практика на тази политика. 


Смятаме, че по отношение на ДАЗД наистина са нужни сериозни промени, като дебатът  относно това какви точно да са промените трябва да започне с пълен отчет и анализ на дейността и функционалността на тази агенция до момента.

Напомняме, че агенцията е създадена през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето от правителството на ОДС, в който е заложено изискването тази агенция: 

1. Да бъде нададминистративен орган, който ръководи, координира и контролира изпълнението на политиките по закрила на детето 


и 


2. Основната й цел е да преодолее разпокъсаността в грижата за децата от страна на различните институции.

Равносметката обаче от досегашното съществуване на тази агенция е, че нито една от тези две цели не е била изпълнена.

Проблемът с разпокъсаността на грижата за прилагане закона за закрила на детето между множество министерства и институции де факто си остава и естествено води до липса на отчетност, прозрачност, и до нескончаемо бягане от отговорност от страна на тези институции, като в същото време всяка от тях отчита „постижения” в грижата за децата. 

Има размиване и в това пред кого ДАЗД е отчетна – от една страна агенцията е директно към МС, под надзора на министър-председателя, от друга – е под шапката на МТСП, което означава, че тя не функционира като нададминистративен орган. 

В същото време отделите по закрила на детето, които привеждат в изпълнение „политиките  по закрила на детето”, в действителност са подразделения към Агенцията за социално подпомагане, която е към Министерството на труда и социалнатаполитика.  


При това положение функцията на ДАЗД като „координиращ, ръководещ и контролиращ прилагането на политиките по закрила на детето орган” остава в сферата на пожелателното мислене. И така - вече 13 години. 
Вече 13 години издръжката на тази агенция се заплаща от българските данъкоплатци, без тя да функционира в параметрите и с предназначението, предвидени от закона. Без да е ясно какво точно прави тази агенция, пред кого се отчита и без видим резултат от съществуването и.

Според  дейностите на Агенцията, описани на страницата в нейния сайт, тя би трябвало например да „извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и председателя на ДАЗД дава задължителни предписания”.

За съжаление, България стана печално известна с „грижите”, които се полагат за децата в специализираните институции. Припомняме случаите в дома в Могилино и в Плевен. Проверката в Плевен беше направена през м. март 2012 г. по сигнал на ДАЗД, подаден през есента на 2011 г. Логични бяха въпросите, останали без отговор – защо МЗ реагира с проверка 6 месеца след подаване на сигнала и къде беше ДАЗД през 10-те години на своето съществуване, до есента на 2011 г., та чак тогава „сигнализира”? 

Да припомним също, че през есента на 2010 г. БХК извади наяве подобни факти и алармира за състоянието на тези институции, вкл. за ДМСГД-гр.Плевен, за „качеството” на грижата в тях и за това, че при установените 238 смъртни случая поне ¾ от тях е можело да бъдат избегнати, ¾ от починалите деца са станали жертва на престъпно неглижиране, недохранване, неадекватно медицинско лечение. Дори тогава нито ДАЗД, нито МЗ  са взели мерки за Плевенския „Освиенцим”!!! Веднага след като БХК изнесе тези факти, в отговор на скандала, тогавашният главен прокурор Борис Велчев обеща, че ще има дела за всичките 238 смъртни случаи, както и за всички престъпления спрямо живите деца. 

Година по-късно равносметката беше, че нямаше нито един внесен обвинителен акт срещу длъжностно лице за тези смъртни случаи и за престъпленията срещу оцелелите деца в тези институции.

Интересни са и данните, получени от ДАЗД по закона за достъп до обществена информация за състоянието на „домовете” и на децата в тях.
Издръжката на всяко дете в „дом” възлиза на над 1000 лв. месечно. 
От тях обаче над 70% отиват за издръжка на администрация и режийни разходи, докато за храна се отделят по 0.60ст. на хранене. За медикаменти – 6.50/мес. За дрехи, обувки и  учебни пособия – 20лв./мес.
За ремонт на материалната база всяка година са отделяни по 3 млн. лв., но въпреки това над 70% от материалната база НЕ отговаря на критериите за добри условия на живот.

В момент, когато децата намаляват като брой в ДДЛРГ, административният и обслужващ  персонал изведнъж набъбва сериозно като брой.

За качеството на полаганите грижи от страна на държавата можем да съдим и от факта, че към 2011 г. от 5695 деца в СИ, 772 са с хронични заболявания, 963 – с психични и неврологични заболявания, а 1874 са с умствена изостаналост! Това са заболявания, които не задължително са вродени, за тяхната поява и развитие средата оказва огромно влияние.

В  преценката  за качеството на предоставяните от държавата грижи трябва да сметнем и 531 починали деца в СИ за периода между 2006 и 2010 г. 409 от тях са били под 3 годинки. Оказва се, че смъртността сред децата под държавна опека е 13,5 пъти по-висока от смъртността  сред децата в страната! 
Остава въпросът къде е ДАЗД в тази нерадостна картинка?! Как точно извършва контрол над тези институции? Или може би изпълнява само функцията на безмълвен наблюдател?

Друго, с което Агенцията се занимава, е „организиране на проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения…”

Явно дейността на ДАЗД няма особен ефект, понеже изследване на НЦИОМ от 2009 г. показва, че 57% от децата между 8- и 11-годишна възраст са били свидетели на насилие, побой или тормоз в училище и едва 2% от децата са били свидетели на насилие в семейството си.

Но вместо от страна на ДАЗД да излязат предписания за подобряване на средата и безопасността в училищата, през последната година например ставаме свидетели на гръмки изказвания от страна на председателя на ДАЗД Калин Каменов как „най-опасно (за децата), всъщност е вкъщи…”, как трябвало да има орган, който да отсъжда в спорове между дете и родителите му, ако има различие в мненията, примерно за това какъв спорт да посещава детето…

Дори да оставим настрана очевидната некомпетентност на председателя на ДАЗД, пак равносметката е, че в този си вид и начин на функциониране, ДАЗД е една по-скоро паразитна административна структура, от която никой няма полза, най-малко пък децата – било децата, лишени от родителска грижа – които не получават необходимата защита и грижа, или децата в семействата – които са заплашени от провеждането на политика, вкл. от страна на ДАЗД, на замяна на семейната институция от държавните такива.  

Затова какъв смисъл има ДАЗД да се прехвърля където и да е, или – да й се дава автономност и собствен бюджет, докато в начина на функциониране на агенцията не настъпят категорични промени?!

Съществуването на подобна агенция би имало смисъл, ако:

1.      Се промени политиката спрямо семействата и децата, така че законът да не ги изправя едни срещу други и с осъзнаването на факта, че защитата на семейната институция е най-добрата закрила за детето.

2.      Законът започне да отразява тази философия;

3.      Агенцията съществува с цел да гарантира прилагането на този закон и на такава политика, предоставяйки държавна закрила и грижа директно само на децата, останали без родителска грижа и закрила, като Агенцията остане единственият орган, занимаващ се с въпросите за децата, в рамките на закона.

Гергана Николова