Малко се уморих знайни и незнайни експерти и набедени политици
да си играят с думите по начин, който директно застрашава основни принципи не
само на демокрацията, но и на функционирането на същите системи, които те имат
претенцията да познават и променят. Подобен пример - коментирам го единствено,
защото той провокира този текст, бе идеята на един набеден политик да се
забрани на хората, които нямат основно образование да упражняват правото си,
гарантирано между другото от Конституцията, на глас!
Първо, отпадането на определени личности и групи от
системата преди завършването на основното си образование (между другото също
така задължително по закон), преди
да са получили диплома за основно образование, е провал на системата и на
държавата да им осигури нужните гъвкави условия и адаптирана програма, която да
ги задържи в училищните стаи. Този провал не е на конкретния човек (или не изцяло)
и по тази причина неговото наказване няма да реши истинския проблем, стоящ в
основата на процеса на отпадане на ученици.
Второ, трябва да спрем да мислим, че единственият начин
да постигнем определени неща, е да въвеждаме наказания и санкции, т.е да прилагаме
т.н. администртативен подход, провалил се дори по вемето на социализма. Крайно време е да започнем да
създаваме условия, които да мотивират самите учащи да завършат едно
образование, което да им създаде истински възможности за реализация на пазара
на труда.
Създаването на гъвкава и отворена към нуждите на
учениците, бизнеса и обществото система е в основата на подобна мотивация.
Централизираната и идеологизирана система на образование, високият академизъм и
липсата на практически ориентирани учебни програми са само част от проблемите,
които трябва да бъдат решени. Гордостта на българското образование, което е
способно да научи всички деца на столиците на всички държави, но не успява да
им създаде умения за включване на пазара на труда, е твърде неадекватна.
Стъпките за решаване на проблемите са много прости и ще
ви ги предложа от името на коалиция "Десните":
1.
въвеждане на гъвкави методи на финансиране
на учебните заведения и прилагане на проектно планирани бюджети, базирани на
оценка на постиженията на научните и учебни заведения;
2.
въвеждане на система от различни форми за
квалификация на преподаватели и учители като част от кариерното им развитие, за
да се стимулира прилагането на нови и модерни методи за преподаване;
3.
отваряне на възможности за оценяване на
резултатите от дейността на научните и учебните заведения от страна на
бенефициентите на услугата – гражданското общество и бизнеса, като се взема
предвид тяхното мнение при управлението и финансирането учебните заведения;
4.
Необходимо е включването им при вземане на
стратегически решения за развитието на учебното заведение при публичност на
резултатите и отчетност за ефективността на вложените ресурси;
Отварянето на училищата към нуждите на
местната (и не само) общност както и на бизнеса, създаването на стандарти и
учебни програми за достигане на определени нива на грамотност, както и за придобиване на умения
за включване в пазара на труда, са ключови при преосмислянето на това какви
цели поставяме пред системата на образованието на всички нейни нива.
Този подход следва да стои в основата на цялостна
културна и образователна стратегия, която да постави в центъра си създаването
на знаещи, можещи и постигащи кариерните
си планове личности. Личности, които са част от и активни участници в
процесите около тях.
Тогава, отпадащите от системата на образованието ще
бъдат сведени до минимум и едва ли ще застрашават качеството на изборния
процес.
Не че сега, това е причината за изборните резултати…