вторник, 29 октомври 2013 г.

Надежда Нейнски: Новият дебат в България е между партии, готови да проиграят европейското ни развитие и такива, които са последователни в отстояването на европейския път

Интервю на Лили Маринкова с Надежда Нейнски за предаването "Неделя 150" по Българското национално радио, програма "Хоризонт"

Водещ: Продължаваме с г-жа Надежда Нейнски, евродепутат. Вероятно вие бихте изтъкнали други елементи на това, което произведе миналата седмица, имам предвид тази полемика, възприемана съвсем противоречиво и на практика удължаването на мораториума за продажба на земеделски земи. Какви гласове можахте да чуете в ЕНП, за какво се говориш там? 

Надежда Нейнски: Моето усещане от последната седмица е, че вече почти с нищо България вече не може да изненада ЕС. Ако позицията на "Атака" по отношение на мораториума няма как да изненада когото и да било, то необяснима е позицията на ГЕРБ и на БСП – две партии с претенции, които до този момент се стремяха максимално да докажат на Брюксел, че всичко старо е забравено и че всъщност в тяхно лице могат да се видят предсказуеми партньори. Бих дала коренно различна характеристика на случилото се миналата седмица. Според мен то е една вътрешнополитическа игра, която цели да реши вътрешнопартийни проблеми, конкретно на ГЕРБ и на БСП. Най-неприятното и най-недостойното в случая именно е, че и БСП, и ГЕРБ залагат външнополитическия имидж на България като част от стремежа да си решат вътрешните проблеми. Какво имам предвид? Започвам с БСП, тъй като съм провокирана много от изказването на г-н Янаки Стоилов преди малко, което изслушах внимателно. На практика той в мен затвърди впечатлението, че гласуването на БСП във връзка с мораториума е съвсем умишлено и с него, първо, те атакуват Станишев като лидер на ПЕС.

Можете да си представите какво означава лидерът на европейските социалисти в един момент да покаже, че неговата собствена партия заема антиевропейска позиция. Второ, те бламират собственото си правителство. В крайна сметка всичко може да се каже за БСП, но идеята, че това са го направили случайно, водени от емоция е, меко казано, абсолютно несъстоятелно подозрение. Просто тази партия е показала, че рядко се води от емоции и че всичко при тях е напълно планирано. Т.е. те си разчистват вътрешнополитически сметки. И нещо повече.

Слушайки преди малко изказването на г-н Стоилов, ми направи впечатление неговото определение - че те искали радикален реформизъм. Честно да ви призная, дори не очаквах един човек, ерудиран, какъвто безусловно е Янаки Стоилов, да каже такова нещо публично. Т.е. той потвърждава какви са стремежите и интересите на БСП, тя се връща към най-ретроградните си виждания относно развитието на България. Въобще няма да коментирам това, че г-н Стоилов отрича правото на студентите, да протестират - разбира се, облечено в юридически аргументи. Но той каза, че по-добре да се ориентират към окупации на банки и имения на богаташи. Той ги обвинява, че нямат социални искания. Т.е. за БСП нищо друго, освен окупирането на банки и именията на богаташи или социални искания не може да си заслужи правото за протест.

Темата с морала, принципите, ценностите, с желанието за нормализация в България е нещо, което те считат, че изобщо не може да бъде повод за протест. Което показва съвсем различен начин на мислене. Вие го нарекохте разлика в скалата на доброто и лошото и аз напълно съм съгласна с вас. Просто левицата, за съжаление, за пореден път показва, че има коренно различно разбиране за това как трябва да се развива България. И тук според мен новият дебат в България - между партии, които са готови да проиграят европейското развитие на България и при всяка трудност да го употребят политически, и такива, които са последователни в стремежа си да развиват и да реформират България в контекста на ЕС. За някои сигурно това би било клише.

Водещ: Звучи пресилено. Звучи ми пресилено. Едва ли има такъв катастрофичен позив.

Надежда Нейнски: Не, нищо катастрофично няма. Истината обаче е в нюансите. Защото за мен проблемите и в ЕС, и в частност България като една малка брънка от ЕС, произтичат от невъзможността на управленията да използват демократичните механизми за нормализиране и подобряване на живота на хората. Слаби правителства, невъзможност да се дадат предимствата на онова, което беше идеята и европейския проект, води до нихилизъм, до оттеглянето на хората и търсене на популистки, националистически и каквито и да било...

Водещ: Ама вие сериозно ли мислите, че така преминава границата на новото мнозинство, че в това има опитване на други варианти, създаване на бъдещи нови връзки и бламиране на Станишев?

Надежда Нейнски: Има такава тенденция, определено. В България в момента трудностите в развитието на държавата, които се дължат наистина на слабото управление, се използват от определени кръгове за възстановяване на носталгията в практики и модели, които смятах, че отдавна сме отрекли. Защото популизмът и национализмът - казал го е много преди мен и много по-велик политик -  национализмът е последното убежище на комунизма. Ето, вижте какво стана и по отношение на бежанците. Това са много тежки теми. Аз съм съгласна с хората, които наистина се безпокоят по начина, по който България ще реши тези проблеми. Те не са никак прости. Но следя как тече дебатът и виждам безпомощността в решаването на тези проблеми. Когато държавата е безпомощна да реши проблеми, които тревожат хората, хората търсят други варианти. И никой не може да им се сърди, защото страхът, мизерията, трудностите в битието им ги карат да се спасяват по единично. Едни емигрират, други се тласкат към крайности в обществото. Виждате до каква степен се е нажежило обществото и какво голямо противопоставяне има. Виждате, че в момента няма никакви авторитети. Нито една институция не се ползва с доверие. Когато хората загубят доверие в държавата, в нейните институции, когато парламент, правителство, съд са с такъв нисък авторитет и с такова ниско доверие, това са ситуации, в които и близката и по-далечната история е показала, че са много опасни и трябва наистина внимателно да се търсят пътища за възстановяване на мостовете между хората и между институциите. 

Водещ: А как практически да се излезе от положението заради това, че има действително тревога за начина, по който се действа в областта на това, начина, по който въобще ще се реши проблемът със земите и как да се излезе от тази криза?

Надежда Нейнски: Това, което беше казано и от Светослав Терзиев в началото, е вярно. Водени са преговори преди влизането ни в ЕС и са поети конкретни ангажименти, членството в една организация винаги е приемането и на права, и на задължения. Няма как България да се ползва единствено от предимствата в ЕС. Отделен въпрос е доколко ние сме в състояние да се ползваме, но пак отварям голяма скоба като казвам, че дали ще съумеем да се възползваме от предимствата, зависи от капацитета на държавата и на нейните институции. 

Водещ: Просто може ли да се преговаря според вас отлагане на изпълнението на договора, да се преговаря?

Надежда Нейнски: Категорично смятам, че не може да се договаря подобно нещо. 

Водещ: Има и други страни, за които предупреждават, че е възможно да постъпят като България и няма да отворят пазара си за земи.

Надежда Нейнски: Вижте какво се случи с Румъния. И това, което беше казано преди малко, България трябва да започне да преговаря, ако реши, че иска промяна в договора, с всяка една от страните поотделно. И това ни вкарва в една процедура, от която не се знае как ще излезем и до каква степен, дори и договорени неща, няма след това да бъдат проиграни. В момента авторитетът на България в ЕС е много нисък поради редицата политически глупости, които бяха направени. 

Водещ: Какво означава това? Може да има политическа глупост и в начина, по който беше подписан договорът?

Надежда Нейнски: Като външен министър съм водила преговори неведнъж, спомням си много ситуации, в които България беше поемала конкретни ангажименти. И ще ви върна към една от най-знаковите, която много пъти се е коментирала публично. Темата с АЕЦ "Козлодуй". През 1997 г. , когато ОДС взе властта, България беше поела ангажименти за затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Правителствата преди това на социалистите бяха поели такива ангажиментите. И всъщност когато ние отидохме да преговаряме в Брюксел, Брюксел каза  „нас не ни интересува кое правителство и кой министър-председател е поел тези ангажименти, това са ангажименти на държавата България и вие сте длъжни да ги спазвате”. Беше изключително трудно да ги убедим в онези години, че е възможно, пре все, че тогава не ставаше въпрос за европейски договор, България още не беше член на ЕС. Ставаше въпрос за договорености извън европейския договор, ние поставяхме на обсъждане аргументи, че в момента кризата в икономиката на България, проблемите в стараната налагат да се препазглеждат тези договорености и да се търсят други решения. Тогава успяхме. Но правителството се ползваше с високо доверие в Брюксел. Което не е случаят със сегашното правителство.
Приемането на България в ЕС означава политически, че България е достигнала до едно ниво на развитие на политика, икономика и обществени отношения, които я правят една от ЕС, т.е. със сходни икономически, политически и обществени системи. Т.е. ние в момента, ще дадем поле на дебата, в който винаги са ни обвинявали – че сме били приети неподготвени в ЕС, че не сме догледали нещата, че нямаме никаква компетенция по въпросите и това ще има много тежки последици за българското присъствие в ЕС, а нищо чудно и да го постави на карта изобщо.

Водещ: С две думи как коментирате това търсене на съпричастие заради огромния скандал с подслушването и потребността да бъде изработена декларация, реакция на ЕС, разбира се и на друго равнище?

Надежда Нейнски: Това е една много болезнена тема в момента в ЕС, даже на последната сесия в Страсбург беше подложен и на дебат т.нар. swift - за банковите системи на информацията между ЕС и САЩ. Няма съмнение, че това до голяма степен хвърля сянка върху отношенията между САЩ и Европа. Всъщност безспорното качество в този тип взаимоотношения между, ние ги наричахме навремето Великите сили, но не може да се каже, че ЕС може да бъде квалифициран по този начин, така или иначе между субектите в световната политика, е, че при тях има много активен диалог. И когато се появи подобен проблем, се търсят начини за решаването на проблема, а не за противопоставяне. Дори и да има емоционални изказвания, дори и да има някакви демарши между отделните държави, истината е, че в крайна сметка и Европа, и Щатите знаят, че демократичното развитие на света зависи от добрите им взаимоотношения. И аз съм сигурна, че те ще търсят начин да възстановят пропукалото се доверие помежду им. 

Водещ: Благодаря!