сряда, 30 януари 2013 г.

Надежда Нейнски: Носталгията вече не носи гласове



Госпожо Нейнски, в първата си реакция нарекохте нападението над Ахмед Доган “логично следствие от кампанията на ГЕРБ за дискредитиране постиженията на демократичния преход и представянето му за криминален”. Каква връзка намирате между двете неща?

От известно време се питах защо ГЕРБ съзнателно води кампания за дискредитирането на демократичния преход. Онзи същия преход, който въпреки всичките си условности и грешки, модернизира България, реформира я и я постави на европейската карта. Всъщност отговорът е прост. По време на прехода днешните лидери на ГЕРБ бяха „от другата страна” на барикадите. Всички без изключение са били членове на БКП /не на БСП/. Как тогава да очакваме от тях чувствителност по отношение на свободите, на разделението на властите, на етническата толерантност. Още повече след откровеното признаниие, че Възродителният процес е бил добър по замисъл, но лош по изпълнение. Когато водачите в една държава не милеят за демокрацията, не уважават институциите й и не спазват законите, хората започват да се саморазправят помежду си.

Кой конкретно води тази кампания, за която говорите, с какви средства и с какви цели?

Водят я знакови фигури от ГЕРБ - от правителството, от парламентарното мнозинство. Може би най-знаковата е тази на министъра на вътрешните работи. А средставата не се подбират. В държава като България днес лесно можеш да бъдеш дискредитиран през медиите, а трудно да си потърсиш правата в съда. Колкото до целите, те са ясни - подмяна на истината за миналото, дискредитиране на лидерите на промяната и подчиняването на хората чрез страха, че който се противопоставя на властта, ще има неприятности. Най-меко казано. Нима не беше така и при комунизма?

А не беше ли до голяма степен криминален демократичният преход, въпреки постиженията си?

Ако е имало криминални деяния, за това има съд и прокуратура. В демократичния свят отговорнтост се носи пред съда, а не пред медиите. Спекулативно е да се твърди, че съдът е зависим и понеже някой там не си върши работатата, ние ще му я свършим. Под „ние” разбирайте МВР. Та такива обвинения може да се отправят с пълна сила и към МВР! Навсякъде има недобросъвестни и корумпирани хора, но има и почтени и независими и точно на тях трябва да заложим, а не на такива от типа на Марковска и Гугушева, на които заложиха ГЕРБ.

Посочихте като основни постижения на прехода етническата толерантност, многопартийната система, разделението на властите, върховенството на закона. Убедена ли сте в последните две?

Да, убедена съм. Убедена съм също обаче, че има много сериозен опит от страна на ГЕРБ да се неглижират институциите и законите в страната. Но българското общество показа демократични инстинкти и вярвам, че еднолично управление е невъзможно.

Очаквате ли промяна в ДПС след смяната на лидера на партията?

По-скоро не очаквам. Вероятно на първо време  ще има по-голяма консолидация, но елитът на ДПС знае много добре, че техният шанс като политическа партия е в по-нататъшното им реформиране и отваряне. Точно това е тяхната голяма отговорност. Случилото се ще бъде тест за зрялост не само за ДПС, но и за цялото общество. Вярвам, че ще го издържим.

Мартин Димитров разтълкува рокадата в ДПС като подготовка за коалиция с ГЕРБ...

Вярно е, че в политиката няма невъзможни неща. Още повече в българската. Типичен пример за това е, че през 2005 г. ДПС забрави миналото и направи коалиция с БСП. Все пак мисля, че на следващите избори големият дебат ще бъде за демократичното развитие на България, а това е фронтова линия, която не е лесно да се прескочи.

Как отекнаха събитията около Доган в Брюксел?

Сериозно. Като оставим настрана очакваната размяна на партийни подкрепи съответно от либералите за ДПС и от ЕНП за ГЕРБ, върху неукрепналия демократичен образ на България се добави още един мрачен щрих. Някой би казал: „Много важно! Да гледат себе си!” Но този примитивен патриотизъм, бих го нарекла патриотарство, прикрива всъщност тежък национален комплекс. А той е, че те, европейците, така или иначе не ни уважават, затова няма какво да си го слагаме на сърцето. Това обаче не е така. В демократична Европа доверието е най-сериозната валута. И без него няма да можем да реализираме нито един от националните ни приоритети. Повтарям, нито един.

С Иван Костов подписахте “Единна платформа”, с която се ангажирахте “Национален съюз Единство” и ДСБ да се явят на всички следващи избори като “единна политическа формация”. Означава ли това създаване на нова обща партия и смятате ли, че в ДСБ са готови на такава крачка?

Точно това означава.

Ще се случи ли това до парламентарните избори?

Това вече е въпрос на тактика и зависи от много фактори. По-важното е, че постигнахме съгласие по стратегическите неща и сближихме политическите си оценки.

В “Единната платформа” са изброени постижения от миналото и добри намерения за бъдещето. Кога лозунгите от този документ ще се превърнат в конкретна програма?

Непосредствено преди изборите. Хубавото е, че ние нямаме нужда от допълнителна легитимация. На нас не ни се налага, както на ГЕРБ или на Кунева, всеки ден да доказваме кои сме и в какво вярваме. Нито какви реформи сме направили. Те изпитват тази необходимост, защото трябва да се преформатират. Имат много лица. Това понякога ги изнервя и ги води до шизофренно поведение.

Костов нарече Синята коалиция съюз на избиратели, които никога не са и не биха гласували нито за левицата, нито за ГЕРБ. За какво мислите, че дадоха вота си повечето от тези близо 300 хил. души през 2009 г. – Синята коалиция да прави компромиси, опитвайки се да бъде партньор на ГЕРБ, или да бъде категоричен коректив и съответно да е в опозиция?

Избирателите дадоха шанс на ГЕРБ да докажат думите си, с които спечелиха толкова категорична подкрепа на последните избори. За съжаление се оказа, че те подведоха хората. Всъщност тези, които направиха компромис с доверието на хората, не са Синята коалиция, а ГЕРБ. Никой от десните хора например не гласува за носталгията по комунизма.

А дали Синята коалиция също не разочаровала безвъзвратно голяма част от избирателите си?

Изборите ще покажат истината за това кой кого е разочаровал. Именно страхът от тази истина тласка ГЕРБ към неевропейски промени в Изборния кодекс. Ако си сигурен, че имаш подкрепата на хората, не ти трябва служебна победа през фалшификация на изборите.

Какво да очакват хората, които гласуват за вашата формация и тази година, след вота?

Да бъдем гарант за истината и демокрацията в България. Защото сме я изстрадали и защото знаем каква висока цена беше платена. Но ние не можем и не бива да останем при миналото. Днес десните избиратели очакват от нас да се ангажираме ясно и конкретно с проблемите на България в момента. Те чакат рамо в неравната битка с монополите, чакат стратегия за подпомагане на малкия и средния бизнес, защото малкият и средният бизнес са единствените, които може да дадат персепктива не само за тях, но и за децата им, напускащи в момента България. Чакат институциите да заработят прозрачно и справедливо. Чакат равен достъп до правосъдие, а не правосъдие да получават онези, които имат пари да си го позволят. Чакат правоохранителните органи да работят за гражданите, а не за партията, която е на власт. Не на последно място, а по-скоро като следствие от всичко това, чакат България отново да бъде уважавана държава в Европа.

Безвъзвратно ли ви напусна СДС? Сбъдна ли се прощалната ви прогноза, че “завоевателите се готвят да нахлуят и да поругаят храмовете ни, да плячкосат малкото останало, да се окичат с бойните ни знамена”?

Вижте какво се случи в СДС след моето напускане. Позицията за Марковска, за Гугушева, за АЕЦ „Белене”. Понякога се питам как щях да понеса срама от това днешно политическо поведение на СДС? Какво щях да кажа на хората, които ми вярват? На децата си?

Как ви звучи шегата, че централата на партията вече е на адрес “Марковска” 134?

Тъжно. СДС не заслужаваше да приключи по този начин.

В предишното си интервю за “ТЕМА” казахте, че СДС не трябва да навява само носталгия. А настоящото ръководство май залага точно на това – възражда вестник “Демокрация”, приобщава напуснали през годините лидери и симпатизанти. Очаквате ли тази стратегия да постигне успех?

Носталгията вече не носи гласове. Това е както ГЕРБ се опитват да върнат носталгията по Живков - „беше евтино, всички имаха работа и всички ходехме на море”. Времето днес е друго, светът е в криза и има нужда от визионери, от смели реформатори. Не от спомени.

Защо вие от “Единство” призовавате да се гласува с “не” на ядрения референдум? Ако активността надхвърли 20%, по закон въпросът отново ще бъде поставен на дневен ред в парламента...

Защото е време за истината. Защото 30 години този проект хранеше политически кампании срещу демокрацията, срещу реформите, ако щете срещу евро-атлантическата ориентация на България. Промиваше умовете на хората с лъжливи обещания за евтин ток и работни места. Ако всичко това беше вярно, социалистите отдавна да бяха построили централата. Все пак не забравяйте, че бяха на власт няколко пъти, и то с голямо мнозинство. Значи истината очевидно е друга. А и Европейският съюз няма да бъде безучастен към рисковете за сигурността особено след аварията във Фукушима, защото ядрената безопасност се превърна в абсолютен приоритет на ЕК.

След тази първа стъпка в пряката демокрация, ще подкрепяте ли организирането и на други референдуми? Кои теми заслужават допитване до народа?

Като убеден демократ аз винаги съм подкрепяла допитването до хората. Но е важно това да бъде по истински важните теми от дневния ред на обществото, а не теми, обслужващи партийни или корпоративни интереси.