неделя, 16 юни 2013 г.

Случаят Орешарски или за цената на компромиса

Преди дни, в едно ТВ предаване, ме попитаха не съжалявам ли, че през 2003 г., по време на кампанията за местни избори, отзовах Орешарски като кандидат за кмет на СДС? Не беше ли твърде голяма цената, която впоследствие платих, оставайки неразбрана и упрекната от чужди и от свои, че не направих компромис?

Събитията в България през последните седмици ме върнаха към тази история от преди 10 години
. История, съдържаща истината за цената на политическия компромис.

Тогава в ранния следобяд в централата на СДС се провеждаше обсъждане на кметската кампанията с експерти от Националния републикански институт.
Нашият кандидат беше поднесъл извинение за отсъствието си поради "неотложна среща със студенти в СУ". Часове по-късно стана ясно, че е излъгал. Среща наистина е имало, но не със студенти, а с бизнесмена Васил Божков, на когото кандидатът Орешарски отишъл на крака в офиса , според неговите думи, за да му представи предизборната си програма. Какво са си говорили мога само да гадая, но в едно нямах съмнение - че няма да платя цената на задкулисните им договорки.

Тогава "доброжелатели" ме съветваха да "забравя". Казваха, че нищо кой знае какво не се е случило, че всички
постъпват  така...

Ако го оттеглиш, предупреждаваха ме те, ще стане голям скандал и това ще е краят на кампанията и края
т на кариерата ти.

Ако не го оттегля, каз
вах си аз, ако "забравя", това със сигурност няма да е краят на кампанията, със сигурност няма да е и краят на кариерата ми, но ще бъде краят на свободата ми, краят на правото ми да взимам независими решения.

Оттеглих го. 

Исках да покажа, че има и друг път. По-труден, но съм убедена, верният. Кандидатирах се на негово място, за да покажа, че като лидер нося отговорност за решението си. Не ме разбраха. Дори и своите. Другото го знаете.

Ако днес ме питате дали съжалявам, ще ви кажа: не. Бих го направила отново.

Орешарски избра другия път. На компромиса. Стана министър в правителството
с БСП и ДПС, а сега стана и премиер на същите политически сили. Сигурно ако го попитате, струвал ли си е компромисът, ще ви отговори, да. Всеки сам определя границата, която не може да прекрачи.

Това, което се случва днес в България, пълните площади показва
т, че хората няма да търпят повече компромисите на политиците да бъдат заплащани с отнетата перспектива на децата им.