Уважаеми делегати,
Уважаеми гости на конференцията,
Скъпи приятели.
Днес, почти една година след създаването на политическа
партия "Синьо единство" бих искал да ви приветствам с Първата
национална конференция на партията, както и да ви поздравя за изключително
дългия път, който беше извървян само в рамките на тази година. Година, белязана
от огромни предизвикателства и възможности, но и огромни разочарования. Година,
която показа на мен лично нещо, което ме кара да се чувствам изключително горд,
че стоя днес тук пред вас. Показа ми, че хората в тази зала са нещо повече от партийна
организация, нещо повече от партиен апарат. Показа, че тук сред нас има
общност. Общност от хора, за които е съществено да съхранят идентичността си,
да се придържат към принципите си, да преследват целите си, свободно и
решително. Хора, които не се страхуват да говорят истината без значение какво
им коства това. "Синьо единство" е кауза.
За усилията да го превърнете в кауза и за това, че устояхте
аз искрено ви благодаря.
Бих искал да направя кратък обзор на всичко, което се случи
през изминалата година. За целта ще се съсредоточа върху няколко основни теми.
Не знам доколко си спомняте начина, по-който започнах своята
реч в деня, в който ние основахме ПП "Синьо единство". Ще си позволя
да ви го напомня, защото днес, почти година след това нищо не се е променило:
"Когато преди време взех решение, че ще се включа
активно в българската политика бях воден от един доста силен студентски спомен.
6 април 2001 година - Народното събрание на Република България спря работата
си, за да чуе обръщението на един човек (Симеон Сакскобургготски). Никога не
бях ставал свидетел на подобно публично разрушаване на образа на една българска
институция, от самите членове на същата институция.
От този момент замяната на политиката със схема,
разрушаването на държавността в България и опитите да се подмени историята за
прехода се превърнаха в правило. Корупция и посредственост бележат всички
управления от последните години. Върховенството на закона и равенството на
гражданите пред него са само добри пожелания. Има огромен дефицит на
справедливост и на разумно управление.
Институциите са абдикирали от задължението си да гарантират
личната сигурност и собствеността на българските граждани, средният и дребен
бизнес е на ръба на оцеляването, а българите тънат в бедност, безверие и
агресия. Министър председателят (Бойко Борисов), не желаеше и не можеше да
управлява, но се възхищаваше на един диктатор. Изборите се манипулират, правата
на българските граждани се нарушават ежедневно, а историята се пренаписва
централно."
Правителството на Бойко Борисов стана първото, което не успя
да завърши своя пълен мандат от 1997 година насам. Наследството, което то
остави се изразяваше в задълбочаваща се икономическа и институционална криза,
която се трансформира в политическа криза на легитимността.
Неспособно, некомпетентно и нерешително, това правителство
не просто не успя да разреши икономическата криза, но съзнателно и целенасочено
разби малкия и среден бизнес, влошавайки допълнително социалната среда в
страната. Отказът да се защитят българските потребители, да се наложат
ефективни регулация и контрол върху монополите породиха протести, които станаха
конкретен повод за оставката на това правителство, но и възродиха откровено
вредни за българската демокрация тенденции: искания за национализация, за война
с инвеститорите, за "граждански" съдилища и разпускане на партиите.
Невъзможността и нежеланието на политическите партии в 41то
Народно събрание да приемат предложението на Синята коалиция за програмно
правителство, създадоха допълнителни предпоставки за всичко случило се през
2013 година. Това не позволи да се овладее политическата криза; да се промени и
направи ефективно антимонополното законодателство и да се гарантира работещи
регулаторни органи; да се приеме нов Изборен кодекс, който да гарантира
прозрачни и чести избори, както и да се проведат предсрочни парламентарни
избори.
Съзнателното разрушаване на институциите, имащи за цел
кадруване на всички нива, политически протекционизъм и самоуправство, са само
част от проблемите, задълбочили ерозията на фундаментите на демократичното
управление и държавността в България.
С тези си действия
правителството загуби доверието на българските граждани във възможността на институциите
да гарантират справедливостта, техните права и сигурност. Борбата с
организираната престъпност бе превърната в показни акции, милиционерщина и
оправдание за саморазправа с политически противници (тук в тази зала има
значително количество потърпевши от това, достатъчно е да спомена случая в
Горна Оряховица). Кабинетът загуби доверието на европейските партньори на
България, че може да се справи с организираната престъпност, контрабандата.
Отлагането на България за Шенген е един от най-големите провали на този
кабинет.
Отказът от реформиране на
ключови сектори като здравеопазване, образование и публична администрация
лишиха българите от достъп до качествени услуги и от самочувствието на истински
европейци. Крачката от тук до публичното оспорване на основния консенсус за
принадлежността на България към европейската ценността, културна и демократична
общност се оказа не толкова голяма.
Именно нашата убеденост, че
тези процеси могат да бъдат пресечени, че този тип правене на политика е
изчерпал всякаква легитимност в българското общество, че има алтернатива на
подобно морално и политически провалено управление ни накара да създадем партия
"Синьо единство". Вярваме, че единствено силна и обединена десница би могла да върне
страната ни на пътя към оздравяване на разсипаната икономика и подобряване на
стандарта на живот на отделните български граждани. Вярваме, че само десница,
обединена от общото минало и общата визия за бъдещето може да бъде гарант
за демокрацията в България, че само заедно, само създавайки единна дясна партия, можем да спрем подмяната и да
реализираме истинска дясна реформаторска политика.
В преследване на тази цел ние подписахме Единната платформа
с ДСБ. За нас това бе гаранция, че пътят, който двете формации ще извървят към
единната партия, е безалтернативен. Оказа се, обаче че проектът единна партия
не се ползва в достатъчна степен с подкрепа от структурите и ръководството на
ДСБ и че липсва необходимото ниво на доверие между ДСБ и СИНЬО ЕДИНСТВО, което
ни лиши от възможността да поемем пред българските избиратели истинска
гаранция, за реалното осъществяване на поетите ангажименти. Независимо от
това ние продължихме да сме убедени, че хората искат веднъж завинаги една силна
дясна партия, а не вечни коалиции. Отказвайки да се включи в поредната подобна
коалиция с ДСБ, "Синьо единство" взе решение да не участва на
парламентарните избори през май 2013 година, за да не е причина за поредното разделение
на десницата в България. Нещо повече отказахме и индивидуалните предложения за
водачество на вече сформираната коалиция на ДСБ и БДФ, защото искахме да дадем
ясен знак, че повече не може и не трябва да се правят компромиси с очакванията
на десните избиратели. Решението ни за неучастие в изборите през май 2013 бе
взето с убедеността, че път към модерна и консолидирана десница все пак ще има.
Резултатите от изборите показаха по категоричен начин, че десните
хора повече не са склонни да подкрепят разделената от години традиционна
десница и опитите й чрез всевъзможни, странни коалиции да премине
4-процентовата бариера. За първи път дясната общност в България се оказа без
политическо представителство, без гарант за запазване на демократичния и
европейски път на България. Вотът на хората доказа правотата на изразените от
"Синьо единство" тези.
Протестите, започнали като отхвърляне на назначението на
Делян Пеевски за председател на ДАНС, бързо се трансформираха в отхвърляне на
всичко, което той олицетворява в българската политика. Зависимостта на
политическите елити от олигархията, подмяната на политическото представителство
с икономически интереси, подмяната на принципите с лични амбиции, заплахата за
европейското развитие на страната.
Исканията на протестиращите за нормална европейска демократична
България естествено върнаха дебата за единна десница, която да гарантира това,
за формирането на политическа алтернатива, която да се противопостави на
подмяната във всичките и форми, в българската политика, да намери разрешение на
създалата се политическа криза.
"Синьо единство" се включи в Реформаторският блок
именно като част от осъзнатото усилие да се противопоставим на олигархичния
модел на управление на страната, да поискаме да се върне нормалността в
държавата, институциите да работят адекватно и България да се върне на картата
на европейската демократична общност. Това усилие бе ясно формулирано в
приетите от партиите в РБ 12 начала на обединение.
Формирането на РБ бе част от ясно осъзната отговорност да
превърнем РБ в модел на българската политика. Да убедим българските граждани,
че политическото може да бъде пространство, основано на принципи и прозрачност,
а не на политически шантаж, че партиите могат да създават доверие, а не просто
да търсят подкрепа.
В този смисъл "Синьо единство" настоя партиите в
РБ публично и прозрачно да проведат дебата за идентичността на блока. За нас
дебатът за силна и модерна десница в България бе неразделна част от дебата за
Реформаторския блок, нужното ядро и гаранция за формиране на траен политически
субект. Необходимостта от ясен и публичен отговор на въпроса кои сме ние и към
коя общност принадлежим, за "Синьо единство" винаги е била в основата
на възможността този проект да се превърне в истинска алтернатива на
политическото статукво. Няма как да искаме БСП, ДПС, ГЕРБ да носят политическа
отговорност, ако ние не сме готови да понесем своята. Няма как да надраснем и примирим
различията си, ако премълчаваме и подминаваме проблемите.
Публичността и прозрачността, за която "Синьо
единство" нееднократно призова, бяха единственият механизъм за създаване
на доверие сред българските граждани, единственият начин да разсеем съмнението,
че РБ е поредната "неискрена" коалиция, поставила си ниската цел да
влезе в следващия Парламент. Успехът на РБ би бил гарантиран единствено чрез
размиване на партиите в него и създаване на единна политическа партия.
Като част от РБ ние направихме всичко възможно да убедим
своите колеги в нуждата от ново начало и смели решения, с каквато амбиция бе
създаден РБ. Решения, които разбиват комфорта на партийните структури, решения,
които заместват сигурността на партийният пост с постоянна битка за доверие.
За съжаление надделя рутината, нежеланието да се отрежат
всички мостове към уюта на партийната лоялност, недостатъчната воля за
извървяване на пътя към единната партия. РБ се превърна в поредната коалиция, в
която разговорът за политика се замени с разговор за процедура. Коалиция, в
която общата цел и нейното постигане, бе поставено в контекста на различни
партийни тежести, квоти, баланси и неясни договорки. Коалиция, която подмени
основните принципи около, които бе създадена. Коалиция, която отказа да води
разговора за дясното в България.
В тази ситуация и за втори път през 2013 година "Синьо
единство" бе изправено пред избора да се включи в един проект, който
повтаря всички грешки на коалиционната политика от изминалите години, по начин,
който прави невъзможен контрола върху поетите ангажименти пред българските
десни избиратели или да потърси алтернативен път за отстояване на принципите,
поради които партията бе създадена.
Ние избрахме да останем при принципите, които споделяме с
вас и с голяма част от българските граждани.
Тъй като до този момент си говорихме по-скоро за горчивия
опит през тази година нека посоча и нашите успехи, както и да се опитам да
насоча дискусията за пътя пред "Синьо единство".
ПП "Синьо единство" бе създадена с много ясна цел
- да наложи и защити нуждата от модерна и силна дясна партия в България.
Партия, която да постави основите на нова българска държава, с работещи
институции, гарантиращи върховенството на закона, свободата и демокрацията.
Тази идея надживя, най-вече благодарение на всеки един от
вас, първия си неуспех (април 2013), за да се превърне в основен двигател на
обединението в рамките на РБ. Успяхме за няколко месеца да фокусираме
общественото внимание върху ключовия за партията дебат, този за единната
партия. Опитите да се превърне блока от идеен политически кръг в структуриран
единен субект, с ясни правила на взаимодействие, показаха безалтернативността
на формулираната от СЕ цел. Отстъплението от поетите ангажименти от страна на
останалите партии в Реформаторския блок отваря нов път за търсене на доверие за
тази идея.
В година, в която основната цел бе да се обединяват
общности, РБ направи грешката да обединяваме лидери и партии. Единственото
мнение, което има значение е това на българските граждани. Кризата на
политическата легитимност, в условията на демокрация, има едно единствено
разрешение - изборите. Затова ние ще се явим на следващите избори с една ясна
идея - да предложим платформа, която да постави началото на изграждането на
новата десница, стъпила на опита от предишните десни управления и надграждаща
го по модерен начин. Платформа не на партии, не на коалиции, а на хора и идеи.
Хора, които да се противопоставят на умишленото разделяне на
българското общество, на ксенофобията и омразата. Хора, които да проведат и
отстоят дебата за европейското настояще и бъдеще на България, за принципите и
ценностите на европейския български човек, за цената на европейската
цивилизационна ориентация на страната.
Единственият начин да се гради доверие е да се включат
българските граждани в дебата за нашето общо бъдеще. Смятам, че моментът за
това е настъпил, смятам че неговото реализиране минава през достойно, принципно
и открито поведение, смятам, че ние сме тези, които ще го осъществят.
Христо Панчугов,
Председател на Синьо Единство
Христо Панчугов,
Председател на Синьо Единство