вторник, 29 октомври 2013 г.

Надежда Нейнски: Не е важно колко са студентите, окупирали СУ. Важното е, че ги има


Водещ: Добре дошли отново в „120 минути“. Надежда Нейнски е в студиото. Ще си говорим за някои актуални и позабравени събития. Много ми е приятно! Сега как да си представим страната? Президент и правителство воюват, имаме икономическа криза, „Левски“ отпадна, после ще говорим и за кризата с „Левски”, затова ви го казвам, та в коя година имате чувството, че живеем? 

Надежда Нейнски: Търся паралели и ми е много трудно да ги направя. Това, което си спомням, са онези звездни години, в които българският футбол беше на особена висота, а българската политика преживяваше една от най-тежките си политически кризи. Тогава хората поне имаха с какво да се гордеят. Децата ми бяха малки. Дори те рисуваха трикольора и го развяваха през прозорците и балконите. Тогава с мои приятели си казвахме: „поне имаме повод за гордост да се наречем българи”. Поради големите успехи в спорта, и конкретно във футбола.
Мислех си какъв сигнал изпращаме само за една седмица в момента– случая с Мария, случая с Боевски, мораториумът. Удължаваме мораториума върху земята. И ако човек гледа отстрани, ще си каже – в тази държава всъщност има ли нещо здраво, какво се случва изобщо. 

Водещ: Вие бяхте ли сред изненаданите политици, след като в НС се гласува удължаването на този мораториум?

Надежда Нейнски: Шегувам се много често с мои приятели, че мен вече лошите новини не ме изненадват, изненадват ме добрите. Дори написах една статия по този повод в моя блог, че това е едно безумно действие. След което се замислих, че всяка една от трите партии вероятно е имала своя интерес да го направи. Атака – за да се върне в играта през национализма...

Водещ: Съединението. Това е равносилно на Съединението.

Надежда Нейнски: Просто не искам да коментирам изобщо това, което те говорят. 

Водещ: А ГЕРБ?

Надежда Нейнски: ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Рядко си спомняме какво означава тяхното наименование. Според мен видяха шанс в това от втори да се опитат да се преборят отново за първи, тъй като социологията очевидно ги смущава през последните дни. Твърде упорито се говори, че стават все по-втори и по-втори. И вероятно видяха в това, по техния си начин, по техния си маниер, шанс да се преборят за сърцата на някаква част от българите. БСП, да кажем вътрешната опозиция на БСП, реши примерно да си спечели някакви вътрешнополитически дивиденти. И всъщност за мен това е една вътрешнополитическа игра с много висока външнополитическа цена. Защото в България трябва един път завинаги да разберем, че е много трудно да изградиш имидж и след това е много лесно да го разрушиш. В момента репутацията на България с всеки изминал ден се руши все повече и повече. И в дългосрочен план, независимо дали ще има смяна и дай Боже да има смяна на правителството, много трудно тази репутация се възстановява. 

Водещ: Може ли да погледнете към видеостената? Вижте сега колко много хора има на този колаж. Отзад зад този бял панел е г-н Костов, не знам дали зрителите ни го виждат. И Вие ли като него мислите, че Делян Пеевски беше демонизиран, както каза миналата седмица?

Надежда Нейнски: В задочна полемика няма да влизам с никого. Но според мен хората, които излязоха на улиците на България и това, което се случва в момента в СУ, и за което очаквах също да говорим, е знак, че хората протестират за морал и за принципи. И ако нещо хубаво има все пак в тази абсурдна ситуация, то е, че изведнъж се сетихме, че в живота има и такова нещо като принцип, като морал, и то не звучи старомодно. Някак си в тази безизходица, най-вече младите, сега през последните дни се обърнаха в търсене на някаква нормалност.

Водещ: Тоест не сте съгласна с думите на Костов?

Надежда Нейнски: Персоналните квалификации са нещо, което включително и аз съм преживяла. Но това, което представлява Пеевски, е един политически модел, той се превърна в олицетворение на онова, срещу което хората застанаха през последните месеци – срещу задкулисието, срещу двойната игра, срещу двойните стандарти, срещу неясния произход на средствата, срещу неясния начин за назначаване и за постигане на успехи. Когато в една държава, и пак се връщам към младите хора, има изключително дискредитиране относно възможността да успееш по честен начин, това е много смущаващо, лошо послание към поколението на нашите деца. Вие сте много по-млад от мен. Но това е нещо, което аз не искам да покажа на децата си - че трябва да направят компромиси, които не смятам за редни, за да могат да „се уредят в живота”, както казват.

Водещ: Другият човек, който се е скрил зад нашия панел – Пламен Орешарски. Познавате се отдавна, през 2003 г. ли беше на кметските избори?

Надежда Нейнски: На кметските избори. 

Водещ: Вие го оттеглихте като кандидатура за кмет на София, заради среща с Васил Божков. Защо?

Надежда Нейнски: Вие самият го казахте – заради среща по време на предизборната кампания за местните избори. Среща, проведена без знанието на когото и да било.

Водещ: На НИС на СДС.

Надежда Нейнски: Точно така. Без знанието на когото и да било беше проведена. Той беше казал, че отива на среща със студенти и беше провел всъщност среща с Васил Божков. И когато го запитах каква е била причината за срещата, отговорът беше, че са говорили за кметската програма. Малките неща в политиката имат много голямо значение. Първо, когато имаш програма и когато си кандидат, ти политически представяш тази програма и хората, които я харесват, те подкрепят. А не ходиш да лобираш. Поне моето разбиране е такова.

Водещ: Но Антоан Николов казва, който също е присъствал на срещата, в „Труд“ преди няколко дни...

Надежда Нейнски: Впрочем и Петър Стоянович, който също е член на правителството в момента.

Водещ: Да. И той казва – ние отидохме там със знанието на ръководството, за да търсим подкрепа сред феновете на ЦСКА. 

Надежда Нейнски: Не бих се сетила изобщо за такъв тип лъжа, честно да Ви призная. СДС никога не е търсил подкрепа от фенове на ЦСКА, в интерес на истината, ако щете дори в този символичен знак – ние винаги сме били сините. И в този смисъл, няма никаква логика, да оставим, че е абсолютна лъжа, но няма никаква логика дори и в опита, който те търсят оправдание за действията си. Спомням си, че голямата тема беше защо го оттеглям. Тоест имаше хора, които ми казаха: „Е, какво толкова. В крайна сметка нима ще разрушиш една цяла кампания заради нещо, което...“
Какво толкова! Няма да я забравя никога тази реплика.

Водещ: И какво толкова, г-жо Нейнски?

Надежда Нейнски: Включително и много хора около мен не бяха съгласни да взривим кампанията. Но аз не можех да платя политическата цена на подобен ход като политически лидер. И затова поех един изключително рискован ход тогава, който не беше подкрепен от много от хората около мен – да оттегля кандидатурата и да поема лична отговорност. 

Водещ: Но ето го сега г-н Орешарски е премиер.

Надежда Нейнски: Което потвърждава, че тогава решението ми е било правилно. И след толкова много години срещам хора по улицата, които познавам, които са от десницата и които казват: „Да, тогава смятахме, че не си била права, но се оказа, че си била права”.

Водещ: Добре. Има ли всяка власт група от богати хора, олигарси, които да подкрепя и друга група, с която да не е? Например, ето много хора биха казали – тогава вие не сте се разбирали с Васил Божков. Тогава, за онзи случай.

Надежда Нейнски: Смятам, че е порочна връзката между властта и олигархията по начина, който всъщност олицетворява този конкретен случай. Защото политиката създава условия – дали ще е дясна, дали ще е лява или центристка, но трябва да се замислим всъщност върху смисъла на онова, което хората казват – абе, кой чете програмите. Разделението между дясното и лявото, най-основно казано е преди всичко и най-вече извън ценностите, защото все пак има разлика и в ценностите, в икономическите виждания. Ако приемем, че в България е постигната тази цел на нормализация - нещо, което не смятам, още повече, че и протестите го доказват, но ако се приеме, че една държава има вече нормално демократично развитие, нормално е дясното и лявото като концепции за развитие на страната, като стратегии и перспективи, да бъдат в дебат и да се стремят да печелят повече подкрепа. И от това да се решава в определени периоди да има дясно, в други да има ляво управление, според това, икономическата ситуация, развитието на обществото, обществените отношения, към кого дават повече подкрепа. В този смисъл, ако приемем, че десницата има сериозна икономическа програма и представители на бизнеса виждат в тази програма шансове за развитието на техния бизнес, те няма да имат тази необходимост от подобен тип връзки, в които да привикват политиците на килимчето, както казва народът, и да ги обвързват с ангажименти. Всички знаем, че безплатни обеди и вечери няма. Това за мен е абсолютно порочна практика, която трябва да се пресече задължително. 

Водещ: Добре. На видеостената след малко ще се появят студентите, които са окупирали СУ. Искам да ви задам такъв въпрос – Вашите критици, не само Вашите, а и на другите десни хора в България, биха казали, че Вие сте дали вашия принос за унищожаването на дясното. И за това то е толкова непопулярно като присъствие, като представителство.

Надежда Нейнски: Процесът на разбиването на десницата не беше еднократен акт. Според мен разбиването на десницата, ще се изненадате от моя отговор, но до голяма степен се случи от невъзможността да се говори, да дебатираме помежду си проблемите, които възникнаха след загубата на изборите през 2001 година. Оттам започна всичко. Пак казвам - този въпрос е на време. Смятам, че голяма част, но логично е първо да говоря за десницата, защото ме засяга и имам отношение и отговорност, но това е проблем, характерен за обществото ни като цяло – неумението да се дебатира, да има публични дебати по теми, които засягат хората. Както примерно последните избори делегитимираха десницата в България - независимо от това, че се изпробва широка коалиция, това, което направи СДС, малка коалиция, което направи ДСБ, гражданска платформа, което направи Меглена Кунева, или граждански съюз - на практика хората не припознаха нито един от тези политически модели и ги делигитимираха като цяло. Така че да говориш за малки и големи партии в момента, в който си извън парламента, не е сериозно. Но това е анализ на дясното, който трябва да бъде направен и да почива върху анализа защо се стигна дотук, т.е. кое раздели десните лидери. Дали проблемите бяха личностни, дали бяха проблеми в комуникацията, или имаше някакви сериозни причини, които ни разделиха. До голяма степен проблемите бяха личностни за съжаление и те създадоха напрежение.

Водещ: Имаше много неизказани неща между вас. Аз много ви благодаря за това участие. Отиваме към Софийския университет, виждаме двора на Алма Матер. Студент с много интересна шапка. Добре дошъл в предаването. Ти от ранобудните студенти ли си? Може ли, извини ме, може ли да се представиш? Николай Атанасов.

Студент: Николай Атанасов се казвам. Студент съм по философия в СУ, част съм от ранобудните студенти. 

Водещ: Част от ранобудните студенти. Веднага се появява въпросът дали ранобудните студенти всъщност не се поуспаха с оглед на датата, на която започнаха тези действия в СУ? Нещо такова прочетох днес, да.

Студент: Действията ни са дошли в правилен момент за нас, в този момент сме се организирали. И правим всичко възможно, приехме и свършихме възможно най-много работа за времето, което имахме. Вчера представихме нашата декларация, нашите искания. И от там нататък просто работим възможно най-много.

Водещ: Колко хора сте и усещаш ли подкрепа или по-скоро усещаш някакво колебание сред своите колеги? Какви са твоите впечатления?

Студент: О, не, сред моите колеги определено няма никакви колебания. Абсолютно сме убедени в каузата и целта си. Подкрепа усещам. Днес вече имаше две големи събирания тук, в двора на СУ. Изключително е голяма подкрепата от Философски факултет, които също приеха една декларация за подкрепа. Много от преподавателите ни подкрепят. Виждаме всяка вечер обществото, което минава покрай СУ, целият протест, който също ни подкрепя. Доколкото трябва да кажа за въпроса, който ми зададохте, колко човека сме, от 7 милиона 80% горе долу сме тук. 

Водещ: Добре, до кога ще останете в СУ?

Студент: Това беше точка от нашата декларация, която прочетохме вчера. Обявихме безсрочна стачка, така да я наречем. Нашата окупация ще продължи до изпълняване на нашите искания.

Водещ: Какво ще отговориш на всички тези, които подозират политическа намеса във вашите действия?

Студент: Не знам какво да им отговоря, ако трябва да съм честен, тъй като студенти и политическа намеса не са изрази, които би трябвало да влизат в едно и също изречение. Най-малкото тук сме толкова много хора. Всяко едно решение в университета се взима с гласуване. Дори аз честно казано не съм упълномощен да отговарям на всеки един въпрос, защото за всяко едно нещо вътре се провежда едно гласуване. Сред всички хора, които сме вътре, просто не е възможно да има някаква политическа намеса, която... Да направи нещата неприятни.

Водещ: Добре, благодарим ти за това включване от двора на СУ. Г-жо Нейнски, студенти и политическа намеса не било едно и също нещо. Така ли е?

Надежда Нейнски: Момчето беше право от гледна точка на това, че ние винаги сме винели младите хора, че не са били достатъчно ангажирани обществено, политически и е изключително неуместно в момента пък да казваме, че са много политически повлияни или че някой се опитва да ги организира. Смятам, че това нещо въобще не може да отговаря на истината, но се замислих върху това, което вие го попитахте - колко са. И си помислих, че няма значение колко са. Защото, нали знаете, в „Под игото” накрая само лудият е протестирал. Съжалявам, че го казвам като метафора, но добре е, че има млади хора, които протестират и то за морал, за ценности, за това, че не може да продължава по този начин. Те не са хората, които вероятно могат да намерят отговор на това как да се излезе от това положение.

Водещ: Но те дават сигналите.

Надежда Нейнски: Да, но те дават сигналите.

Водещ: Добре, много Ви благодаря.