сряда, 23 октомври 2013 г.

От блога на Надежда Нейнски: За разликата между патриотарството и патриотизма

Сигурен признак, че изборите наближават е, че на политическия пазар се пръкват всякакви безумни идеи. Последната е да се въведе нов мораториум за закупуване на земя от чужденци. Че идеята е на Атака, вярвам, не е изненада за никого. По-интересното в случая е, че „Гражданите за европейско развитие на България" участваха с всички сили в това "новаторско" решение и го прокараха през българския парламент с подкрепата на 59 гласа от депутатите на БСП, чийто лидер е председател на ПЕС. Някои сигурно са възкликнали: "Тези сигурно са полудели"! Конституционният съд ще върне това решение. Президентът ще упражни правото си на вето. ЕК ще отхвърли евентуално искане за удължаване на мораториума, както направи преди броени дни в случая с Румъния. Ще има санкции за България.

Тогава защо?

Защото вече всякакви граници и политически задръжки паднаха в България. Защото единственото важно за ГЕРБ е да спечелят гласове за предстоящите избори. Защото социологията започва здравата да ги напряга и да нашепва, че второто им място става все по-второ. А стане ли твърдо второ, въпрос на време е да стане трето. Така че време за европейски сантименти няма. После ще му мислят за ЕНП, Барозу и Меркел. Европа обича победителите и често си затваря очите за пътя на победата.

Важното в момента е да се изгради патриотичен (прощавайте, патриотарски) образ пред народа. Като не могат да ги нахранят с хляб, да ги поканят на представлението: "Майната й на Европа". Политиката ни заприлича на футбола ни - не е важно каква е играта, важно е да нахъсваш агитките.

В такива моменти си спомням за дебата за членството ни в европейския валутен съюз и за основния аргумент на опонентите ни. А именно - незрялост на икономическата ни система, която, независимо от формално изпълнените критерии, няма да издържи на конкурентния натиск. Мисля си, че тъкмо в това е проблемът на членството ни в ЕС. Политическа незрялост, трансформираща се в открит популизъм при всяка трудност, на която се натъкнем. Нещо като героя Андрешко от разказа на Елин Пелин, който винаги е готов да остави бирника в блатото.... И ако образът на опортюниста сме приемали за положителен като деца, то в съвременния свят напредъкът почива върху правила и предсказуемост. Еднакво важни и в политиката, и в бизнеса, и, ако щете, в обществените отношения. Именно това прави от един народ нация и от едни политици държавници.


Другото е балканско шмекеруване, евтин тарикатлък, който ще платим скъпо. Както винаги.

Източник: Надежда в 100 думи