вторник, 25 юни 2013 г.

Ген. Димо Гяуров: Шеф на ДАНС не се избира с допитване

Може дълго да се спори какъв точно да е директорът на ДАНС. Впрочем това се отнася и за началниците на другите служби, свързани със сигурността. Дали трябва да е човек от кариерата, или може да е външен на съответната структура? Може ли да е политик? И така нататък...


В резултат на скандала, свързан с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС и последвалите действия за замазване на гафа, министър-председателят лансира ексцентрична идея новият избраник да бъде излъчен след широко обществено обсъждане.
Дали г-н Орешарски е имал предвид действително точно това, или е мислил за избор при пълна прозрачност на процедурата, можем само да гадаем. Но не би било зле да поразсъждаваме по темата. Пък и да се опитаме да помогнем на управляващите при решаването на тази, оказала се толкова сложна за тях задача,
като очертаем подходящ профил
на потенциалния идеален кандидат. Дори тези размисли да бъдат възприети като провокация, тя е добронамерена и пак ще е от полза.
Може безкрайно дълго да се спори какъв точно да е директорът на ДАНС. Впрочем това се отнася с пълна сила и за началниците на другите служби, свързани със сигурността. Дали трябва да е човек от кариерата, или може да е външен на съответната структура? Може ли да е политик? Какво образование и стаж да притежава? И така нататък, и така нататък...
Струва ми се, че не е от съществено значение кандидатът непременно да е от кариерата и да има зад гърба си дълъг тяснопрофесионален опит. Това в някои страни се счита дори за недостатък, защото според немалко специалисти дългото пребиваване в подобни структури променя мисленето и формира фиксации, води до ограниченост, а оттам до милиционерщината стъпката е много мъничка.
Защо пък да не е политик? Та нали дейността по ръководенето на тази най-важна агенция е в крайна сметка ни по-малко ни повече осъществяване на конкретни политики в областта на националната сигурност. При това очертани от най-политическия орган в държавата - Народното събрание, което в съответствие със закона определя насоките на дейността й и я контролира. Достатъчно е човекът да е способен да се „оперира“ от тесните партийни интереси, да загърби политическите си пристрастия и да е готов искрено да работи за националния интерес.

През седмицата идеята на премиера беше доразвита с предложението да се организира своеобразен кастинг с излагане на концепции. Едва ли е нужно. Председателят по дефиниция не бива да проявява собствена воля при ръководенето на агенцията, а трябва стриктно да спазва закона. Там ясно е предписано какви са функциите и задачите на службата и как те следва да се реализират. Трябва просто да се следва законът. Умно, балансирано, без залитания по посока на политика или по посока на милиционерщина. С други думи, подходящият човек трябва да е добър управленец, разумен и баласиран. С хладен ум и здрава ръка.
Необходимо е обаче и да бъде компетентен. Агенцията наскоро беше натоварена и с разследващи функции, а това й дава нови правомощия, огромна мощ. Задача на председателя е да пази тънкия баланс и крехката граница между прилагането на тези правомощия и опазването на правата на гражданите. В същото време трябва така умело да направлява разследванията, че да осигури постигането на оперативен резултат. И този резултат да е подплатен с качествени доказателства, годни да издържат теста на съдебните прения и да доведат до най-важната цел - постановяването на осъдителни присъди за бандитите. Затова като че ли най-добре би било председателят да е юрист, доказал компетентност, но и принципност при спазването на законите.
Някой ще репликира, че пропускаме
изискването за професионализъм
Не го пропускаме. Но що е то професионализмът в тази област? Вярно, че сферата е специфична, обаче нали не очакваме ръководителят на ДАНС лично да води разследвания против организираната престъпност или пък да лови чужди шпиони, докато залагат документи в тайник? В същото време не можем да не се съгласим, че за да може качествено и продуктивно да ръководи подчинените си агенти, председателят трябва да притежава известен нюх, оперативна хитрост и много, много ум. Каквото и да твърдят старите кримки от сектора на сигурността, това не се учи. С учене се надгражда. Човек или притежава качества, или не. А тази необходима дарба се нарича простичко интелект.
Идеалният кандидат, който обсъждаме, е необходимо да е модерен човек и да притежава широта на мисълта. Нека не забравяме, че наред с борбата с организираната престъпност основна задача пред ДАНС е противоборството с чуждия шпионаж. През последните години разузнаването в световен мащаб залага на иновативни технологии, модерни способи, много електроника и прости, но гениални решения. Няма вече тайнописни съобщения в тайници из парковете. Чуждите централи отдавна използват високотехнологични средства за свръзка с голям обхват, способни да „изстрелят“ шифрован текст за секунда. Това прави засичането им практически невъзможно. Противодействието се гарантира чрез увеличаване на усилията за превенция в опазването на държавната, търговската и промишлената тайна, чрез защита на електронните комуникации и максималното ограничаване на достъпа на потенциалния противник до ценна информация. Дано не прозвучи черногледо, но струва ми се, че в тази област националната ни сигурност е „гола вода“. Държавата ни е като отворена книга за чуждите разузнавателни служби. Тук са необходими гигантски усилия.
За да завършим образа на хипотетичния идеален кандидат, нека кажем, че той трябва непременно да е комуникативен. Това в никакъв случай не означава сам той да се възприема като медийна звезда. Напротив - в това поприще деликатността и мярката се ценят особено много. Трябва да говори чужд език. Личният контакт и няколкото разменени насаме думи с чужд партньор не може да бъдат заменени с нищо. Трябва да вдъхва доверие и респект. Това предполага да е и много далеч от образа на някогашните ни настръхнали, начумерени и нечленоразделни мустакати ДС-ари, будещи смях и подигравки у чуждите си колеги.
И след като вече знаем какъв човек търсим, нека да видим дали можем да го излъчим чрез своеобразно публично допитване. Възниква въпросът с кого да дебатираме? С протестиращите? Кой ги представлява? С неправителствените организации? Кои? И едните, и другите едва ли имат необходимия капацитет за  вярна оценка на качествата на кандидатурите. Пък и дали е допустимо да подложим на публично разсъбличане бъдещия председател на ДАНС? Как после ще гарантираме сигурността му и дали той ще бъде мотивиран да работи спокойно, след като изкараме на показ и най-дребните детайли от битовия и от интимния му живот?
Идеята на министър-председателя за обществено обсъждане е повече от нереалистична. И изглежда
като опит за бягство от отговорност
след гафа с Пеевски. Публичността и прозрачността на процедурата по избора са друго нещо. Но мнозинството в парламента носи цялата политическата отговорност за решението. А политическата класа трябва да обещае подкрепа на избраника, който и да е той. Защото няма съмнение, че дори и да се реализира идеалният вариант за избор, един председател не може сам да реши тежките задачи пред ДАНС.
Той ще се нуждае от помощ за финансово и техническо обезпечаване, за адекватна кадрова и ресурсна политика. Той ще има нуждата не само от пълното разбиране на ресорната парламентарна комисия, но и на целия пленарен състав на НС, премиера и президента, за да може да изправи на крака тази сложна и тромава машина, която в момента изглежда застинала като рухнал колос.

*Авторът е бивш шеф на разузнаването в България (1997 - 2003), ексдепутат от Синята коалиция, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО