Докладът
на ЕК показва, че вече дебатът не е за нужните реформи в страната, а за това
кой ще има волята да ги осъществи.
Преди 16
години правителството на ОДС влезе в преговорите за членство без предварителни
условия и с висок кредит на доверие, а през 2007 г. Тройната коалиция /БСП, ДПС
и НДСВ/ излезе от тези преговори с Механизъм за сътрудничество и проверка,
който да следи недостатъчния напредък на България в областите на съдебната
реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Нито едно
правителство през седемте години на членството на България в ЕС не четеше
докладите с намерението да ги реализира. Нито едно правителство не изработи
конкретен план и национална стратегия за изпълнение на препоръките. Затова днес
логично се стига до ситуация, в която кабинетът на Орешарски гледа откровено
неглижиращо и враждебно на доклада, а външният министър прави арогантно
предложение за едностранно прекратяване на Механизма с аргумента, че той е
неефективен.
Тази
заявка се нарежда до поредицата антиевропейски действия на това правителство
заедно с гласуването на Мораториума за продажба на земя на чужденци,
подписването с Русия за Южен поток, без санкция на ЕК и отворената врата към
мега-проекта на про-руската олигархия в България - АЕЦ „Белене”.
Констатациите
в Доклада ясно показват, че партиите на статуквото от Тройната коалиция и ГЕРБ
загубиха легитимност не само сред българските граждани, но и в Европа. Провалът
на предишното правителство бе в това, че позволи Докладите на ЕК да се обвържат
с приемането на България в Шенген. Провалът на сегашното правителство е в това,
че позволи липсата на доверие на европейските институции към управлението в
страната да се проектира върху отношението на страните-членки и европейските
инвеститори към всеки български гражданин, както и към бизнес-средата в
България.
Посочените
проблеми, свързани с провала на борбата с организираната престъпност и
корупцията; неефективната работа на комисията БОРКОР, въпреки поверените й
огромни ресурси; съмнението, за силно партийно влияние, което руши морала и
професионалните стандарти при назначаване и работата на магистратите,
единствено потвърждават този провал.
Нуждата
да се напомни на управляващите чрез доклада, че централните принципи, върху които да се основава реформата следва
да са "върховенство на закона и независимост на съдебната система"
(стр.9) е достатъчно показателна за основната разделителна линия, белязала
последните години. С тази реплика на практика ЕК застана на страната на
българските граждани.
Докладът
представлява ясен сигнал, че битката на европейските избори в България ще е
ключова за поправянето на трайните щети, които бяха нанесени върху европейския
ни имидж. Дебатът на евровота през май месец ще е дебат за това кой ще съумее в
най-голяма степен да върне загубеното доверие на Европа в България.