Докладът на ЕК е сигнал, че битката на европейските избори ще е за това кой ще съумее да върне загубеното доверие на Европа в България

Докладът на ЕК показва, че вече дебатът не е за нужните реформи в страната, а за това кой ще има волята да ги осъществи.

Преди 16 години правителството на ОДС влезе в преговорите за членство без предварителни условия и с висок кредит на доверие, а през 2007 г. Тройната коалиция /БСП, ДПС и НДСВ/ излезе от тези преговори с Механизъм за сътрудничество и проверка, който да следи недостатъчния напредък на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Нито едно правителство през седемте години на членството на България в ЕС не четеше докладите с намерението да ги реализира. Нито едно правителство не изработи конкретен план и национална стратегия за изпълнение на препоръките. Затова днес логично се стига до ситуация, в която кабинетът на Орешарски гледа откровено неглижиращо и враждебно на доклада, а външният министър прави арогантно предложение за едностранно прекратяване на Механизма с аргумента, че той е неефективен.  

Тази заявка се нарежда до поредицата антиевропейски действия на това правителство заедно с гласуването на Мораториума за продажба на земя на чужденци, подписването с Русия за Южен поток, без санкция на ЕК и отворената врата към мега-проекта на про-руската олигархия в България - АЕЦ „Белене”.

Констатациите в Доклада ясно показват, че партиите на статуквото от Тройната коалиция и ГЕРБ загубиха легитимност не само сред българските граждани, но и в Европа. Провалът на предишното правителство бе в това, че позволи Докладите на ЕК да се обвържат с приемането на България в Шенген. Провалът на сегашното правителство е в това, че позволи липсата на доверие на европейските институции към управлението в страната да се проектира върху отношението на страните-членки и европейските инвеститори към всеки български гражданин, както и към бизнес-средата в България.

Посочените проблеми, свързани с провала на борбата с организираната престъпност и корупцията; неефективната работа на комисията БОРКОР, въпреки поверените й огромни ресурси; съмнението, за силно партийно влияние, което руши морала и професионалните стандарти при назначаване и работата на магистратите, единствено потвърждават този провал.

Нуждата да се напомни на управляващите чрез доклада, че централните принципи,  върху които да се основава реформата следва да са "върховенство на закона и независимост на съдебната система" (стр.9) е достатъчно показателна за основната разделителна линия, белязала последните години. С тази реплика на практика ЕК застана на страната на българските граждани.

Докладът представлява ясен сигнал, че битката на европейските избори в България ще е ключова за поправянето на трайните щети, които бяха нанесени върху европейския ни имидж. Дебатът на евровота през май месец ще е дебат за това кой ще съумее в най-голяма степен да върне загубеното доверие на Европа в България.