събота, 20 септември 2014 г.

НАДЕЖДА НЕЙНСКИ: Предизвикателството Шотландия

Референдумът “за” или “против” независимостта на Шотландия извади наяве един отдавна тлеещ въпрос. Валидни ли са аргументите за единството днес и може ли да бъде запазена непроменена от времето една структура при динамичните процеси в икономиката и технологиите? Истина е, че през всичките години отделни пулсации на сепаратизъм се появяваха в много райони на света, но те бяха припряно замитани под килима, без да се направи сериозен анализ за причините и да се потърсят навременни промени, които да свалят напрежението и да създадат адекватна на времето и развитието структура. Събитията около разпада на бившия СССР и на бивша Югославия при все политическите сътресения и военни конфликти бяха приветствани от демократичния свят и се приеха като логично следствие от стремежа на народите към демократизация и прекратяване на насилието от страна на една човеконенавистна диктатура.
Отделянето на Косово от Сърбия предизвика сериозен политически дебат, който приключи с, макар и не единодушното признаване на новата държава. Вярно е, че светът реагира на зверствата на режима на Милошевич и на опитите му да дестабилизира Балканите и Европа, но основният аргумент за признаването на Косово бе, че то имаше държавност още в рамките на СфРЮ с почти същите параметри като републиките с призната държавност според анализа на Бадантеровата комисия. През това време Европа продължаваше процеса на разширяване. В своите изяви политическите лидери се стремяха да излъчват стабилност, същевременно поради икономическата криза спешно търсеха начини да преструктурират задъхващия се от новите членове Европейски съюз. И точно тогава дойде прецедентът с анексирането на Крим от страна на Русия. Актът беше толкова неочакван, че за известно време парализира дори най-сериозните анализаторски центрове. Присъединяването на Крим няма никаква международноправна легитимност и на практика чрез него Русия наруши самоволно международното статукво, на което се позоваваше в борбата си със сепаратизма в Дагестан и Чечня. Съвземането на Европа доведе до дълго отлаганото единомислие и координация между страните членки. Последваха напрегнати дни и смели решения. Но санкциите, които разтърсиха икономиката на Русия, поставиха редица нови предизвикателства и пред европейските икономики и бизнес. Оказа се, че е трудно дори в едно западно общество да се говори за ценности и демократични принципи, след като години наред тази тема не е била в центъра на дебата или нещо по-лошо, след като години наред политиците са търпели критики за прилагане на двойни стандарти и вземане на решения по целесъобразност. Оказа се, че преподреждането на ценностната система в съвременните западни общества е трудно, а в източните, почти невъзможно, че идеята за солидарност и взаимопомощ е по-скоро абзац в предизборните програми. Така логично стигнахме до казуса с референдума в Шотландия.
Парадоксално е, че Великобритания, която дълго заплашваше, че ще напусне ЕС, защото не е доволна от начина, по който той функционира, самата се изправи пред заплахата от сепаратизъм, продиктуван също от начина на нейното функциониране. И това е само върхът на айсберга. Сипещите се в урните бюлетини се следяха не само във Великобритания. Те бяха наблюдавани с особено внимание от каталунци, фламандци, венецианци, корсиканци и навярно от още много други общности, за които идеята за сепаратизъм е близка и които се нуждаят единствено от успешен модел. Каквото и да си говорим, референдумът за Шотландия отвори един голям дебат. Някои казват - с непредвидими последици за света. Аз бих казала, че непредвидими са само природните бедствия. Всичко, което се прави от хора, може да бъде предвидено и да му се влияе. Разбира се, с аргументи. Новият световен ред, за който говори Кисинджър, може да бъде формиран или революционно, или еволюционно.
Противопоставянето на елитите би имало своите аргументи, ако тези елити изберат позата на истината от последна инстанция и откажат да проявят адекватност към времето.

Статуквото трябва да бъде променено, а не разрушено, защото опитът, макар и в други райони по света, показва, че революция без съзидание води до перманентен хаос и оттам носталгия по най-ретроградното статукво. Темата с Шотландия отваря темата за ценностите, за предимствата на общността пред индивидуализма. Темата с Шотландия е само началото, дръпването на завесата пред цял куп въпроси, които повече няма да търпят отлагане, най-важният от които е въпросът за политическите компромиси, които обезверяват хората, дистанцират ги от елитите и ги амбицират в търсенето на алтернативни (често пъти недобри) решения. Трябва да се запитаме дали европейската идея не ни прави толерантни към това, което всъщност руши европейското общество - свободен съюз на свободни нации. Отговорът трябва да дадат европейските елити, които трябва да убедят обществата, че не строят Европа зад гърба на европейците. Днес, след референдума в Шотландия, Камерън се обърна към поддръжниците на референдума с думите - “Чух ви! Разбрах ви!” , но всички знаем, че това не е достатъчно, че сепаратизмът е сигнал, че обществото не работи, че то е прекалено либерално. Истината е, че тезата за малкото държава претърпя крах в Европа. Населението иска гаранции за интересите си. Иска Европа да не е само съюз на банките и борсите, но да дава защита, да има правила, закони, добре функционираща администрация, която да не фалшифицира пазара. Която да дава свобода на капитала, но и да регулира на високо ниво. Резултатът от референдума е ясен, предизвикателствата остават.